Определение № 488 от 30.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. В.ко Търново, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – В.КО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500356 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№ 9554/10.08.2026г. на В. Ф. А., чрез процесуален представител срещу Решение № 291 от 20.07.2026г. постановено по в.гр. дело № 507/2026г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която жалба с вх.№ 7487/22.06.2026 г. на В. Ф. А., ЕГН **********, чрез адв.Г. М. от АК-Русе, против действия на ЧСИ рег.№ 760 на КЧСИ по изп.дело № 181/2026 г., е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и производството по делото е прекратено.

Считайки обжалваното решение / имащо в обжалваната част характер на определение за прекратяване на производството по в.гр. дело № 507/2026г./ за неправилно, незаконосъобразно, постановено при незаконно процесуално производство, моли да бъде отменено, делото да бъде върнато за разглеждане на друг състав на Окръжен съд –Русе.

Претендира присъждане на разноски. Жалбоподателят излага твърдения,че в изпълнителното производство не му е връчена ПДИ, поради което същото е започнало незаконосъобразно.Твърди, че в жалбата е направил възражение за несеквестируемост на заплатата му, по което съдът не се е произнесъл.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответната по жалбата страна – взискател в изпълнителното производство е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски.

Апелативен съд – В.ко Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване – длъжник в изпълнителното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

По основателността на жалбата.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 23.04.2026 г. по мoлбa на ОбщинаСливо поле въз основа нa АУЗ по чл.107, aл.3 ДOПK № 7012-1/13.11.2025 г., влязъл в сила на 21.04.2026 г., издаден oт взискателя срещу В. Ф. А. за сумата от общо 172,55 евро, включваща неплатени такси битови отпадъци, данък върху недвижим имот и върху превозни средства, вкл. изтекли лихви до 15.12.2025г.

Делото пред Окръжен съд – Русе е образувано по жалба на длъжника против действия на ЧСИ – Постановление от 12.05.2026г., с което производството по изп. дело е прекратено на основание чл. 433 ал.2 от ГПК – погасяване на задължението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбоподателят има качество на длъжник в изпълнителното производство. Съгласно чл.435 от ГПК не съществува генерална клауза за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в тази разпоредба. Така посочената регламентация въвежда ограничителен режим на обжалване до само изрично посочените в закона лица и действия на посочените основания. В обхвата на тези действия не попадат действия на ЧСИ при образуване на изпълнителното производство и такива по връчване на ПДИ. Длъжникът не е легитимиран да обжалва прекратяването/приключването на изп. производство в хипотезата на чл.433 ал.2 от ГПК.

В настоящата жалба длъжникът твърди, че е обжалвал цитираното постановление за прекратяване на изп. производство с аргументи, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо негово имущество, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Освен логически необосновано, доколкото обжалваното постановление не касае изпълнителен способ насочен към конкретно имущество, а прекратяване/приключване на производството, същото е и невярно. В депозираната пред ОС – Русе жалба, настоящият въззивник е изложил аргументи, че имота, за който са начислени данъци и такси не е индивидуална негова собственост, а е съсобствен. В тази връзка е оспорил размера на дължимите на Община Сливо поле данъци и такси, възражение, което не попада в хипотезата на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК. Всички останали твърдения за незаконосъобразност при образуването и воденето на изп. производство, са извън предмета на настоящото произнасяне.

По изложените съображения, решението на ОС – Русе в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В настоящото производство разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 291 от 20.07.2026г. в обжалваната част /имащо характер на определение за прекратяване на производството/ постановено по в.гр. дело № 507/2026г. по описа на Окръжен съд – Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3