Определение № 785 от 21.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. София, 21.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601030 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, във вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е на основание постъпила с вх. № 3406 на 16.08.2023 година въззивна частна жалба от делото от повереника на внуците на починалия пострадал С. С. Д. – адвокат В. П., срещу Определение № 327 от 08.07.2025 година, постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 277/2025 година на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която не са допуснати като частни обвинители по делото:

1. Д. Р. П., ЕГН: **********;

2. Л. Р. П., ЕГН: **********;

3. М. Р. Р., ЕГН: **********;

4. А. Р. П., ЕГН: **********;

5. С. З. С., ЕГН: **********;

6. З. З. С., ЕГН: ********** - действаща лично и със съгласието на баща си З. С. Д. с ЕГН: **********;

7. С. Г. А., ЕГН: **********;

8. С. Г. А., ЕГН: **********;

9. Е. Г. А., ЕГН: **********;

10. А. Б. Е., ЕГН:**********;

11. А. Б. Д., ЕГН: **********;

1

12. Ж. Б. Д., ЕГН: ********** - действаща лично и със съгласието на майка си К. С. Д., ЕГН: **********;

12. К. С. Д., ЕГН: ********** - като майка и законен представител на С.

Б. Д., ЕГН: **********;

13. Д. П. Н., ЕГН: **********;

14. Р. П. С., ЕГН: **********;

15. М. П. С., ЕГН: **********;

16. М. Ж. С., ЕГН: ********** - действащ лично и със съгласието на майка си Ж. С. Д., ЕГН: **********;

17. Ж. С. Д., ЕГН: ********** - майка и законен представител на Г. П.

Н., ЕГН: **********;

18. А. П. С., ЕГН: **********;

19. Е. З. С., ЕГН: **********;

20. К. З. С., ЕГН: **********;

21. Г. З. С., ЕГН: **********;

22. М. З. С., ЕГН: **********;

23. В. З. С., ЕГН: **********.

Повереникът твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с практиката на ВКС, тъй като Окръжен съд - Кюстендил не се е съобразил с Тълкувателно решение 1/2018 г. по т.д.№ 1/2016 г., в същото време се е позовал на изгубилото сила Постановление № 2 от 30.XI.1984 г., за да не допусне посочените лица като частни обвинители по делото.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с изложените съображения в частната жалба и в атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лица имащи право да обжалват определението на първоинстанционният съд, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледА. по същество.

В публично съдебно заседание по насрочено на 08.07.2025 год. по НОХД № 277/2025 година по описа на Окръжен съд-Кюстендил за 2025 год. , са били призовани прокурор от ОП – Кюстендил, подс. Н. Т. В. с ЕГН:

2

**********, роден на *** г. в гр. Кюстендил, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес:

***, който се е явил със защитник адв. Ю. Н. и наследниците на починалия пострадал С. С. Д. – преживялата съпруга А. Е. Д. и децата му - З. С. Д., Ж. С.

Д., К. С. Д., Д. С. С.. Не се е явила дъщерята А. С. А., тъй като междувременно на 18.03.2025 г. била починала.

След като съдът е дал ход на разпоредителното заседание, е предявена молба от адвокат адв. В. П., нейните доверители и внуци на починалия пострадал да бъдат конституирани като частни обвинители, както следва: Д. Р.

П., Л. Р. П.; М. Р. Р. , А. Р. П., С. З. С., З. З. С., С. Г. А., С. Г. А., Е. Г. А., А. Б. Е.,

А. Б. Д., Ж. Б. Д., К. С. Д. - като майка и законен представител на С. Б. Д.; Д.

П. Н., Р. П. С.; М. П. С.; М. Ж. С., Ж. С. Д., като майка и законен представител на Г. П. Н., А. П. С., Е. З. С., К. З. С., Г. З. С.,; М. З. С. и В. З. С.. Посочените лица не са били конституирани като частни обвинители с мотиви, че тяхното участие в това процесуално качество е недопустимо, тъй като не са наследници на починалия, пострадал от престъплението С. Д. по смисъла на чл. 76 от НПК вр. с горецитираното постановление № 4/61, изм. с ППлВС №5/69 и № 2/84, според които могат да участват като частни обвинители само съпруг, фактически съпруг, възходящи, низходящи, осиновени деца, но не и внуците и братята и сестрите.

По делото е безспорно установено , че посочените по-горе лица са внуци на пострадалия, който е починал и като такива се явяват низходящи от втора степен на Д.. Като такива те са сред кръга лица, за които ОСНГТК на ВКС с Тълкувателно решение 1/2018 г. по т.д.№ 1/2016 г. е приело, че са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техния родственик. В случая обаче относимата съдебна практика относно процесуалната легитимация, призната на определен кръг лица, да се конституират като частни обвинители, е обективирА. в ПП№4/1961г. и ПП№5/1969г., където в мотивите изрично са обсъдени въпросите, касаещи конкретно наказателния процес и е обсъдено понятието „пострадал“ съгласно чл.74 и чл.76 от НПК.

При тези фактически положения, въззивният съдебен състав, след съобразяване на мотивите за постановяване на проверяваното определение, доводите в частната жалба и задължителната съдебна практика, намира 3 следното:

Изложените доводи в определението, с които е отказано конституиране в качеството на частни обвинители на внуците на пострадалия от престъплението, са незаконосъобразни. Искането е следвало да бъде уважено, тъй като съгласно разпоредбите на чл.74 и чл.76 от НПК, както и при съобразяване на задължителната съдебна практика по въпроса, внуците на починалия имат право да встъпят в наказателния процес. В Решение № 89 от 4.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 409/2022 г., II н. о., НК, докладвано от съдия П.

К. – „Съгласно чл. 74 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Съобразно чл. 76 НПК пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Чл. 84, ал. 1 НПК гласи:

"Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. "

От цитираните правни норми се налагат няколко извода. Първо – актуалният НПК въвежда легално определение за пострадал. Второ - това понятие е употребено с едно и също значение както за частния обвинител, така и за гражданския ищец, от където следва, че правото да встъпи в процеса като частен обвинител и/или граждански ищец винаги е функция от претърпените от лицето имуществени или неимуществени вреди в резултат на деянието.

Трето, въпреки въведеното понятие за пострадал, законодателят не е очертал изрично кръга от лица, които попадат в него, но той се извежда по тълкувателен път. Отговор на въпроса дава задължителната съдебна практика в ПП № 4/1961 г. р. III, т. 2, допълнено с ПП № 5/1969 г. и ПП 2/1984 г. Тази постановка е била валидна при отменения НПК и несъмнено намира приложение и към момента с някои корекции.

До приемането на ТР № 1/2018 г. ОСНГТК на ВКС, не съществуваше спор в доктрината и практиката, че братята и сестрите на починалия от престъпление нямаха право да се конституират като частни обвинители в 4 процеса, като поддържат обвинението наред и независимо от прокурора. С приемането на цитирания тълкувателен акт на ВКС, с който бе обявено за изгубило сила ПП № 2/1984 г. на ВС, към кръга от лицата, които имат право на неимуществени вреди, освен най-близките роднини – низходящи, възходящи и съпруг, както и на лицата, очертани в ПП ВС № 5/1969 г., са присъединени братята и сестрите на пострадалия, както и неговите възходящи и низходящи от втора степен. Затова не само призованите да наследяват, а всички изброени по-горе са материално легитимирани да получат обезщетение за причинена смърт на техен близък.

След като понятието "пострадал" е употребено с единно съдържание в НПК, то правото да искат морално възмездие за претърпените вреди вследствие на престъпното посегателство не може да бъде отречено на братята и сестрите на починалия, както и на неговите възходящи и низходящи от втора степен. Затова разрешенията, дадени в ТР № 1/2018 г. ОСНГТК на ВКС, следва да намерят приложение и относно лицата, които могат да се конституират като частни обвинители.

Тъй като законодателят не е конкретизирал изрично кои са лицата, оправомощени да встъпят в наказателния процес като частни обвинители, а това е сторено с приемането на задължителни за съдилищата актове на ВС и ВКС. Ето защо незаконосъобразно е да бъде отказано това право на посочените по-горе жалбоподатели. Изложените доводи за постановения отказ са в противоречие със задължителната съдебна практика, която изисква да бъдат конституирани внуците на починалия в качеството на частни обвинители, тъй като те се явяват низходящи от втора степен, и лица претендиращи да получат обезщетение за неимуществени вреди след като твърдят, че са претърпели такива от смъртта на починалия Д. по смисъла на чл. 76 от НПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл.345 от НПК, Софийският апелативен съд, ІІІ наказателен състав

ОПРЕДЕЛИ: