Решение № 780 от 10.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.а

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605269 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 12.06.2023 година по НОХД № 15625/2022 година, СРС, НО, 110 състав, е признал подсъдимия Н. Г. З. за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3 пр. последно б.“а“ пр.2 вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, поради което при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил, като му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ МЕСЕЦА, отложено на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК кумулативно е наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Със същата присъда в тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски в размер на 468 лева на ДП и в размер на 270 лева в съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимия - адв.Х. К., с която се иска отмяна на осъдителната присъда, поради нейната неправилност и незаконосъобразност. Не е поискано събирането на нови доказателства.

В разпоредително заседание на 2 1.09.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на проведеното на 09.10.2023 година открито съдебно заседание адв. К. представя допълнение към въззивната жалба, в което излага 1 съображения за неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че делото не е изяснено от фактическа страна, както и че допуснатата и изготвена автотехническа експертиза не е отговорила на решаващите по делото въпроси. Акцентира се на обстоятелството, че подсъдимият не е имал възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие, както и че пешеходецът също има вина за настъпилия инцидент. Моли се подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно да бъде намалено или изключено кумулативно наложеното наказание по чл.37 ал.1 т.7 НК.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия Н. З. – адв. К. поддържа жалбата и допълнението към нея, като не излага нови аргументи.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира присъдата на първостепенния съд за правилна и законосъобразна, поради и което счита, че следва да бъде потвърдена. Поддържа, че наказанието на подсъдимия е правилно индивидуализирано.

Подсъдимият Н. З. в правото си на лична защита и последна дума моли съда да бъде признат за невинен. Твърди, че процесната ситуация била изключително сложна, поради провеждана в същото време стачка, която блокирала кръстовището. Намира, че пострадалата не се е огледала при предприемане на пресичането и била закрита от автомобил, който минавал пред нея. Посочва, че работата му е свързана с пътуване всеки ден.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на фактите, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимият Н. Г. З. е роден на **** година в гр.София, българин, български гражданин, неосъждан, със завършено висше образование, работи като управител на „Т.И.“ ЕООД, женен, с две деца, постоянен адрес: гр.София, ж.к.“****, настоящ адрес: гр.София, кв.„Хиподрума“, ул. ****, ЕГН: **********.

Съгласно данните от справката картон на водач, към инкриминираната дата - 19.10.2021 година, подсъдимият З. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС №**** за придобити категории В и АМ, валидно до 28.02.2029 година. Същият е санкциониран неколкократно по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП.

На 19.10.2021 година, около 14:00 часа, в гр.София, подсъдимият З. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег.№ С 2

**** ХТ по ул.“Екзарх Йосиф“, с посока на движение от бул.“Васил Левски” към бул.„Княз Александър Дондуков”. Пътната настилка, представляваща дребнозърнест асфалт, била суха, без неравности и без наклон, а видимостта била добра. В района на кръстовището, образувано от ул.“Екзарх Йосиф“ и ул.“Г. С.Раковски”, подсъдимият З. спрял управлявания от него автомобил, за да пропусне движещите се по ул.“Г. С.Раковски” превозни средства, след което предприел маневра ляв завой по ул.“Г..С.Раковски”. В същото време свидетелят Р.И.Я. предприела пресичане на пътното платно на ул.“Г.

С.Раковски”, на пешеходна пътека, находяща се на ул.“Г. С.Раковски”, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП. Свидетелят Я. пресичала пътното платно в посока от дясно на ляво по посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия З.. В този момент, приближавайки пешеходната пътека, подсъдимият З. нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал пресичащия по нея пешеходец - свидетелят Я., а продължил движението си. В резултат на това, подсъдимият З. ударил с предната част на управляваното от него МПС свидетеля Я., вследствие на което същата паднала на пътното платно. Непосредствено след удара, подсъдимият З. спрял управлявания от него автомобил и се притекъл на помощ на свидетеля Я..

На мястото на пътнотранспортното произшествие пристигнал екип на Спешна помощ и свидетелят Я. била откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ, където след преглед била поставена диагноза: счупване на горния край на тибията /голям пищял/, вследствие на блъскане от лек автомобил от лявата страна. Пострадалата провела лечение от 22.10.2021 година до 28.10.2021 година в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Пирогов“, с поставена диагноза: счупване на горния край на тибията, контузия на гръдния кош, счупване на ребра 6-то и 7- мо вляво, където претърпяла операция на 25.10.2021 година на левия долен крайник.

На мястото на инцидента пристигнал и екип на ОПП-СДВР. Бил съставен констативен протокол №К-507. В съставения констативен протокол било отразено, че водачът З. е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози, като и двете проби дали отрицателен резултат.

С първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие от 19.10.2021 година, било образувано настоящото досъдебно производство на основание чл.212, ал.2 от НПК, приключило с внасяне на обвинителен акт, срещу подсъдимия З..

В хода на разследването била назначена и приета СМЕ, от чието заключение става ясно, че на пострадала при ПТП - Р.И.Я., е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на голямопищялната кост в горната част и главичката на малкопищялната кост на лявата подбедрица, което травматично увреждане е довело трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни.

Съгласно заключението на изготвената и приета КСВАТЕ, мястото на 3 удара между лекия автомобил „Фолксваген“ и пострадалата пешеходка се намира в гр.София, ул.“Г. С.Раковски”, на обособена пешеходна пътека, на около 4 метра вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение на около 3 метра, след линията на ориентира по посока на движението на същия автомобил.

Скоростта на движение на автомобила в момента на удара е била около 22,5 км/ч. Отстоянието на лек автомобил „Фолксваген“ от мястото на удара с пострадалата пешеходка и до мястото, където е бил спрял и изчаквал преминаването на неустановения лек автомобил било 6 м. Причината за настъпването на инцидента са субективните действия на подсъдимия Н. Г. З., който не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходка свидетелят Я..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: обяснения на подсъдимия Н. З., показанията на свидетеля Р.И.Я.; от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 19.10.2021 година, ведно със скица на местопроизшествието, констативен протокол № К-507 и приложен фотоалбум към него; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 19.10.2021 година; справка картон на водач; медицински документи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД; справка за съдимост; справка от УИС на Прокуратурата на Република България; писмо от ГД „ПБЗН“ към МВР за предоставяне на технически носител на видеозапис от охранителна камера за наблюдение; от заключенията на вещите лица по изготвените в хода на досъдебното производство СМЕ и КСВАТЕ.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като детайлно е изследвал всички доказателства, съпоставяйки ги помежду им и с правилата на формалната логика, отчитайки вътрешната им последователност, логичност и безпротиворечивост и е визирал кои факти от кои доказателства се извеждат.

Настоящият съдебен състав няма каквото и да било основание да не оцени позитивно аналитичната работа на СРС и в този смисъл е безпредметно, доколкото доказателственият материал е напълно последователен и безпротиворечив, анализът да бъде повтарян. Поради изложеното и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото, която кореспондира изцяло с тази установена и от първостепенния такъв, се споделя и направения доказателствен анализ. От друга страна пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, които по някакъв начин да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което и същата бе възприета като цяло и от въззивния съд без изменения и допълнения към нея.

Извършвайки анализ на доказателствата по делото, съдът прие, че същите в преобладаващата им част са еднопосочни и непротиворечиви, като установяват с необходимата степен на категоричност фактите относно датата, 4 мястото и механизма на извършване на конкретното деяние. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.

Съдът счита, че по делото няма спор относно датата, мястото и авторството на извършване на пътнотранспортното произшествие, за което са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В тази насока са както обясненията на подсъдимия Н. З., така и показанията на свидетеля Р. Я., така също и приложения протокол за оглед на местопроизшествие, констативен протокол и експертното заключение по КСВАТЕ.

Правилно първостепенният съд е кредитирал с доверие изготвените по делото СМЕ И КСВАТЕ като обективни, научно обосновани и логични, изготвени от вещи лица, притежаващи необходимите знания в съответните области на науката. От експертното заключение по СМЕ безспорно се установяват причинените на св. Р. Я. травматични увреждания в резултат на настъпилото на 19.10.2021 година пътнотранспортно произшествие. От изготвената по делото КСВАТЕ се установяват времето, мястото и механизма на настъпилото ПТП.