Решение № 278 от 14.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000342 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София срещу решение № 163/23.04.2025 г., постановено по т.д. № 128/2023 г., по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на А. Р. И. обезщетение на претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 11.10.2021 г., на осн. чл. 432, ал.1, КЗ, вр. с чл. 52 ЗЗД, за горницата над 3 750 лв. до уважения размер от 13 500 лв. ведно със законната лихва върху сумата и в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. Н. Х. обезщетение на претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 11.10.2021 г., на осн. чл.

432, ал.1, КЗ, вр. с чл. 52 ЗЗД, за горницата над 22 500 лв. присъдените 45 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, и като необосновано поради несъответствие на приетите от съда изводи за интензитета на претърпените болки и страдания и степента на уврежданията на обективната действителност. На първо място се излагат оплаквания за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, както и на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с подробно изложени съображения за това разделно за всеки един от ищците. Присъдените обезщетения намира за прекомерни и несъответни на действителното състояние на пострадалите, поради незадълбочен и комплексен анализ на всички установени по делото факти и обстоятелства, както и на доказателствения материал. За справедливи счита обезщетения в размер съответно на 5 000 лв. по отношение на А. И. и в размер на 30 000 лв. по отношение на С.

Х., цитирайки относима за случая съдебна практика, при което следва да се отчете и степен на съпричиняване от 25 %, с които да се намалят и сумите за обезщетение на неимуществените вреди. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли исковите претенции в посочената част, ведно с претендираната законна лихва 1 върху сумите.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещните страни А. Р. И. и С. Н. Х., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения за това. Молят съда да остави същата без уважение, а решението да потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва само в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на А. Р. И. обезщетение на претърпени неимуществени вреди, за горницата над 3 750 лв. до уважения размер от 13 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата и в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. Н. Х. обезщетение на претърпени неимуществени вреди, за горницата над 22 500 лв. присъдените 45 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, решението е влязло в сила в осъдителните части, съответно за сумата от 3750 лева и 22500 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му.

Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Страните не спорят относно факта на съпричиняване на вредоносния резултат от двамата пострадали по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради неизползване на обезопасителен колан, както и по отношение размера на съпричиняване, определен от първоинстанционния съд.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, Въззивникът поддържа неправилно определяне на дължимите обезщетения, посредством увеличаването им при нарушение принципа за справедливост.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият А. И., в резултат на произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в навяхване на шията, счупване на носни кости, контузия на лява раменна става, навяхване на пети пръст на лява длан, ожулване на дясна подбедрица. Според вещото лице по изготвената СМЕ, получените травми са неопасни за живота и са причинили на пострадалия средни по сила болки и страдания, които са отшумели в рамките на 15-20 дни.

Установява се, че въззиваемата С. Х., в резултат на произшествието е получила компресивно счупване на 12-ти гръден прешлен, определило трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни. Пострадалата е претърпяла оперативна интервенция, при която в тялото на прешлена е поставен костен цимент. Според вещото лице, срокът на лечение на подобна травма е около 6 месеца. При извършения преглед е установено, че в резултат на травмата са се обострили съществуващи от преди това остеохондрозни промени по гръбначния стълб, които са довели до увреждане на нервни коренчета в шийния и гръден отдел, предизвикали вертебрален синдром в тези отдели.

Според експерта, травмите на гръбначния стълб са причинили усилване на артрозните промени по ставите и междупрешлените дискове, което води до периодични болки, скованост и изтръпване на отделни части на крайниците, а промените в шийния отдел могат да доведат до вертебро-базиларна недостатъчност. Излага още, че пострадалата е с ограничена физическа възможност, като не е възможно пълно възстановяване, тъй като прешленът е с намалена височина в предния край.

2

От заключението по назначената в първоинстанционното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че и при двамата въззиваеми, острата стресова реакция от преживяното в резултат на произшествието е преминала в разстройство на адаптацията, изразяваща се в субективен дистрес и емоционална разстройство, като клиничната картина включва депресивно настроение, тревожност, безспокойство, невъзможност за справяне със ситуацията, невъзможност за планиране на бъдещето. Тъй като разстройството на адаптацията е продължило повече от две години, според експертите и двамата пострадали към момента на освидетелтването страдат от посттравматично стресово разстройство, за преодоляване на което е необходимо да бъде проведено медикаментозно лечение под контрол на психиатър, както и психотерапия.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

Степента, характерът и видът на уврежданията, посочени по-горе в мотивите, са обусловили болки, страдания, които за въззиваемият И. са били с по-малък интензитет, предвид обстоятелството, че същият се е възстановил напълно, но за въззиваемата Х., са били със значителен интензитет, тъй като същата освен претърпяната операция е получила усложнения резултат от травмите, като процесът на възстановяване не е приключил напълно.

Преживеният стрес, проявените страхови изживявания и отбягващо поведение, обосновават извод за физически и психически страдания, и негативни емоционални преживявания, които двамата въззиваеми са претърпели и продължават да търпят, с оглед установеното и към момента посттравматично стресово разстройство. Засегнати са значими за пострадалите лица човешки потребности, като преживяното събитие е причинило болки и страдания и е провокирало у пострадалите лица последваща висока тревожност и интензивни негативни емоционални преживявания.

Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззиваемите, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от година пострадалата е търпяла физическите последствия от произшествието, а към настоящия

3

Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на ищците, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 18 000 лева за въззиваемия А. И. и 60 000 лева за въззиваемата С. Х.

По отношение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:

Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото н а чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.

Съгласно изслушаната по делото експертиза, безспорно се установява, че и двамата пострадали са пътували в катастрофиралия лек автомобил без поставени предпазни колани.

В заключението е посочено, че травматичните увреждания получени от въззиваемия И. са резултат на удари в детайли на автомобила, най-вероятно предна лява седалка, при движението на тялото напред и наляво, като правилно поставен обезопасителен колан, би ограничил движението на тялото в посока напред и вероятно би предотвратил контузия на главата, счупване на носните кости, контузия на ляво рамо, но не би могъл да ограничи получаване на навяхване в областта на шията и контузия на пети пръст на лява ръка.