Решение № 260 от 06.10.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Ловеч, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200500 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 10716397 на ОД на МВР Ловеч на А. Н. Я., ЕГН: ********** от гр.Б. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.04.2025 г. в 00:40 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС «Тойота Корола» с рег.№ * **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 102 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/9806471 на 14.12.2024 г.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят А. Н. Я., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като нарушението е заснето с мобилно техническо средство и е следвало присъстващият при установяване на нарушението орган да констатира нарушението по общия ред 1 чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и ТР №1/26.02.2014 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСК на ВАС.

Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към преписката няма представени доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя. В представената справка от АИС АНД/л.11/ е видно, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 02.06.2025 г., а жалбата е подадена на 06.06.2025 г. по пощата, видно от пощенското клеймо и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на 09.06.2025 г. и е препратена до РС-Ловеч, като по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 102 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с п.з.В-26, извън населено място, т.е. превишение от 42 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 65+700, землището на с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 106 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 % толеранс е 102 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото 2 средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е видно от представената схема/л.16/.

Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 102 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с обозначение “стационарна камера”.

Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №00305904964В, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 113–СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на БИМ, схема за 3 контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях, което в случая е налице и се установява от приложения към делото протокол от последваща проверка. В случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип.Анотирана съдебна практика

Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства табела с обозначение - камера за контрол на скоростта. Не е необходимо да присъства снимка на разположението на АТСС, мястото на разположението й, както и протокол за поставянето й, тъй като съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. такива изисквания са налице само при използване на мобилно АТТС, а в случая използваното АТСС е стационарно.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 4 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 29.04.2025 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено 5 ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.

При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че «Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.

186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.» Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация и към настоящия момент, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.