Решение № 2177 от 14.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2177 гр. С., 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря Д. АЛ. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20221110116094 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу А. Л. П. и срещу К. И. П. – при условията на разделна отговорност помежду им, обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество разделно – всеки по ½ част от следните суми: 705,99 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], 126,76 лева, представляваща лихва за забава върху цената за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г.; 28,26 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 5,40 лева, представляваща лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.11.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 68625/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2021 г.

Ищецът [фирма] твърди, че в периода от месец 05.2018 г. до месец 04.2020 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 78, находящ се в [адрес], с абонатен № [№], възлизаща на сумата от 705,99 лева, която не е заплатена. Излага, че през посочения период ответниците А. Л. П. и К. И. П. са потребители на доставяната в имота топлинна енергия и съответно задължени да му заплатят стойността й - при условията на разделна отговорност, всеки по ½ част. Дължимата цена била формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.

1

Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. А. П. и К. П. не са погасили в срок дължимите суми, а именно по ½ част от следните вземания: 705,99 лева – главница за доставена топлинна енергия, 126,76 лева - обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г., 28,26 лева - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от месец 10.2018 г. до месец 04.2020 г. и 5,40 лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г. В исковата молба се твърди, че за посочените вземания в полза на [фирма] и срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но последните подали възражение срещу нея. Поради това ищцовото дружество предявило исковете, предмет на настоящото производство. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.11.2021 г. до окончателното им изплащане. С тези съображения ищцовото дружество обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците А. Л. П. и К.

И. П. оспорват предявените искове. Твърдят, че не са носители на вещни права върху процесния апартамент, както и че не са сключвали договор за доставка на топлинна енергия с ищеца. Поддържат, че не са ползвали доставяна от него топлинна енергия в имота. В отговора на исковата молба се сочи, че ответницата К. П. не е наследник по закон на С.Й.Е., тъй като била съпруга на Л.Й. П. - брат на С.Е., починал преди последната. Изложено е, че С.Е. е завещала цялото си имущество е полза на И.Г.С.. С оглед на тези съображения ответниците изразяват становище, че не са материално легитимирани да отговарят по предявените искове. Навеждат възражение, че част от претендираните задължения са погасени по давност. С тези доводи отправят искане за отхвърляне на исковете.

В писмено изложение – приложение към депозирана по делото молба от 28.06.2022 г. подпомагащата страна заявява, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания, установени в разпоредбите на чл. 139 – чл. 148 от Закона за енергетиката и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Изяснява, че в процесния имот с титуляр на партидата към топлофикационното дружество – К.П. през периода месец май 2018 г. – месец април 2020 г. е потребено количество топлинна енергия за отопление и топла вода, последното определено въз основа на служебни данни поради неосигурен достъп за отчет.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно /всеки по ½ част от общия дълг/ на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 68625/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възраженията на двамата длъжници срещу заповедта за изпълнение съдържат оспорване на вземанията и са депозирани в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при 2 наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответниците при посочените квоти с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град С., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответниците изрично оспорват наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с [фирма], отричайки да са носители на вещни права или да са ползвали процесния имот през исковия период.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за покупко-продажба от 12.07.2002 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № 078/2022 г. С.А.Г. и съпругата му К. Й.Г. са продали на С.Й.Е. следния свой недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност – апартамент № 78, находящ се в град С., район „И.“, ж.к. „Д.бад“ блок 53, ет. 13 със застроена площ от 68,12 кв.м., заедно с избено помещение № 78 със застроена площ от 8,40 кв. м., заедно с 0,777 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, представляващ парцел I от квартал 9, местност „Д.бад“, район „И.“ по плана на град С..

Установява се също, че с договор за покупко – продажба от 17.03.2008 г., обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том I, рег. № ****, дело № 59/2008 г. по описа на нотариус Е.К. с рег. № 311 на НК и с район на действие гр. С., С.Й.Е., представлявана от С.П.Л. по силата на пълномощно № 1610/11.03.2008 г., в качеството си на продавач, продава на К.С.П., в качеството му на купувач, следния свой недвижим имот – апартамент № 78, находящ се в град С., район „И.“, ж.к. „Д.бад“, блок 53, ет. 13, ведно с избено помещение № 78 и с 0,777 % идеални части от общите части на 3 сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, представляващ парцел I от квартал 9, местност „Д.бад“, район „И.“ по плана на град С..

С Решение № 6396 от 11.09.2013 г., постановено по гр. дело № **68/2009 г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 19-ти състав, влязло в законна сила на 24.07.2015 г. по предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД е постановено унищожаване на пълномощно с рег. № 1610/11.03.2008 г. на помощник – нотариус Д.М. при нотариус П.Т. с рег. № *** в район Р., по силата на което С.Й.Е. е упълномощила С.П.Л. да я представлява пред нотариус, за да продаде, замени или дари от нейно име и за нейна сметка собствения и недвижим имот. С решението, по предявен от С.Й.Е. срещу С.П.Л. и К.С.П., иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, е обявен за недействителен договор за покупко – продажба, сключен на 17.03.2008 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том І, рег. № ****, дело № 59/2008 г. при нотариус Е.К. - нотариус № *** с район на действие-гр. С., с който С.Й.Е., чрез С.П.Л. продава на К.С.П. следния свой недвижим имот, а именно: апартамент № 78, находящ се в град С., район „И.“, ж.к. „Д.бад“, блок 53, ет. 13, ведно с избено помещение № 78 и с 0,777 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, представляващ парцел I от квартал 9, местност „Д.бад“, район „И.“ по плана на град С..