Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 513 от 19.06.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 625/2025
Вид
Решение № 513
Подписан
19.06.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Албена Петрова Ташкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1 , т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11,ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Добрич, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена П. Ташкова при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Албена П. Ташкова Гражданско дело № 20253230100625 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.124 ГПК вр. с чл.26 ЗЗД от Е. К. Д. ЕГН ********** срещу „К. Й.“ООД за обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит №912009 от 28.09.2023г. , евентуален иск за прогласяване нищожността на клауза за неустойка и осъдителен иск за заплащане на сумата от 702,11 лв. като платена без основание.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.

1/Обстоятелства по иска и възражения на ответника:

Твърдения на ищеца:Между страните е сключен на Договор за потребителски кредит №912009 с предмет- заемна сума от 1200лв. при фиксиран ГЛП от 39,96% и ГПР -48.255%.Сумата е следвало да бъде върната по погасителен план на 11 месечни вноски , всяка в размер на 237 лв., в т.ч главница , лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Ответникът К. Й. е депозирал отговор.Сочи , че с Договор за цесия –Рамков договор за покупко - продажба и прехвърляне на вземания , сключен между К. Й. ООД и МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД от 08.05.2025г. с Приложение №1 спорните вземания са прехвърлени на третото лице - помагач и ответника К. Й. ООД не е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

Трето лице – помагач МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД не изразява конкретно становище по обстоятелствата на искa.

2/Правна квалификация:

1

Предявен е главен иск за обявяване на Договора за потребителски кредит за нищожен поради противоречие със закона:

* не е посочен реален размер на ГПР и в него не е включена неустойката.Клаузата за неустойка е нищожна като неравноправна , тъй като по скрит начин увеличава размера на кредита;

Ответникът „К. Й.“ООД - клаузата отговаря на закона.

Трето лице - помагач МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД клаузата е законосъобразна.

3/Спорни са всички обстоятелства по иска.

4/Спори се:действителен ли е договора за потребителски кредит ; нарушени ли са изискванията на закона; неравноправна ли е клаузата за неустойка.

5/ Доказателствена тежест: В тежест на ищеца е да докаже наличие на основание за нищожност съобразно наведените твърдения.

В тежест на ответника „К. Й.“ООД е да докаже валиден договор за кредит, както и размера на дължимите суми по него/ главница , лихви , неустойка/.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.Прието е заключение на вещо лице по съдебно - счетоводна експертиза.

След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите:

Представен е с исковата молба Договор за паричен заем № 912009 от 28.09.2023г., сключен между Е. К. Д. и К. Й. ООД за сумата от 1200 лв.

В договора е посочен ГПР -48,225%.Срок за договора 27.08.2024г.Уговорено е връщане на сумата на 11 месечни погасителни вноски.Общият размер на кредита е 1452,82 лв.

Заключение на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза:Дължимите суми по договора за заем възлизат на 2607 лв. , от които:

*1200 лв. - главница;

*252,82 лв. – договорна лихва за периода 28.09.2023г. – 27.08.2024г.;

*1154,82 лв.- неустойка по чл.8 от Договора.

Изплатените от ищеца суми са в размер на 2156,11 лв. , осчетоводени за погасяване на :

**-948,46 лв. - главница в пълен размер по вноски с падеж от 27.10.2023г. до 27.06.2024г. ;

** 243,80 лв. - договорна лихва в т. ч 240,17 лв. в пълен размер по месечни вноски с падежи от 27.10.2023г. до 27.06.2024г. и 3,63 лв. частично по вноска с падеж 27.07.2024г.;

**944,37 лв. - неустойка в пълен размер по чл.8 от Договора по месечни вноски с падеж от 27.10.2023г. до 27.06.2024г. ;

** 5,48 лв. - наказателни лихви за забава за плащане погасителни 2 вноски ;

** 14 лв. - застраховка.

Неизплатени суми: 251,54 лв. - главница , 9,02 лв. - договорна лихва и 209,81 лв. - неустойка по чл.8 отДоговора.

Неустойката по чл.8 от Договора възлиза на 1 154,18 лв. и по погасителен план е разсрочена към всяка вноска , от които 10 бр. по 104,93 лв. и една изравнителна в размер на 104,88 лв.

Дължимата главница е 1200 лв. От извършените плащания от ищеца – по счетоводни данни на ответното дружество е погасена главница в размер на 948,46 лв.

Неустойката не е включена в ГПР.В случай , че е включена ,размерът на ГПР ще е 127,91 % , а без неустойката -48,255%.ГПР по процесния договор е формиран само от разход за договорна лихва.

Правни изводи: Предявен е иск по чл.22 от Закона за потребителския кредит.

Доказа се по безспорен начин, че между страните е сключен договор за паричен заем.Заемната сума е усвоена .Има извършени плащания.

Съгл.пар.13 , т.1 от ДР на ЗПК „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които ме са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон , действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.“Финансова услуга“ е всяка услуга , свързана с дейност по отпускане на кредит , в т. ч потребителски кредит.Това води до извод , че предлаганите от ответника заеми представляват финансова услуга, поради което процесният договор е потребителски и трябва да отговаря на изискванията на ЗПК.

На основание чл.22 от ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.11,ал.1, т.10 ЗПК договорът за кредит трябва да съдържа Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

На основание чл.19,ал.4 ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.Или , ГПР е процентът , с който се оскъпява теглената сума и трябва да включва разходи.Съгласно пар.1 от Допълнителни разпоредби по ЗПК : Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни 3 услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В разглеждания случай в ГПР не е включена неустойката по чл.8 от Договора и с нея ГПР е 161,60%.

Неустойката е уговорена за неизпълнение от заемателя за представяне на обезпечение по чл.6 от Договора- гарант и още едно обезпечени измежду ипотека, особен залог върху движимо имущество , банкова гаранция , ценна книга. По т.8 задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечения е твърде кратък – 3 дневен от сключването на договора.Очевидно , че това условие е трудно изпълнимо.

Същевременно неустойката е начислена към датата на сключване на договора и включена в месечните погасителни вноски.Така уговорена неустойката е разход по кредита , който трябва да бъде включен в ГПР, като по този начин размерът на ГПР надвишава 50% или забраната на чл.19,ал.4.

Начисляването на неустойката е обвързано единствено с краткия 3дневен срок за предоставяне на обезпечение , не зависи от последващи действия на потребителя,не е обвързана с настъпването на каквито и да е вреди на заемодателя и се дължи независимо дали биха могли да настъпят или не.Не може да се пренебрегне и факта , че неустойката от 1154,82 лв. е почти колкото главницата от 1200 лв.Безспорно е , че води до необосновано оскъпяване на кредита и следва да бъде включена в ГПР.Възраженията на ответника са неоснователни.

Неустойката по този начин представлява сигурно възнаграждение за заемодателя , което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем.Посочването на ГПР без неустойката въвежда потребителя в заблуждение , че разходите по кредита ще възлизат на 48,255%годишно , а не в размер на 161,60% , както сочи вещото лице.Следователно е налице и нарушение на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК и приложение следва да намери нормата на чл.22 ЗПК , което до извод за недействителност на процесния договор.

Искът е основателен и ще бъде уважен от съда.Като последица следва да бъде уважен и осъдителния иск по отношение на неоснователно платената неустойка в размер на 956,11 лв. / 488,85 евро / , в какъвто размер ищецът е увеличил размера на иска с молба преди приключване на съдебното дирене в първа инстанция.Заявеното увеличение е процесуално допустимо.

Исковете следва да бъдат уважени срещу ответника К. Й. ООД , тъй като това дружество е страна по оспорения договор за паричен заем и в негова полза са извършвани плащания по договора.

На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът присъжда разноски в полза адв.Б. – процесуален представител на ищеца сумата от 400 лв. – възнаграждение за процесуално представителство за процесуално представителство pro bono в размер на 204,57лв. Представен е Договор за правна помощ с отразено безплатно процесуално представителство по чл.38,ал.1 , т.2 ЗА.

В полза на ДРС ответникът трябва да заплати дължима държавна такса 4 от 51,13 евро / петдесет и едно евро 13 цента; 100 лв. – ДТ по два иска/ и 200 евро / 391,17 лева/ - изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем № 912009 от 28.09.2023г. , сключен между Е. К. Д. ЕГН ********** гр.Д. и „К. Й.“ ООД ЕИК 200688545 гр.Х. представлявано от управителя В. М.

И. по предявен иск по чл.22 от Закона за потребителския кредит поради противоречие на договора с чл.19,ал.4 ЗПК.