Решение № 19192 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19192 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110106928 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с предявен от „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 срещу „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5,26 евро (10,30 лева) с вкл. ДДС, представляваща дължимата сума на платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 16.03.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с приложение от 03.12.2021 г., при мобилен оператор - ответникът „А1 България” ЕАД. Ответникът е издал дебитно известие № 0653876766 от 31.05.2023 г., за сумата от 10,30 лв. с вкл.

ДДС, равняваща се на 5,26 евро, със срок за плащане 15.06.2023 г., която сума била заплатена от ищеца. Оспорва дължимостта на дебитното известие, поради което счита, че заплатената от него сума е платена без основание. С оглед гореизложеното моли за уважаването на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на Оператор и „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, в качеството му на Абонат относно електронно-съобщителни услуги – предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него (Договор № 503554975). Посочва, че издаденото дебитно известие е към фактура № 466960895/02.05.2023 г., като с него е увеличена стойността на фактурата, тъй като първоначално в нея не са начислени правилните суми за услугите, включени в нея. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на 1 страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Основателността на този иск е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. разместване на блага – да е налице даване, т. е. ищецът да е извършил плащане в посочения размер, и получаване – ответникът да е получил плащането; 2. начална липса на правно основание (валидно правоотношение) за разместване на благата; 3. пряка причинна връзка между даването и получаването.

Тежестта за установяване на обстоятелствата по т. 1 и 3 е била за ищеца при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е било да установи, че е получил и задържа плащането на процесната сума на валидно (годно) правно основание, респ. положителния факт на плащането, т. е. че е върнал получената сума при наличие на такова твърдение.

В производство страните не спорят, че между „А1 България“ ЕАД в качеството му на оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на абонат е сключен договор за доставка на електронно съобщителни услуги № 503554975, към което е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021 г. В приложението са уговорени тарифните планове за мобилни услуги. Същото се установява и от приетите от СРС писмени доказателства.

Не е налице спор и от приетата по делото фактура № 0465439659 от 04.04.2023 г., издадена за периода от 28.02.2023 г. до 27.03.2023 г. се установява, че „А1 България“ ЕАД е издало на „Минолби“ ЕООД фактура за сумата в общ размер на 176,38 лева с ДДС с краен срок на плащане 04.05.2023 г. Видно от приложението към фактурата, начислените месечни такси са в размер на 142,82 лева без ДДС. Безспорно по делото е обстоятелството, че сумата по фактурата е платена в полза на „А1 България“ ЕАД.

По делото е безспорно също, че поради неправилно начисляване на сумите в посочената фактура „А1 България“ ЕАД е издал на „Минолби“ ЕООД дебитно известие № 0653876766 от 31.05.2023 г. към фактура № 0465439659 от 04.04.2023 г. за сумата от 8,58 лева без ДДС, респективно 10,30 лева с включен ДДС, както и че тази сума е заплатена, а и това се установява от представените писмени доказателства – системен бон от 22.06.2023 г.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху възражението на ответника, че плащането е извършено от трето за спора лице, поради което жалбоподателят не е материалноправно легитимиран по предявената претенция, тъй като обедняването не е настъпило за него. В тази насока съдът намира следното.

Уредената в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД пряка престационна кондикция изисква имущественото разместване, предмет на спора, да е осъществено между страните по делото – имуществото на ищеца да е намаляло за сметка на увеличаването на имуществото на ответника. Такова вземане се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/, а също така и при грешка на кредитора относно размера на 2 дължимото плащане по дадено правоотношение, каквато е налице в случая.

Във всички тези хипотези правото на връщане възниква за лицето, което е извършило недължимото плащане, а не за лицето, което е било задължено да го извърши по силата на правоотношението между страните. Действително, нормата на чл. 73 ЗЗД предвижда, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, а паричните задължения по своя характер не представляват престация с оглед личността, затова могат да бъдат изпълнени от всеки. Тази норма обаче урежда отношенията между длъжника и кредитора по повод изпълнението на парично задължение по съществуващо между тях облигационно правоотношение, а не материалната им легитимация при неоснователно обогатяване. Когато кредиторът по едно правоотношение поради грешка е претендирал от длъжника недължимо плащане, длъжникът може да претендира връщане на недължимо платеното, само ако го е платил той. Когато плащането е извършено от трето лице, имуществото, с което то е престирало вместо длъжника, е намалило патримониума му, докато това на длъжника е останало непроменено /в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т.д. 717/2006 г., II т.о., ТК/, затова длъжникът не може да претендира връщане на сума, която друг е платил вместо него.

Фактът на плащане от трето лице обаче не може да се предполага. Той подлежи на доказване от страните по делото, като доказателствената тежест в тази насока зависи от конкретните техни възражения и ангажираните от тях доказателства. Поначало, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по предявения иск, ищецът, който твърди неоснователното разместване на блага, носи процесуалното задължение да докаже пълно и главно, че именно той е извършил плащането. При успешно провеждане на това доказване обаче ищецът не е длъжен да опровергава възражението на ответника чрез изключване на всички възможни хипотези на плащане от трето лице. Ангажираните от ищеца доказателства, че плащането е извършено от него, опровергават възражението на ответника за плащане от трето лице и ако ответникът продължава да го поддържа, той следва да проведе свое собствено доказване в тази насока.

В този смисъл при наличие по делото на издаден от ответника частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодния за него факт на плащане на процесната сума в брой от ищеца – разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД или касова бележка /фискален или системен бон/ по смисъла на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, която законът предвижда, че се предава във фактическата власт на платеца – дължимото от ищеца доказване на имущественото разместване е проведено успешно и ако ответникът продължава да поддържа, че сумата е заплатена от трето лице, той следва да ангажира доказателства за това.

Същото правило следва да се приложи и в хипотезата на съвкупност от други издадени от ответника частни свидетелстващи документи, сочеща, че плащането е извършено от длъжника по съответното правоотношение, каквато е налице по настоящото дело. В случая на първо място от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че фактура № 0465439659 от 04.04.2023 г. е издадена от „А1 България“ ЕАД на „Минолби“ ЕООД по съществуващото между страните правоотношение. На второ място липсва спор между страните по въпроса, че сумата по фактурата е погасена чрез плащане. На трето място по делото се установява, че дебитно известие № 0653876766 от 31.05.2023 г. към така посочената фактура за сумата 10,30 лева 3 с включен ДДС, с което е увеличена на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС данъчната основа по платената фактура, също е издадено от „А1 България“ ЕАД в полза на „Минолби“ ЕООД. Издаването на дебитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за плащане на сумата по дебитното известие от страна на лицето, на което е издадено /чл.

115, ал. 3 ЗДДС/. Съвкупността от тези изходящи от ответника частни свидетелстващи документи относно неизгодни за него факти сочи недвусмислено, че процесното плащане е извършено именно от ищеца „Минолби“ ЕООД. Преценена по реда на чл. 175 ГПК, тази съвкупност се явява достатъчна за изпълнение на процесуалното задължение на ищеца, да докаже имущественото разместване между страните, в това число и собственото си обедняване, съобразно разпределената му доказателствена тежест. При нейната наличност ищецът не е длъжен да опровергава възражението, че плащането е извършено от трето лице, а ответникът следва да го докаже.

Такова доказване ответникът не е провел. Видно от отговора на исковата молба, това възражение се основава на предположението, че след като ищцовото дружество няма толкова служители, колкото са използваните от него мобилни номера, то мобилните услуги са били ползвани от трети лица.

Това от своя страна е породило и следващото предположение, че след като трети лица са ползвали мобилните услуги, то те са и заплащали задълженията за тях вместо „Минолби“ ЕООД. Тези житейски предположения обаче не намират опора в доказателствената съвкупност по делото. Без значение е и въпросът, дали дружеството-ищец е изпълнявало задължението си за обявяване на годишни финансови отчети, тъй като от него не може да се направи извод, че процесното плащане е извършено от трето лице.

Ето защо исковата претенция се явява установена както по своето основание, така и по размер и следва да се уважи.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ответникът.

Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 127,82 евро (250,00 лева), представляващи държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят в цялост.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 ДА ЗАПЛАТИ на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата о т 5,26 евро (10,30 лв.) с вкл. ДДС, представляваща сума платена без основание, начислена с дебитно известие № 0653876766 от 31.05.2023 г. към фактура № 0465439659 от 04.04.2023 г., издадена за периода от 28.02.2023 г. до 27.03.2023 г. за мобилна услуга съгласно договор за доставка на електронно съобщителни услуги № 503554975 и сключено към него Приложение № 1 от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 16.03.2026 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 127,82 евро (250,00 лева), представляваща разноски в 4 настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.