Определение № 17009 от 05.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17009 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110154310 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Пи Ел Джи Флоринг“ ООД, с която срещу П. Р. П. са предявени пет кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за сумата от 664.68 евро /1300 лева/, заплатена като депозит във връзка с договор за наем на недвижим имот от 27.02.2025 г.; за сумата от 166.17 евро /325 лева/, представляваща заплатена като наемна цена по договора за наем, подлежаща на връщане с оглед неговото прекратяване; с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие неизпълнение на задължения на ответника по договора за наем, изразяващи се в неосигуряване на възможност за ползване на наетата вещ и неправомерно прекратяване на договора, в размер на 536.86 евро /1050 лева/, представляваща извършени от ищеца разходи за товаро-разтоварна дейност; 1622.58 евро /3173.49 лева/, разходи за наемане на друго помещение, депозит и комисион за брокер и за сумата от 1022.58 евро /2000 лева/, представляваща пропуснати ползи от неизвършена търговска дейност, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете (08.12.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 27.02.2025 г., между него /в качеството му на наемател/ и ответника /в качеството му на наемодател/, бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който ответникът предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване следния недвижим имот – офис/магазин, находящ се в гр. София, ул. „Кота 1050“ № 27. При подписване на договора в полза на ответника била предоставена сумата от 1300 лева, както и капаро в размер на 200 лева, съгласно приложена депозитна разписка от 25.02.2025 г. Договорът бил безсрочен с уговорено едномесечно писмено предизвестие. Ищецът разбрал на 18.03.2025 г. за намерение на наемодателя да продаде наемния имот, съответно наемателят следвало да напусне същия до 25.03.2025 г. На 24.03.2025 г., представител на ищеца посетил наетия обект, за да вземе намиращото се там оборудване, при което установил, че цялото оборудване, включително движими вещи и документи, не били налице, ключалката също била сменена. С тези действия на ответника, ищецът счита, че наемодателят е отнел държането на имота без предизвестие и без съгласие на наемателя. При последвал телефонен разговор, ответникът обещал да възстанови сумата от 1300 лева, но плащане не било извършено. След изнасянето на вещите ищецът намерил на 26.03.2025 г. в автомобила си документ, озаглавен „Официално уведомление за 1 прекратяване на договор за наем“ с дата 10.03.2025 г., за който се твърди, че бил антидатиран, както и че документът бил открит след изнасянето на оборудването. В уведомлението бил посочен 14-дневен срок, в който ищецът следвало да освободи наетия от него имот, като ищецът счита, че този срок противоречал на законоустановения едномесечен такъв. Поддържа, че прекратяването на наемното правоотношение е извършено незаконосъобразно от ответника на 23.03.2025 г. чрез смяна на ключалката. Ищецът сочи, че претърпял имуществени вреди в размер на 2000 лева, поради това, че бил в невъзможност да осъществява търговска дейност, с оглед наемането на друго помещение и преместването на оборудването. Пояснява, че дружеството не е извършвало дейност през времето, в което не е разполагало с достъп до оборудването си, което било преместено и заключено на друго място от ответника.

Размерът на тази част от претенцията, бил формиран на база реален доход на ден за периода 23.03.2025 г. – 26.03.2025 г. Счита, че тези вреди не биха възникнали, ако е бил спазен едномесечният срок за предизвестие. На следващо място сочи, че ответникът следвало да възстанови сумата от 325 лева, представляваща част от платения наем, равняващ се на времето, през което имотът не е бил ползван /за периода 24.03.2025 г. – 27.03.2025 г./, а е била заплатена наемна цена за целия месец.

Ищецът поддържа, че ответникът му дължи и сумата от 1050 лева, изразяваща се в разходи, извършени за товаро-разтоварна дейност на притежаваното оборудване /в рамките на 3 дни, всеки ден по 350 лева/ в периода 26.03.2025 г. – 28.03.2025 г., заплатени на хамали, които следвало да преместят техниката, както и сумата от 3173.49 лева, разходи за наем на друго помещение, от които 1000 лева – наемна цена, 1000 лева – заплатен депозит и 1173.49 лева – комисион на брокер. Последващият договор за наем бил сключен на 26.03.2025 г. Претендира разноски. Към исковата молба ищецът представя писмени документи, които иска да се приемат като доказателства в производството и заявява други доказателствени искания - за разпит на свидетел.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който въвежда твърдения за неоснователност на исковете. Не оспорва, че на 27.02.2025 г., е сключен процесният договор за наем между страните. Към момента на сключване на договора, ответникът провел разговори с ищеца, като установил, че последният ще ползва имота за офис, но впоследствие било установено, че имотът се ползва за съхранение на специализирани машини, торби с лепила и други строителни материали. Съседи на наетия имот уведомили ответника, че ищецът извършвал множество товароразтоварни дейности с няколко буса, спирал пред офиса и от двете страни на пътното платно, като затруднявал нормалното преминаване на живущите от сградата, на пешеходци и автомобили, включително на майки с деца, които при извършване на забележки спрямо ищеца, били наругавани. След повторно уведомяване на ответника за извършваните от ищеца дейности, последният бил уведомен да преустанови същите, тъй като нарушавал вътрешния ред на сградата, както и хигиенните правила. Ищецът отвърнал, че ответникът не разполага с право да му казва какво да прави, къде да паркира и как да използва помещението, с които действия ищецът нарушавал договора за наем в продължение на повече от десет дни – чл. 30, б. „в“ от същия.

Поради посоченото, ответникът изготвил документ „Официално уведомление за прекратяване на договора за наем“ с дата 10.03.2025 г., което било връчено на ищеца на адрес в гр. София, ж.к. „Младост“, където страните си уговорили среща.

Ответникът прекратил договора за наем на основание чл. 30, б. „в“, като предоставил 14-дневно предизвестие на ищеца. Тъй като ищецът не бил изнесъл вещите си, на 25.03.2025 г. ответникът преместил същите в съседно помещение, на което бил собственик. Твърди, че на 26.03.2025 г. ищецът, заедно работници, изнесъл цялото си оборудване в рамките на няколко часа. Ответникът оспорва договорът за наем да е 2 безсрочен, като твърди, че същият бил сключен за срок от 12 месеца. На следващо място, оспорва се срокът на предизвестието, като се твърди, че при прекратяване на договора на основание чл. 30, б. „в“ от същия, предизвестието е една седмица.

Оспорват се твърденията на ищеца, че на 18.03.2025 г., същият разбрал от съседи, че ответникът ще продава наетото помещение, както и че трябва да изнесе вещите си до 25.03.2025 г., съответно, че на 24.03.2025 г., представител на ищеца установил, че вещите на ищеца липсват. Ответникът заявява, че при връчването на 10.03.2025г. лично на ищеца на уведомлението за прекратяване на договора, го уведомил, че следва да изнесе вещите си до 24.03.2025 г. Ответникът отрича да е обещавал на ищеца да му възстанови предоставения депозит в размер на 1300 лева. Твърди, че е отказал връщането на депозита, тъй като същият служел като обезпечение за неизпълнение на задълженията по договора за наем, а доколкото ищецът не е ползвал наетата вещ по предназначение, с постоянното внасяне и изнасяне на машините си и на материали за полагане на подови настилки, силно замърсил помещението, нанесъл щети по същото, изразяващи се в счупени плочки и счупена дограма на входната врата на офиса, като за отстраняване на последната щета, ответникът реализирал разходи. Отделно, ищецът не бил заплатил дължимите консумативни разходи за имота – 215.04 лева за използвана ел. енергия, която сума била платена от ответника. Тъй като наетото помещение не било ползвано по предназначение, ответникът бил принуден да извърши основно почистване, за което извършил разходи в размер на 900 лева. Поради тези съображения, ответникът отказал да върне депозита. Сочи, че договорът за наем е бил прекратен на 17.03.2025 г. едностранно, законосъобразно от страна на ответника, на основание чл. 30, б. „в“ от договора, поради което не се дължи възстановяване на сумата от 325 лева /част от платения наем/, нито дължи сумата от 3173.49 лева във връзка с последващи наемни правоотношения на ищеца. Допълва, че ищецът е ползвал наетия имот до 25.03.2025 г. включително. Предвид всичко изложено моли за отхвърляне на исковете.

Постъпило е становище от ищеца, в което излага, че съобщенията между страните се считат надлежно връчени, само ако са изпратени с писмо с обратна разписка или по имейл – т.е. не лично, както твърди ответникът. Относно твърденията в отговора, във връзка с основанието за прекратяване на договора за наем, се твърди, че клаузата на чл. 30, б. „в“, изисква неспазването на посочените там правила да бъде установено с административно признат документ, какъвто не бил налице. Във връзка с претенцията за депозит се сочи, че ответникът е осуетил възможността за изготвяне на приемо-предавателен протокол, изнасяйки вещите на ищеца. Оспорват се разходите за почистване, твърденията за счупено стъкло, както и че ищецът е ползвал имота до 25.03.2025 г. Отправя искане по чл. 190 от ГПК.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран пет кумулативно обективно осъдителни искове, както следва: два с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на суми, платени на отпаднало основание във връзка с прекратен договор за наем и три с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие неизпълнение на задължения на ответника по договора за наем, изразяващи се в неосигуряване на възможност за ползване на наетата вещ, разходи за наемане на друго помещение, депозит и комисион за брокер и за пропуснати ползи от неизвършена търговска дейност.

По разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил сключен договор за наем със соченото в исковата 3 молба съдържание, че той е изправна страна, надлежното прекратяване на договора поради виновното неизпълнение от страна на ответника, както и че за ищеца е възникнало правото да получи връщане на заплатените суми – част от наемната цена и депозит.

В тежест на ответника по предявените искове е да установи основателността на възраженията си и че са налице освобождаващи го от отговорност обстоятелства, вкл. и такива за задържането на депозита и заплатената в цялост наемна цена.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от договор за наем, качеството си на изправна страна по същия, а именно, че е ползвал наетата вещ по предназначение; че за него са възникнали имуществените вреди, описани в исковата молба поради неизпълнение на конкретно договорно задължение на ответника; относно претенцията за пропуснати ползи – че е била налице сигурност за увеличаване на имуществото му.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т. ч., че е бил изправна страна по договора, че е осигурил в съответствие с клаузите на договора ползване на наетата вещ, евентуално, че е било налице основание правомерно да преустанови договорната връзка, съответно, че е компенсирал ищеца за причинените вреди, подлежащи на обезвреда.