Решение № 2891 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2891 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100509755 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 43871/13.08.2025 год. по описа на ЧСИ С.Х. с рег.

№ 863, депозирана от длъжниците Д. Н. Г., Д. Д. Г., С. Д. Г. срещу насочване на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20228630402648 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 срещу несеквестируем имот съсобственост на длъжниците, а именно апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „********. В жалбата длъжниците се позовават на несеквестиуемост на имота по смисъла чл. 444, т.7 ГПК, върху който е насочено изпълнението. Посочват като безспорно обстоятелство по изпълнителното дело, че са съсобственици на посочения недвижим имот както следва - 4/6 идеални части на длъжника Д. П. Г., 1/6 идеални части на длъжника Д. Д. Г. и 1/6 идеални части на длъжника С. Д. Г..

Освен посочения имот, от който длъжниците притежават идеални части, същите притежават и идеални части от „поземлен имот с едноетажна паянтова сграда в него, находящ се в село Новачене, община Ботевград.“ Твърдят, че и тримата длъжници живеят в имота, към който е насочено принудителното изпълнение, а ако същият бъде продаден, те ще следва да заживеят в притежаваният от тях поземлен имот с едноетажна паянтова сграда в него, находящ се в село Новачене, община Ботевград, който обаче не представлява „жилище“ по смисъла на закона, тъй като съпругата недлъжника е закупила идеални части от УПИ с постройки, от които само едната е жилищна, но е необитаема повече от 30 години. С тези аргументи молят съда да отмени действията на частния съдебен изпълнител насочени към принудително изпълнение срещу несеквестируем, собствен на длъжниците имот.

Взискателят по изпълнителното дело „Топлофикация София” ЕАД, чрез юриск. М.К. оспорва жалбата в подробни писмени възражения. Твърди, че същата е недопустима като подадена извън законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК, тъй като съобщението до длъжниците е изпратено на 03.07.2024 год., а частната жалба е депозирана на 13.08.2025 год. Посочва, че в тежест на длъжника е да установи несеквестируемостта на жилището, върху което е насочено изпълнението, включително да докаже, че не притежава друго жилище, или че другото „жилище“ както твърдят длъжниците, не е в състояние да задоволи жилищните им нужди съгласно легално определение за "жилище“ съдържащо се в § 5. т. 30 от ЗУТ. Твърди, че съдебният изпълнител 1 е задължен преди да насочи изпълнението към даден имот, да се увери, че той не е единствен и съответно несеквестируем на длъжника, а в конкретния случай така справка е извършена и е удостоверила, че длъжниците притежават в съсобственост и Имот пл.№373, парцел -15, площ по док. - 502.000кв.м.. ведно с едноетажна паянтова сграда от 77 кв.м., област София, общ. Ботевград, с. Новачене. С тези аргументи, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са постъпили мотиви от ЧСИ С.Х., в които се поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като с протокол от 13.08.202 г. насрочената по изпълнителното дело публична продан на процесния имот е спряна, поради което правният интерес от депозиране на частната жалба е отпаднал. На следващо място посочва, че освен процесния имот, към който е било насрочено принудителното изпълнение, жалбоподателите притежават и още един жилищен недвижим имот, възбранен по настоящото изпълнително дело, а именно:

УРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село Новачене - Софийска област, целият с площ от 502 /петстотин и два/ кв.м., с уредени сметки по регулация, съставляващо парцел XY-373 /петнадесети, отреден за имот планоснимачен номер триста седемдесет и три/ от квартал 22 /двадесет и две/ по регулациония план на с. Новачене, утвърден със Заповед № 2457/1965 г., при граници по скица: улица, парцел XIY-373 /четиринадесети, отреден за имот планоснимачен номер триста седемдесет и три/, парцел YI1-373 /седем, отреден за имот планоснимачен номер триста седемдесет и три/, заедно с построената в това дворно място едноетажна паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 77.00 /седемдесет и седем/ кв.м., състояща се от две стаи и хол, съгласно Удостоверение № 533/10.10.2000 г. на Кметство с. Новачене – ОбНС, гр.Ботевград.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.

В хода на производството след подаване на частната жалба, видно от представеното по делото удостоверение за наследници жалбоподателят Д. Н. Г. е починал на 12.10.2025 г., като за наследници е оставил своите синове – Д. Д. Г. и С. Д. Г., които също са подали частна жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. Целта на несеквестируемостта е да се гарантира, че принудата срещу длъжника ще бъде упражнена по начин, който няма да застраши съществуването му и възможността му за нормален живот. За да се счита за несеквестируем даден имот по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, е необходимо на първо място този имот да е жилище на длъжника и същият да не притежава друго жилище, достатъчно да задоволи жилищните му нужди, както и членовете на неговото семейство не трябва да притежават такова жилище.

Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя, че процесният имот, по отношение на който е насочено изпълнението, е несеквестируем. Както е прието и в решение № 125 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 5502/2013 г. на ВКС, I I г.о., установяването на факти, от които страната в исковия или изпълнителен процес черпи права, е в нейна доказателствена тежест.

Дали едно имущество на длъжника е секвестируемо или несеквестируемо не се установява служебно от съда или съдебния изпълнител, а се доказва от длъжника, който твърди /или възразява/, че имуществото е изцяло или отчасти несеквестируемо. Съдебният изпълнител следи за несеквестируемостта в изпълнителното производство, но тежестта на доказване на това обстоятелство лежи върху длъжника, който черпи права от изгоден за себе си факт чрез твърдението, че жилището му е единствено и несеквестируемо, за установяването на което 2 следва да представи писмени доказателства (напр. декларация за гражданство, семейно и имотно състояние, справка-извлечение от имотния регистър и др.).

Видно от приложените към жалбата справки от Агенция по вписванията, длъжникът Д.

Н. Г. притежава ½ ид.ч. от поземлен имот, пл. N 373, парцел-15, площ по док. -502 кв.м., ведно с едноетажна паянтова сграда от 77 кв.м., обл. София, общ. Ботевград, с. Новачене, длъжникът Д. Д. Г. притежава ¼ ид.ч. от описания поземлен имот с едноетажната паянтова сграда, а длъжникът С. Д. Г. – ¼ ид. Ч. от този имот.

С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание е допуснато изслушването на съдебнотехническа експертиза, която да отговори на въпросите какво представлява описаният имот, какво е неговото предназначение и да опише от какви помещения се състои, да даде заключение дали постройките отговарят на изискванията за обитаване и годни ли са за живеене и да установи дали в имота и постройките има изградена инфраструктура /водопроводна мрежа, канализационна мрежа, електрозахранване, топлозахранване/. Определено е вещо лице, като е възложено на жалбоподателите да внесат депозит в размер на 600 лева, като са предупредени, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит в указания от съда срок, съдът може да приеме, на основание чл. 161 ГПК за доказано, че описаният по-горе недвижим имот е жилищен недвижим имот, който е съсобствен на двамата жалбоподатели и който може да се използва за жилищни нужди.

Въпреки че съдът двукратно е указал на жалбоподателите да представят доказателства за платен депозит и ги е предупредил, че при неизпълнение на указанията може да приложени последиците на чл. 161 ГПК, жалбоподателите не са представили доказателства за заплатен депозит за вещо лице. Освен това нито в изпълнителното дело, нито в подадената жалбата длъжниците са представили доказателства за наличие на предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК, като не са представили и доказателства за деклариране на имуществото си, включително и декларация по смисъла на чл. 448 ГПК. Следва да се посочи, че справките от Агенцията по вписванията, на които жалбоподателите се позовават, сами по себе си не са достатъчни да докажат несеквестируемостта на имота. В светлината на изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая жалбоподателите не са установили при условията на пълно и главно доказване несеквестируемост на процесния имот по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.

С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 43871/13.08.2025 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863, депозирана от длъжниците Д. Д. Г., ЕГН ********** и С. Д. Г., ЕГН ********** (лично и в качеството им на законни наследници на Д. Н. Г., починал на 12.10.2025 г.) срещу насочване на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20228630402648 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 срещу несеквестируем имот съсобственост на длъжниците, а именно апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к.

„********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3