Решение № 320 от 18.06.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Ямбол, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330104006 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Д. Д. от гр. Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в Я., *******, чрез адв. М.- ПАК, против „Фератум България“ ООД, искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит № ******* от 06.12.2022 год., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и против „Мултитуд Банк p.l.c“, с иссконе за прогласяване на нищожност на сключения между страните договор за предоставяне на гаранция на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 06.12.2022 год. между

Г. Д. Д. и „Фератум

България“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ищецът бил получил в собственост сумата от 5000, 00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 35, 00 % и ГПР 49.66 %, като в договора било уговорено, че заемателя ще погаси кредита на 18 месечни вноски. Съгласно чл.5 от договора кредита се обезпечавал с поръчителство предоставено от „ Multitude Bank“ в полза на дружеството, като с одобряването от дрпужеството на предоставено в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор кредитополучателя потвърждавал, че при кандидатстване за кредит сам и недвусмислено бил посочил и избрания поръчител и бил запознат с правото си да посочи както ФЛ, така и предложеното ЮЛ за поръчител, който да бъдел одобрен от Крадитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателя декларирал, че бил запознат, че всеки 1 одобрен от кредитора поръчител давал еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. В тази връзка ищеца сключил с втория ответник договор за гаранция по който следвало да заплатни сумата от 5050, 00 лв. подробно описана в чл.1.6 от договора за гаранция.

Процесния договор бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. В договора за потребителски кредит бил посочен ГЛП от 35.00 %, но липсвали условия за прилагането му. Погасителния план не отговарял на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като липсвала задължителната информация по ЗПК. Посочения договор не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в него не се съдържал ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора за кредит. Таксата гарант следвало да се включи в ГПР. В договора като обща сума коятто следвало да върне кредитополучателя била посочена сумата от 6750, 00 лв., която включвала отпуснатия кредит и 1750 лв. лихва, при лихвен процент 35.00 %. Посочено било, че ГПР е 49.66%, но не било ясно същия от какво се формирал. В общата сума не било включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 5050 лв., като включването й в ГПР щяла да се промени многократно. Тази сума несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита се, че при сключването на договора за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което било свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, било заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. Посочените в договора размери на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не сйответствали на действително уговорените такива, налице била неяснота при определяне на ГПР, което водило до недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Сключването на договора за поръчителство бил въздигнат в условия за отпускане на кредита. Посочената в чл.5 клауза, водила до нееквивалентност на насрещните престации, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Клаузата на чл.5 от договора за кредит била нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Същата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила до неравновесие в правата на страните, посочената клауза била неравноправна и не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, като от самия договор се установявало, че същата била част от стандартни и бланкетни и отнапред изготвени условия.

Следвало също така да се отбележи, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влечала нищожност на договора, когато те били заместени по право от повелителните правила на закона или когато можело да се предположи, че сделката била сключена и без недействителните й части. В случая не били налице нито една от тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента на ГПР да бъдели заместени по право от повелителните норми на закона или, че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него на била включена клаузата за ГПР, като се изходило от характера на този договор, който бил възмезден и включването на клаузи за 2 договаряне на ГПР по него било въведено като изрично изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В предвид това в случая не била приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславяла недействителност на целия договор. Счита се, че сключения между страните договор за потребителски кредит следвало да бъде провъзгласен за нищожен, поради противоречие със закона.

Иска се уважаване на предявение иск и разноски. присъждането на направените по делото

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по настоящия иск.

В о.с.з. ищеца и пълномощника им не се явяват, като с писмено становище поддържат предявените искове, сочат доказателства и молят за тяхното уважаване и присъждане на разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК и правят възражение за прекомерност на юрисконсулското (адвокатското) възнаграждение.

В о.с.з. ответниците не изпращат законни представители, като същите се представляват от двама пълномощници адвокати, като молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно представени отделно два списъка за разноски съгласно чл.80 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят че на 06.12.2022 г. между ищеца и първия ответник „Фератум България“ ЕООД 29.11.2021 г. е сключен договора за потребителски кредит № *******, за сума в размер на 5000 лв. Същия следвало да бъде погасяван на 18 вноски, съгласно погасителен план, като падежа на първата вноска бил на 05.01.2023 г. Общата сума която следвало да бъде върната била в размер на 6 750 лв. и включвала отпуснатата сума в размер на 5000 лв. и лихва в размер на 1750 лв., като ГПР бил в размер на 49, 66 %., изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Кредита се обезпечавал с поръчителство предоставено от „ Multitude Bank“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Между „Мултитуд Банк p.l.c“ и ищеца в качеството му на клиент бил подписан договор за гаранция ( поръчителство) във връзка с договора за потребителски кредит № *******/06.12.2022 г.

Представени са още преддоговорна информация (СЕФ), ОУ за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, договор за гаранция ( поръчителство) от 06.12.2022 г. сключен между „Мултитуд Банк p.l.c“ в качеството им на гарант и Г. Д. Д. в качедтвото му на клиент, като в т.1.6 такса за преодсдтавяне на гаранция ( поръчителство) е посочена сумата в общ размер на 5050,00 лв., дължима от клиента за предоставената гаранция, която следвало да се изплати на 18 месечни вноски, с дата на първо плащане 05.01.2023 г. и краен срок на издължаване -29.05.2024 г., погасителен план към договор за 3 гаранция № *******, ОУ към договор за гаранция ( поръчителство).

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че на основание запознаване с делото, направени справки при „Фератум България“ ЕООД и „„Мултитуд Банк p.l.c“ , както и ползвана литература по ЗПК, анализа показал, че размерът на ГПР, посочен в чл.4 от договора за кредит бил определен в съответствие с изикванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формула по приложение № 1 към ЗПК и вкединствено уговорената между страните възнаградителна ( договорна )лихва. Таксата в размер на 5 050,00 лв., представляваща възнаграждение за гаранта, не била включена в размера на ГПР по процесния договор за кредит, тъй като услугата за гаранция не била задължителна- всеки потребител решавал дали да се възполза от нея или не и кредиторът не я изисквал. Посоченият в процесния договор за кредит ГПР съответствал на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която ограничавала размера на ГПР до петкратния размер на законна лихва, която към м.12.2022 г. била в размер на 11.30%. При включване на възнаграждението за гаранта в размер на 5 050, 00 лв. в ГПР, същия би се увеличил и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва и като се вземели усвояването и разходите по кредита ГПР щяло да е в размер на 327.4997 %. Плащания към „Мултитуд Банк p.l.c“ по договора за гаранция не били извършване. За периода 05.01.2023 г.- 23.08.2023 г. по договор за кредит № *******/06.12.2022 г. били извършени плащания в размер на 5 425, 36 лв., с които изцяло били погасени зцадълженията за главница, както и договорна ( възнаградителна) лихва към 23.08.2023 г.- Таблица № 1, главница в размер на 5000, 00 лв. и договорна лихва за периода 06.12.2022 г.- 23.08.2023 г. в размер на 425, 36 лв.

В съдебно заседание в. лице поддържа представеното заключение, като на въпрос на пълномощника на ответнтиците адв. Л.- САК потвърди, че от представените справки от „Фератум“ установило,че по договора за кредит била платена сума в размер на 5425, 36 лв. с които предсрочно била погасена главницата и част от договорната лихва по договора за кредит и с тази сума нямало извършени погасявания по договора за гаранция ( поръчителство), както и плащания към „Мултитуд Банк p.l.c“. Имало се предвид, че от платените от длъжника суми не били отчислявани суми с които да са погасявани задължения по договора за гаранция, като това било посочено на в. лице от справка предоставена от „Фератум България“ ЕООД. В. лице не било изследвало въпроса дали „Фератум България“ ЕООД са платили гаранцията на „Мултитуд Банк p.l.c“ с оглед на това, че нямало поставена такава задача.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13, т.12 ДР на ЗЗР. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически послаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС).