Решение № 96 от 15.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря М. Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Детелина Ив. Йотова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601122 по описа за 2022 година

С присъда № 77 от 01.06.2022 г. на СГС-НО, 11 състав, постановена по НОХД № 3902/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият Ц. Г. Г., с ЕГН **********, е признат за НЕВИНЕН за това, че на 29.06.2021 г. в с.***, общ.***, дал на другиго /М. И. И./ и в условията на посредствено извършителство, чрез несъзнаваното участие на К. А. А., дал на другиго /В. М.

С., Х. М. М., М. С. М./ имотна облага /пликове с хранителни продукти всеки съдържащ: 1 бр. колбас във вакуумна опаковка с етикет с надпис „Baroni” /суджук от 160 гр./; 1 бр. пакет брашно, пшенично тип 650 от 1 кг., марка “Belbake”; 1 бр. пакет леща с надпис „Lentils” от 500 гр.; 1 бр. пакет макарони с надпис „Tiradell реnnе” от 500 гр./, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г. в полза на определен кандидат /Ц. Г. Г. под № *** в бюлетината на Коалиция от партии „***!

***!“/ и на Коалиция /Коалиция от партии „***! ***!“ с бюлетина с № ***/, като деянието е извършено от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, поради което и на основание чл.304 НПК e оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.167, ал.5 вр. ал.2 от НК.

Срещу така постановената оправдателна присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при СГП с оплаквания, че същата страда от пороци, които биха могли да се определят като съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата, довели до 1 ограничаване на права на страна в процеса - на прокурора. Твърди се, че в рамките на ДП свидетелите В. С. и М. М. са разпитани пред съдия по реда на чл.223, ал.1 от НПК; че при констатирани противоречия в показанията на двамата, дадени пред градския съд, в сравнение с дадените от тях показания пред съдия в ДП е направено искане от прокурора да се прочетат показанията им по реда на чл.281 ал.1 от НПК; че в отговор на това искане СГС е счел, че тези показания не отговарят на предвидените в чл.223 от НПК условия, поради което по реда на чл.281, ал.4 от НПК е прочел показанията на тези свидетели, дадени само пред орган на ДП, но не и тези, дадени пред съдия, като мотивите за това са били, че разпитът им не е изготвен във формата на съдебен протокол, а същият е изготвен във формата на протокол за разпит на свидетел от разследващ полицай, и че в същия само е вписано присъствието на съдия от съответния първоинстанционен съд. В тази насока се излагат доводи, че като е процедирал по този начин градският съд е допуснал съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата, довели до ограничаване правата на прокурора в процеса. Излагат се съображения, че в чл.223 от НПК е предвидено, че при определени условия разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието; че вложената законодателна целесъобразност е недвусмислено ясна и тя е предизвикана от необходимостта да се създадат ефективни гаранции срещу съдебни грешки, защото разпитът пред съдия разсейва всяко съмнение, че въпросите за наказателната отговорност се решават на основата на доказателства, събрани в рамките на тайно и несъстезателно производство чрез използване на принуда или чрез превратно отразяване на смисъла на обясненията или показанията в протокола; че от граматическото тълкуване на нормата може да се направи извод, че разпитът се извършва пред съдия, а не от съдия, поради което при провеждането му съдията не разполага с делото, а само с искането; че разпитът се провежда от разследващия орган/прокурора по правилата, установени в чл.138 от НПК и че съдията само следи за неговата законосъобразност, доколкото извършва оценка за допустимост на поставените въпроси, които трябва да съответстват на изискванията на чл.138, ал.5 НПК с оглед на спецификата на конкретното производство — да са ясни и конкретни, да не подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор, но че не може да преценява относимостта на въпросите към обстоятелствата по делото, защото те не са му известни /не разполага с делото/; че в това производство съдията не задава въпроси, защото подобна активност надхвърля обхвата на съдебния контрол. По тези причини подалият протеста прокурор счита, че няма пречка протоколът да се оформи от разследващ орган, като в него е вписано присъствието на съответния съдия, който го и подписва.

В протеста се прави и оплакване, че така постановената оправдателна присъда е неправилна, което се изразява в необоснованост и незаконосъобразност. В тази насока се излагат аргументи, че фактическите констатации в присъдата не съответстват в пълна мяра на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Твърди се, че както по време на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие се е установило по безспорен начин, че именно подсъдимият е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Изтъква се, че СГС е изопачил същността на някои 2 доказателства по делото, като им е придал съдържание, каквото те не носят, както и че събраните по делото доказателства не са били подложени на внимателна проверка и преценка в тяхната съвкупност, което сочи на едностранчивост и игнориране на гласни доказателства, дадени в съдебната фаза на процеса. Твърди се, че първостепенният съд е направил процесуално неадекватна преценка на събрания доказателствен материал по делото при извличане на констатациите си относно релевантните факти, включени в предмета на доказване; че не е извършен обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствената основа, за да бъдат обосновани фактическите и правни изводи при спазване принципите на формалната и житейска логика - чл. 13 и чл. 14 от НПК; че в случая анализът на доказателствата, на чиято основа са направени фактическите констатации, обусловили оправдаването на подсъдимия Ц. Г., не съответства на предписанията на чл.305, ал.3 от НПК, които по същество съставляват конкретизация на принципното правило по чл.14 ал.1 от НПК относно начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган от обективна и субективна страна.

Заявява се позиция, че ако СГС бе извършил съвкупна оценка на наличните доказателствени източници би направил други изводи по отношение на тяхната достоверност и при положение, че са установени по несъмнен начин действията на подсъдимия в с.***, неговото поведение и причината, поради която е отишъл там, и предвид приобщените по делото веществени доказателства може да се направи обоснования извод за доказаност на обвинението по отношение на авторството му. С оглед на това прокурорът счита, че в тази част поради допуснати нарушения на основни процесуални правила на чл.14 и чл.107 ал. 5 от НПК при оценката на доказателствения материал градският съд е направил необосновани фактически и правни изводи, поради което намира, че присъдата е незаконосъобразна.

В заключение подалият протеста прокурор счита, че атакуваната присъда следва да бъде отменена и въззивната инстанция да упражни контролно - решаващите си правомощия, като постанови нова присъда, с която да бъде осъден оправдания подсъдим по повдигнатото му пред първата инстанция обвинение по чл. 167, ал.5, вр. ал.2 от НК.

В представеното допълнение към протеста прокурорът заявява позиция, че са неправилни и погрешни твърденията на първостепенния съд, че следва напълно да кредитира обясненията на подсъдимия Г.. В тази връзка се излагат доводи, че показанията на свидетелите В. С., М.

М. и Х. М. са в диаметрална противоположност с обясненията на подсъдимия; че тези свидетели поясняват недвусмислено причината, поради която на инкриминираната дата Г. е посетил с.*** и какво е заявил пред събралото се множество от хора; че от изнесените от тези свидетели факти става видно какви точно действия е извършил подсъдимият Г. и какъв краен резултат е целял посредством тези си действия. Изтъква се, че тези показания са в пълна корелация с рамката на обвинението и позволяват да се изведе извода за доказаност на същото. Сочи се, че в присъдата липсват убедителни мотиви защо и по какъв начин се оборват показанията на свидетелите В. С., М. М. и Х. М., респективно защо не следва да се кредитират, Изтъква се, че мотивите на първостепенния съд касателно показанията на тези свидетели са доста пестеливи и че в тях само формално се посочва, че не се кредитират, без 3 да се излагат доводи по какъв начин съдът е достигнал до този си извод. Твърди се също, че от показанията на св.К. А. става ясно какво е било изначалното намерение, т.е. умисълът за извършване на престъплението чрез посредственото участие на А. и че последният недвусмислено е описал действията на подсъдимия Г. както преди срещата в с.***, така и по време на самата среща.

Прави се и оплакване, че на стр.5, абзац 2 от мотивите неправилно СГС е приел, че действията по разследване, извършени от разследващ орган при 04-РУ при ОДМВР-Бургас, са извършени от некомпетентен орган. Прокурорът счита, че за да достигне до този си извод, първостепенния съд е подложил на неправилен анализ фактическите констатации по делото, като им е придал значение, което същите не притежават, както и че превратно е тълкувал значението на разпоредбата на чл.203, ал.3 от НПК, съобразена с фактите по настоящото наказателно производство. Твърди се, че действията по разследване, извършени в РУ на Бургас, са били неизбежни и неотложни, доколкото е било необходимо чрез разпита на тези свидетели да се съберат доказателства относно първоначалните данни за извършеното престъпление и евентуално неговия автор, който към момента на образуване на ДП е бил с неизяснена самоличност. Твърди се още, че именно след разпитите на тези свидетели са придобити данни за самоличността на извършителя, след което е последвало изискване /от разследващите органи/ от РИК-Бургас на информация относно регистрацията на такова лице като кандидат за народен представител, при което от РИК-Бургас е била получена категорична информация, че се касае за лице, регистрирано като кандидат за народен представител. Изтъква се, че след тази информация веднага делото е било изпратено от разследващите органи от Бургас на СГП; че последната го е приела по компетентност и делото е било възложено на следовател при СО-СГП. В тази връзка се заявява, че градският съд не е взел предвид, че писмото на председателя на РИК- Бургас до разследващите органи на 04-РУ при ОДМВР-Бургас, с което уведомява последните, че лицето Ц. Г. Г. е регистриран като кандидат за народен представител, респективно че съобразно чл.160 от Изборния кодекс е лице с имунитет, е с изх.№ 20/01.07.2021 г. Заявява се също, че СГС не е обърнал внимание, че след тази дата действия по разследването от 04-РУ при ОДМВРБургас не са извършвани, а досъдебното производство е изпратено на СГП по компетентност. С оглед на това се претендира, че действията на разследващите органи до 01.07.2021 г., с които са събирани доказателства, имат надлежната процесуална легитимация и са извършени от компетентен орган при неотложност и че поради тази причина мотивите на първия съд, касаещи разпоредбата на чл.203, ал.3 от НПК, са неправилни и изопачаващи фактите по делото. Прокурорът счита, че е налице превратно тълкуване на процесуалния закон, подведен под фактите на настоящото дело, и че именно поради това изводът на СГС да не се ползват прочетените показания на свидетелите при постановяване на крайния акт се явява неправилен.

В допълнението към протеста се поддържа искането за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която да бъде осъден оправдания подсъдим по повдигнатото му пред първата инстанция обвинение по чл.167, ал.5, вр. ал.2 от НК.