Решение № 913 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509689 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13746 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 25824 от 2024 г. Софийският районен съд е признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. С. с ЕГН:

**********, дължи на „Софийска вода“ АД с ЕИК: 130175000, на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД сумата от 1083,93 лв., представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му, представляващ апартамент № 1, на адрес в гр. София, ул. „******** за периода от 06.10.2020 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 142,34 лв. мораторна лихва върху горепосочената главница за период от 06.12.2020 г. до 03.06.2023 г., като е отхвърлил иска за главница за разликата над сумата от 1083,93 лв. до пълния предявен размер от 2 548,79 лв. и за периода от 04.06.2016 г. до 05.10.2020 г., както и иска за мораторна лихва за разликата над 142,34 лв. до пълния предявен размер от 791,85 лв. и за периода от 03.09.2016 г. до 05.12.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64910/2023 г. по описа на СРС, 178 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба от ответника М. С., чрез особен представител, с която решението се оспорва в частта, с която са уважени предявените искове.

Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот, без да е доказано пълно и главно, че е собственик на същия.

Навежда довод, че представената от ищеца справка от Агенция по вписванията не била достатъчна до установи правото на собственост, а от там и наличието на облигационна връзка между страните. Счита, че СРС не е съобразил възраженията му в отговора на исковата молба, с изключение на възражението за давност. Иска се отмяна на 1 решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищецът „Софийска вода“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е сезиран с искова молба на „Софийска вода“ АД срещу М. С., ЕГН **********, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) за имот с адрес: с гр. София, ул. „********, договорна сметка № ********** към клиентския номер 1005163176, а ответницата не е заплатила дължимата цена. Твърди, че за исковия период 04.06.2016 г. – 04.05.2023 г. са предоставени ВиК услуги на стойност 2548,79 лв., които не са заплатени на уговорените падежи, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на 791,85 лв. за периода 03.09.2016 г. – 03.06.2023 г.

Посочва, че за тези вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64910/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, от което извлича правния си интерес за предявяване на установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М.

С., чрез назначен особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се качеството на ответницата на потребител на ВиК услуги за исковия период по съображения, че не се установява същата да е собственик/ползвател на процесния имот, нито да е ползвала последния. Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период. Поддържа се, че не е доказано ищецът да е доставял ВиК услуги на претендираната стойност през процесния период до процесния имот. Твърди се, че ответникът не е изпадал в забава, тъй като не е получавал покана за плащане на главниците. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Единственото въведено с въззивната жалба оплакване е срещу извода на първоинстанционния съд, че между страните е налице облигационно отношение.

СРС е приел, че ответникът е бил собственик на процесния имот през процесния 2 период, като се е позовал на справка от 26.05.2023 г. от Агенция по вписванията – Служба по вписванията, от която се установява, че на 16.04.2008 г. по партидата на ответника М. С. е вписан нотариален акт № 129/2008 г., в който е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул.

********. Позовал се е и на протокол за отчет за доставени ВиК услуги до имот – ап.

1, дясно, находящ се в гр. София, ул. ********, вх. А, в който е посочено име на потребител – М. С. и е положен подпис от негово име. Взел е предвид и уведомително писмо № 1000076583/17.01.2011 г. относно апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. ********, вх. А, подписано от М. С.. При тези данни първата инстанция е достигнала до извод, че през претендирания период страните са били в облигационни отношения.

Въззивният съд се съгласява с тези изводи на първата инстанция. От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. Посочените по-горе доказателства са достатъчни в своята съвкупност да обосноват извод, че ответникът е притежавал процесния имот през процесния имот, поради което е имал качеството на потребител на ВиК услуги. Следва да се посочи, че не са представени никакви други доказателства, които да разколебават този извод, поради което не може да се приеме, че не е доказано през процесния период ответникът да е бил в облигационни отношения с ищеца. Записванията в имотния регистър представляват доказателство за вписаните в регистъра промени в собствеността върху недвижимите имоти, респ. за учредените върху тях вещни права. Отразеното в справката относно придобитото от ответника право на собственост върху процесния имот не е опровергано от други доказателства по делото. Същото се подкрепя и от представените отчетни формуляри и уведомителното писмо от 17.01.2011 г., които са подписани от името на ответника М.

С. и по този начин могат да се ценят като признание на неизгоден за него факт на основание чл. 175 ГПК. Конкретни оспорвания във връзка с тези документи не са направени нито пред първата, нито пред въззивната инстанция.

С оглед гореизложеното, обосновано СРС е приел, че през процесния период между страните е съществувало облигационно отношение във връзка с доставката на ВиК услуги до процесния имот.

По отношение на доставката и стойността на ВиК услугите не са направени никакви конкретни оплаквания във въззивната жалба. Същите са установени от приетата пред СРС и неоспорена комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Първата инстанция подробно е посочила защо приема, че е налице доставка на ВиК услуги до процесния имот и какъв е техният размер, с което е дала отговор на възраженията на ответника.

С оглед на горното и поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивникът следва бъде осъден да му заплати внесения депозит за възнаграждение на особения представител за въззивното производство в размер на 102,26 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро, или общо разноски от 153,39 евро.

3

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд и дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,78 евро, на основание чл. 77 ГПК.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13746 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 25824 от 2024 г. по описа на Софийския районен съд в обжалваната част, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. С. с ЕГН: **********, дължи на „Софийска вода“ АД с ЕИК: 130175000, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

200 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД сумата от 554,20 евро /превалутирани 1083,93 лв./, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му, представляващ апартамент № 1, на адрес в гр. София, ул. „******** за периода от 06.10.2020 г. до 04.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 72,78 евро /превалутирани 142,34 лв./ - мораторна лихва върху горепосочената главница за период от 06.12.2020 г. до 03.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64910/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, както и в частта, с която М. С. е осъдена да заплати на „Софийска вода“ АД разноски за първа инстанция в общ размер от 199,46 евро /превалутирани 390,11 лева/.

ОСЪЖДА М. С. с ЕГН: **********, да заплати на „Софийска вода“ АД с ЕИК:

130175000 сумата 153,39 евро, представляваща общ размер на разноски за внесен депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА М. С. с ЕГН: ********** на основание чл. 77 ГПК да заплати на Софийски градски съд сумата от 12,78 евро държавна такса за въззивно обжалване.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4