Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4472 от 09.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2359/2024
Вид
Решение № 4472
Подписан
09.07.2025
В сила
05.08.2025
Състав
Галя Вълкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 132 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 24 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4472 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100102359 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

Ищцата В. Н. П. посочва, че на 04.10.2023 г. е пътувала в тролейбус „Шкода“ с инв. № 2681, движещ се в гр. София, по бул. „Ген. М.Д.Скобелев“ с посока на движение от ул. „Владайска“ към бул. „Ген. Тотлебен“. Превозното средство било управлявано от С. И.. В района на спирка „Пл. Руски паметник“ тролейбусът спрял внезапно и това станало причина за падането на ищцата. В нарушение на правилата за движение водачът не изпълнил задължението да не поставя в опасност здравето на хората и преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасно превозване на пътниците.

Ищцата била прегледана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД където й поставили диагноза: счупване на горния край на раменна кост, закрито.

Предприето било консервативно лечение с поставяне на имобилизираща шина тип „Дезо“. Били препоръчани спазване на режим на ненатоварване и провеждане на рехабилитация. Поради нестихващи болки ищцата посетила отново лечебното заведение на 12.10.2023 г. и на 13.10.2023 г. била извършена оперативна интервенция, при която фрактурта била репонирана с пирони и винтове. В периода 04.10.2023 г. – 03.12.2023 г. ищцата ползвала отпуск за временна нетрудоспособност. Ищцата срещала затруднения при обикновени 1 дейности от ежедневието, изпитвала остри болки, нестихващи и при покой.

Ограничена била социалната и семейна ангажираност. Инцидентът се отразил негативно на емоционалното състояние на ищцата: станала напрегната, тревожна. Психологическите последици щели да съпътстват ищцата до края на жИ.та й. Ответникът бил застраховател на гражданската отговорност на водача на тролейбус „Шкода“ към датата на процесния инцидент. На 24.11.2023 г. ищцата подала молба по чл. 380 КЗ, в отговор от 30.01.2024 г. ответникът отказал изплащане на обезщетение. По изложените съображения ищцата претендира осъждане на ответника, на основание чл. 432 ГПК, да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40000 лв. в резултат ПТП, настъпило на 04.10.2023 г. поради виновно протИ.правно поведение на водача на тролейбус „Шкода“, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния тролейбус и период. Твърди обаче, че водачът на тролейбуса не е виновен за процесния инцидент, касаело се за аварийно спиране. Алтернативно – ищцата значително съпричинила резултата, като не се погрижила за собствената си безопасност – не използвала устройства за държане, които биха помогнали да се предотврати падане при евентуално внезапно спиране. Оспорва претърпените вреди и необходимостта от оперативно лечение. Твърди, че УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД независимо съпричинил вредоносния резултат поради неоказано своевременно оперативно лечение вместо ползване на мека ортеза. Сочи, че претендираният размер на обезщетение е прекомерен и несътветен на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. З. и адв. Велчев, поддържа предявения иск. Ответникът чрез адв. Е. оспорва иска. УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД като трето лице-помагач на ответника, чрез юрк. Васева, оспорва иска.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

В констативен протокол за ПТП с пострадали лица на СДВР, Отдел 2

„Пътна полиция“ е отразено настъпил на 04.10.2023 г. пътен инцидент с тролейбус „Шкода“ с инв. № 2681, управляван от С. С. И. и пострадало лице В. Н. П. – пътник в автобуса.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.

И.. Свидетелят сочи, че през 2023 г. е работел като шофьор на тролей. Помни инцидент на спирка “Руски паметник”. Една кола го засякла точно при потегляне от спирката и инстинктивно натиснал спирачките. Впоследствие разбрал, че сигнал е подаден до Център за градска мобилност поради падане на пътничка. Уточнява, че тролейбусът се е намирал на спирката, на метър от пешеходната пътека. Посочва като последователност, че първо затваря вратите на тролейбуса, след това поглежда в лявото огледало и тръгва. В случая лекия автомобил е застанал рязко под ъгъл/косо пред тролейбуса. Удар не настъпил, автомобилът продължил и моментално се изнесъл. Тролейбуса останал около 2 минути на спирката, пътниците започнали да говорят и да спорят кой е виновен. Автомобилът видял в момента, в който минавал пред тролейбуса - за части от секундата.

При оглед на веществено доказателство видеофайл “Надежда_С1” съдът констатира, че пътникът не се държи за опора в началото, опитва да се подпре при потеглянето, но губи равновесие и пада. Водачът първоначално наблюдава огледалата и не следи пряко лекият автомобил; започва да обръща внимание наляво, когато лекият автомобил вече е почти преминал пред тролейбуса.

Лекият автомобил се движи отляво, навлиза в лентата на тролея и напълно преминава, преди водачът да започне спиране.

Анализирайки събраните по делото писмени, веществени и гласни доказателства вещото лице по приетата Съдебна автотехническа експертиза инж. С. М. приема за най-вероятен следния механизъм на ПТП: На 04.10.2023 г. около 07:09 часа, тролейбус „Шкода 27 TR Solaris“ управляван от водача С.

С. И. се е движел по платното за движение на бул. „Генерал Скобелев“ в посока от север на юг. Тролейбусът спира на спирка на градския транспорт.

След слизане и качване на пътници, тролейбусът потегля. При потегляне на тролейбуса, неизвестен автомобил се намира от ляво на него, успоредно и преди да се отклони на дясно, не представлява пречка за движението на тролейбуса. След като тролейбусът потегля, неизвестният автомобил се отклонява на дясно и водачът на тролейбуса реагира със задействане на 3 спирачната система, като така е предотвратил удар между тролейбуса и неизвестния автомобил. През това време пътничката В. Н. П. е била в салона на тролейбуса, като е бил права, без да се държи с ръце, като е била с лице към дясната вътрешна част на тролейбуса. При потегляне на тролейбуса пътничката В. Н. П. поради инерционните сили се накланя към задната част на тролейбуса, като допуска левият й крак да се отлепи от пода. В следващия момент, при рязкото спиране на тролейбуса, отново под действие на инерционните сили, тялото на пътничката В. Н. П. полита към предната част на тролейбуса, при което пада на пода. Причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на тролейбус „Шкода 27 TR Solaris“ – С. С. И. е реагирал с екстрено или аварийно спиране при навлизане на неизвестен автомобил от средната в дясната лента пред тролейбуса, при което пътничката В. Н. П. под действие на инерционните сили е паднала в салона на тролейбуса. Причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на тролейбус „Шкода 27 TR Solaris“ – С. С. И. е реагирал с екстрено или аварийно спиране при навлизане на неизвестен автомобил от средната в дясната лента пред тролейбуса, при което пътничката В. Н. П. под действие на инерционните сили е паднала в салона на тролейбуса. Тролейбусът е реализирал спиране с отрицателното ускорение (спирачно закъснение) около 7 m/s2 което от техническа гледна точка може да се характеризира като екстрено или аварийно. Ако пътник се държи с ръце може да издържи на значително закъснение, защото мускулите на ръцете и тялото поемат инерционната сила. Здрав възрастен човек може да устои на ускорение до около 8 – 10 m/s2 за кратко време, ако се държи стабилно. Ако пътничката В. Н. П. се бе държала с ръце, то тогава вероятно тя не би паднала, тъй като видно от видеозаписа, няма други паднали пътници, но това е така, тъй като те се държат с ръце към съответните места. Експертът отговаря, че водачът на тролейбуса има видимост през лявото огледало на десетки метри назад, но автомобилите които се движат в средната лента не са пречка за движението на тролейбуса. При потегляне на тролейбуса, неизвестен автомобил се намира от ляво на него, успоредно и преди до се отклони на дясно, не представлява пречка за движението на тролейбуса. След като тролейбусът потегля, неизвестният автомобил се отклонява на дясно и водачът на тролейбуса реагира за време около 0,6 s със задействане на спирачната система, като така е предотвратил удар между тролейбуса и неизвестния 4 автомобил. Скоростта на тролейбуса непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 5,24 km/h. Тролейбусът е реализирал спиране с отрицателното ускорение (спирачно закъснение) около 7 m/s2 което от техническа гледна точка може да се характеризира като екстрено или аварийно. При потегляне на тролейбуса, неизвестен автомобил се намира от ляво на него, успоредно и преди до се отклони на дясно, не представлява пречка за движението на тролейбуса. След като тролейбуса потегля, неизвестният автомобил се отклонява на дясно и водачът на тролейбуса реагира със задействане на спирачната система, като така е предотвратил удар между тролейбуса и неизвестния автомобил. Според вещото лице технически правилно е при възникване на опасност от удар, водачът да предприеме спиране така, че да избегне удара. Падането възниква, когато пътникът не може да протИ.действа на инерционната сила, причинена от закъснението при спиране. Следователно не е задължително тролейбусът да се движи бързо, т.к. дори движение с ниска скорост може да причини падане, ако спирането е достатъчно рязко. Травмите на пострадалата са от падането на пода на тролейбуса. При падане от височината на собствен ръст, тялото удря земята (пода на тролейбуса) със скорост около 20 km/h. Тролейбусът е реализирал спиране с отрицателното ускорение (спирачно закъснение) около 7 m/s2 което от техническа гледна точка може да се характеризира като екстрено или аварийно. Ако пътник се държи с ръце може да издържи на значително закъснение, защото мускулите на ръцете и тялото поемат инерционната сила. Здрав възрастен човек може да устои на ускорение до около 8 – 10 m/s2 за кратко време, ако се държи стабилно. Ако пътничката В. Н. П. се бе държала с ръце, то тогава вероятно тя не би паднала, тъй като видно от видеозаписа, няма други паднали пътници, но това е така, тъй като те се държат с ръце към съответните места.

В съдебно заседание експертът допълва, че намерението на водача на лекия автомобил да предприеме маневра престрояване в дясна лента може да се забележи, ако е бил пуснал мигач. Видно от видеозаписа (десен) мигач не е включван. Това, че автомобилът ще напусне лентата и ще премине вдясно става ясно чак когато автомобилът подмине предната част на автобуса. Преди това движението е един до друг и водачът на тролейбуса няма как да разбере, че водачът на лекия автомобил, макар и движещ се по-близо, възнамерява да предприеме маневра. Лекият автомобил е насочен надясно при потегляне на 5 тролейбуса. Секунда преди потеглянето лекият автомобил е бил до средата на тролейбуса вляво или поне не е бил до него. При предприетото навлизане от страна на лекия автомобил в лентата на тролейбуса единственото възможно решение за избегване на ПТП е спиране от страна на тролея. Потеглянето на тролейбуса вещото лице определя като конфортно, а отрицателното ускорение от 7 м/с като много сериозно, определящо спирането като рязко, аварийно, като водачът е спрял с максималното възможно закъснение на тролейбуса.

Пътничката е в тролейбуса крака на широчината на раменете, а при потегляне - на един крак и при спирането се опитва да се хване в момент, в който е нестабилна. Самата хоризонтална ръкохватка е с по-голям диаметър, което допълнително затруднява захващането, като пътничката не се държи за наличната до нея вертикална тръба.