Определение № 170 от 03.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. София, 03.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110151223 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Висшия съдебен съвет срещу И. С. Х., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал.

2 КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, сумата от 3810 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение по Споразумение № ВСС-2476/20.02.2019 г. поради налагане със заповед № ********/******** г. на наказание „дисциплинарно уволнение“, ведно със законната лихва от 15.09.2023 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 979,71 лв., представляваща неоснователно получено трудово възнаграждение за периода от ******** г. до 29.04.2021 г. включително, ведно със законната лихва от 15.09.2023 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 514,34 лв., представляваща неоснователно получено трудово възнаграждение за три работни дни:

17.02.2021 г., 18.02.2021 г. и 19.02.2021 г., при които ответницата не се е явила на работното си място, а й е било заплатено трудово възнаграждение без основание, ведно със законната лихва от 15.09.2023 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, сумата от 1023,51 лв., представляваща неоснователно получено парично обезщетение по чл. 40, ал. 5 КСО по болничен лист № ********* от 22.02.2021 г., издаден за периода 22.02.2021 г. – 07.03.2021 г. включително, болничен лист № *********** от 01.04.2021 г. за периода 31.03.2021 г. – 01.04.2021 г. и болничен лист № *********** от 09.04.2021 г. за периода 08.04.2021 г. – 14.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.09.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът Висш съдебен съвет твърди, че ответницата И. С. Х. работила на трудово правоотношение в администрацията на ВСС на длъжността началник отдел „Управление на собствеността“, дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“. Посочва, че процесното трудово правоотношение било прекратено със Заповед № ********/******** г.

1 на главния секретар на ВСС чрез за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяване на ответницата на работа без уважителни причини на 17.02.2021 г., 18.02.2021 г. и 19.02.2021 г., на 29.03.2021 г. и на 30.03.2021 г., както и на 02.04.2021 г., на 05.04.2021 г., на 06.04.2021 г. и на 07.04.2021 г. Поддържа, че ответницата е оспорила с искова молба пред СРС заповедта за уволнение, като е образувано гр.д. № 17852/18.05.2023 г., но производството по гражданското дело е прекратено поради оттегляне на исковете, поради което заповедта за уволнение е влязла в сила. Посочва, че съгласно заповедта за уволнение № ********/******** г. размерът на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнение е 3810 лв., на основание чл. 221, ал. 2 КТ и че посоченото обезщетение не е заплатено доброволно от уволнения служител. Твърди, че на ответницата е начислено и заплатено трудово възнаграждение за април 2021 г. в размер за пълен обработен месец, но доколкото трудовото правоотношение е прекратено на ******** г. и в периода ******** г. – 29.04.2021 г. включително ответницата не е работила, за посочения период заплатеното трудово възнаграждение в размер на 979,71 лв. се явява недължимо заплатено и подлежи на връщане. Посочва, че доколкото ответницата не се е явила на работа и не е полагала труд за дните 17.02.2021 г., 18.02.2021 г. и 19.02.2021 г., а съгласно ведомостта за заплати за месец февруари, на същата е начислена и заплатена заплата за посочените дни, поради което заплатените суми за трудово възнаграждение (с приспаднат данък общ доход) в размер на 514,34 лв. подлежат на връщане от ответницата като заплатено възнаграждение без основание. Посочва също така, че в констативен протокол № КП-5-21-00932282/08.06.2021 г. на ТП на НОИ – София-град, се съдържат констатации, че по следните три броя болнични листове, към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не е било осигурено за съответния осигурен социален риск: по болничен лист № ********* от 22.02.2021 г., издаден за периода от 22.02.2021 г. до 07.03.2021 г. включително, тъй като за посоченият период трудовото й правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение; по болничен лист № *********** от 01.04.2021 г., издаден за периода от 31.03.2021 г. до 01.04.2021 г. включително ответницата не е била осигурена за съответния социален риск, тъй като без основателна причина не се е явявала на работа през дните 29.03.2021 г. и 30.03.2021 г.; по болничен лист № *********** от 09.04.2021 г., издаден за периода от 08.04.2021 г. до 14.04.2021 г. включително, тъй като не се е явявала на работа за дните 02.04.2021 г., 05.04.2021 г., 06.04.2021 г. и 07.04.2021 г., което е било установено с влязлата в сила заповед за дисциплинарно уволнение. Поради това поддържа, че заплатеното от работодателя парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 5 КСО за сметка на работодателя е недължимо заплатено и подлежи на възстановяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата И. С.

Х., с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не й е връчвана покана за доброволно изпълнение, като посочва, че ако такава й беше връчена ответницата щяла да изпълни своите задължения. Посочва, че с поведението си не е дала повод за завеждане на исковата молба. Изразява готовност за сключване на извънсъдебна спогодба с ищеца.

2

По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и размерът на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срока на предизвестието.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване на дължимото обезщетение за дисциплинарно уволнение.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплатено без основание трудово възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже заплатено трудово възнаграждение, както и че дните за който е заплатено трудово възнаграждение работникът не се е явил на работа.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплатено без основание обезщетение за временна неработоспособност в тежест на ищеца е да докаже заплатено обезщетение за временна неработоспособност, както и че през съответните дни, за който е начислено и заплатено, лицето не е било осигурено за временна неработоспособност.

При доказване на горното в тежест на ответника по исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1во ЗЗД е да докаже, че е налице основание да получи и задържи получените суми за трудово възнаграждение и временна неработоспособност, респективно – че е върнал неоснователно получените суми.

На основание чл. 153 ГПК като ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответницата е заемала длъжността „началник отдел „Управление на собствеността“, дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“, което е прекратено със Заповед № ********/******** г. на главния секретар на ВСС чрез за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че размерът на брутното трудово възнаграждение на ответницата е 3810 лв.

По доказателствените искания:

Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Без уважение следва да се остави искането на ищеца за изискване и прилагане към настоящето дело на гр.д. 26167/2021 г., СРС, 74 състав. От СРС, 74 състав следва да бъде изискана справка относно страни, предмет и етапа, на който се намира производството по делото, като в случай, че е налице постановен краен съдебен акт – да бъде предоставен препис от него с отбелязване на дата на влизането му в сила.

По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след изслушване становището на страните.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно 3 заседание

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 74 състав справка относно страни, предмет и етапа, на който се намира производството по делото, като в случай, че е налице постановен краен съдебен акт – да бъде предоставен препис от него с отбелязване на дата на влизането му в сила.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертизи до първото по делото открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2024 г. от 14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

4

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5