Решение № 2440 от 17.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2440 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Емилия Ц. Кривачкова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100503260 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20111903/02.01.2024 г., постановено по гр. д. № 39805/17 г. по описа на СРС, 41 състав, е обявен за относително недействителен на основание чл. 135, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗД по отношение на В. И. С. договора за дарение на 1/8 ид. ч. от ап. № 40, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, със застроена площ от 89,13 кв. м., представляващ съгласно КККР на гр. София самостоятелен обект с идентификатор № ***, сключен между С. К. И. и К. К. И., за който е съставен нотариален акт № 157, том IV, рег. № 8774, дело № 842/16 г. на нотариус И. И., рег. № 384 съгласно регистъра на Нотариалната камара.

С решението С. К. И. и К. К. И. са осъдени да заплатят на В. И. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1107,03 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.

Подадена е въззивна жалба от С. К. И. срещу решение № 20111903/02.01.2024 г. по гр. д. № 39805/17 г. по описа на СРС, 41 състав.

1

Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че е налице увреждащо действие от страна на ответника С. К. И., в качеството му на длъжник, с което да се затруднява удовлетворяването на ищеца, в качеството му на кредитор. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че към момента на извършване на процесната разпоредителна сделка ответникът С.

К. И. не е знаел за претенцията на ищеца за заплащане на сумата по записа на заповед от 10.06.2014 г., тъй като тази сума е била включена във втория издаден от него запис на заповед от 11.11.2024 г. за сумата от 23 000 лв., задължението по който е изплатено напълно през м. април 2017 г. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ирелевантно обстоятелство по делото е дали длъжникът притежава друго имущество, на каква стойност е то, както и съдът не следва да изследва дали длъжникът има и друго имущество, от което кредиторът му би могъл да се удовлетвори.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът С. К. И. притежава имущество, което е напълно достатъчно, за да може ищецър да събера пълния размер на вземането си. Посочва, че съдът необосновано е приел, че процесната сделка се явява увреждащо действие, което затруднява удовлетворяването на кредитора. Твърди, че уважаването на предявените искове и обявяването на процесната сделка за относително недействителна по отношение на ищеца ще доведе до прекомерност на обезпечението на вземането на ищеца, тъй като стойността на недвижимите имоти, от които ще може да се удовлетвори ищеца няма да е съответна на размера на вземането му, а ще я надвишава многократно. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – В. И. С. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва доводите на въззивника, че към момента на извършване на процесната сделка не е знаел за съществуването на претенцията на ищеца за плащане на сумата от 20 000 лв. на основание запис на заповед от 10.06.2014 г. Твърди, че с оглед момента на издаване на процесния запис на заповед и извършената дарствена сделка от страна на С.

2

И. няма как да се приеме, че лицето не е знаело за възникналото задължение в патримониума му. Поддържа, че ако се приеме за релевантно за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД обстоятелството дали е налице или липсва допълнително имущество на длъжника, това би означавало свобода на длъжника да прехвърля свои активи по възмезден или безвъзмезден начин изцяло по своя преценка, без да бъде взет предвид интереса на кредитора му, който има възникнало вземане преди разпоредителните сделки. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Подадена е и въззивна жалба от К. К. И. срещу решение № 20111903/02.01.2024 г. по гр. д. № 39805/17 г. по описа на СРС, 41 състав.

Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че С. К.

И. притежава недвижимо имущество, чиято стойност значително надхвърля размера на дълга му към ищеца, и е достатъчно да обезпечи пълното му изпълнение. Поддържа, че първият ответник не е увредил по никакъв начин правата на ищеца с извършеното дарение на 1/8 ид. ч. от процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – В. И. С. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва доводите на въззивника, че към момента на извършване на процесната сделка не е знаел за съществуването на претенцията на ищеца за плащане на сумата от 20 000 лв. на основание запис на заповед от 10.06.2014 г. Твърди, че с оглед момента на издаване на процесния запис на заповед и извършената дарствена сделка от страна на С.

И. няма как да се приеме, че лицето не е знаело за възникналото задължение в патримониума му. Поддържа, че ако се приеме за релевантно за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД обстоятелството дали е налице или липсва допълнително имущество на длъжника, това би означавало свобода на длъжника да прехвърля свои активи по възмезден или безвъзмезден начин изцяло по своя преценка, без да бъде взет предвид интереса на кредитора му, който има възникнало вземане преди разпоредителните сделки. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

3

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗД.

Ищецът В. И. С. твърди, че има качеството кредитор по отношение на ответника С. К. И., тъй като има вземане към него за сумата от 20 000 лв. по запис на заповед от 10.06.2014 г., с падеж – 10.10.2014 г., за която сума в негова полза е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 79873/15 г. по описа на СРС, 73 състав. Посочва, че с нотариален акт № 157, том IV, рег. № 8774, дело № 842/16 г. по описа на нотариус с рег. № 384 на НК, С. К. И. е дарил на К. К. И. 1/8 ид. ч. от ап. 40, находящ се в гр. София, ж. к. *******.

Поддържа, че по този начин длъжникът съзнателно е намалил имуществото си с цел да затрудни бъдещото му удовлетворяване като кредитор по това вземане. Твърди, че първият ответник е знаел за съществуването на вземането преди 17.11.2016 г., когато е бил сключен договорът за дарение. Поддържа, че по този начин ответникът се е разпоредил с имуществото си, намалявайки възможността му да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението върху процесната идеална част от имота. Твърди, че доколкото се касае за безвъзмездна сделка между двама братя, за основателността на предявения иск не е необходимо знание на насрещната страна за увреждането. Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви по отношение на ищеца относителната недействителност на договора за дарение от 17.11.2016 г. на 1/8 ид. ч. от ап. 40, находящ се в гр. София, ж. к. *******, за който е съставен нотариален акт № 157, том IV, рег. № 8774, дело № 842/16 г. по описа на нотариус с рег. № 384 на НК. Претендира разноски. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК по отношение на разноските, претендирани от ответника С. К.

И..

Ответникът С. К. И. оспорва иска. Посочва, че във връзка със строителни дейности е сключил с ищеца договор за наем на строително скеле, с наемна цена от 20 000 лв., във връзка с който договор е бил издаден процесният запис на заповед. Твърди, че до изтичане на срока на договора за наем строителните дейности не били завършени и тъй като не разполагал със средства да заплати на ищеца наемната цена страните се договорили срока на договора да бъде продължен, като наемната цена да се увеличи на сумата от 4

23 000 лв., за която сума подписал нов запис на заповед с уговорката ищецът да унищожи първия запис на заповед за сумата от 20 000 лв. Посочва, че въпреки това ищецът депозирал две заявления за издаване на заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на които били образувани две производства – ч. гр. д. № 79873/15 г. по описа на СРС, 73 състав – за сумата от 20 000 лв. и ч. гр. д. № 79874/15 г. по описа на СРС, 82 състав – за сумата от 23 000 лв., като и по двете дела били издадени изпълнителни листове.

Твърди, че въз основа на издадения по второто дело изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 2082/16 г. по описа на ЧСИ А.Б. по което ответникът е заплатил дълга си и производството било прекратено. Посочва, че договорът за дарение е бил сключен преди да узнае за другия издаден срещу него изпълнителен лист за сумата от 20 000 лв., тъй като поканата по изп. дело № 3280/17 г. по описа на ЧСИ М.Б. му била връчена на 14.07.2017 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът К. К. И. оспорва иска. Счита, че процесната сделка не уврежда правото на ищеца да се удовлетвори от имуществото на първия ответник с оглед притежаваното от него имущество и предвид това, че са били наложени обезпечителни мерки върху недвижими имоти, собственост на С.

И., и в случай, че изпълнението е било насочено спрямо тези имоти, продажната им цена би била достатъчна да погаси изцяло задължението и всички негови акцесорни вземания. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Не се спори между страните по делото, а и от нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 157, том IV, рег. № 8774, дело № 842/16 г. по описа на нотариус с рег. № 384 на НК, се установява, че на 17.11.2016 г. С. К. И., действащ чрез пълномощника си Л.С. И.а, е дарил на брат си К. К. И., действащ чрез пълномощника си Е. П., своята 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот: ап. 40, находящ се в гр. София, ж. к. *******, със застроена площ от 89,13 кв. м., представляващ самостоятелен обект на правото на собственост с идентификатор № *** съгласно КККР на гр. София, като К. К. И. е приел дарението със запазено в полза на Л.С. И.а пожизнено право на ползване върху имота.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК от В. И. С. срещу С. К. И. е образувано ч. гр. д. № 79873/15 г. по 5 описа на СРС, 73 състав, за заплащане на сумата от 20 000 лв. на основание запис на заповед, издаден на 10.06.2014 г., с падеж – 10.10.2014 г. На 22.07.2016 г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

С определение № 16273/02.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 4052/19 г. по описа на СГС е прието възражението по чл. 423 ГПК срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 79873/15 г. по описа на СРС, 73 състав, като заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, издаден въз основа на нея, са обезсилени.

От приетите като доказателства по делото /нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 52, том VI, рег. № 8063, дело № 952/05 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 141, том II, рег. № 2970, дело № 295/09 г., удостоверение за съпруг и родствени връзки/ се установява, че С. К. И. и съпругата му Г.П. И.а са придобили по време на брака им и притежават в режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху следните недвижими имоти: застроен и незастроен поземлен имот № 10, с площ от 1039 кв. м., находящ се в урбанизирана територия без регулационни граници на с. Глогино, община Баните, област Смолян, и построените в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 52 кв. м., както и неурегулиран поземлен имот, с площ от 500 кв. м., находящ се в землището на кв. Суходол. Столична община, район Овча купел, м. „Голяма могила“, представляващ поземлен имот пл. № 396, вилна зона „Горна баня – Разширение“.