Решение № 173 от 19.10.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Берковица, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20261610100078 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. К., с която са предявени следните субективно обективно съединени при условията на кумулативност искове: иск предявен от С. М. К. против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. едно от ЗЗД във вр. чл.

22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК – за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем ......г., като противоречащ на закона. иск предявен от С. М. К. против ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД – за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция ......г., като противоречащ на добрите нрави.

Ищцата С. М. К. твърди в исковата си молба, че на 07.08.2024 г. м е ж д у нея, в качеството на „Заемател“ от една страна и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на „Заемодател“ е сключен Договор за паричен заем №5193159, по силата на който Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 2,500.00 лв. при условия: - лихвен процент – 45.00%, 1

- годишен процент на разходите (ГПР)- 56.42%, - срок на погасяване – 22 седмици - обща сума за връщане – 3,027.42 лв.

Сочи, че съгласно чл. 4 от договора в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора е следвало да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Едновременно със сключването на договора за заем е сключил а и Договор за предоставяне на гаранция №..... с посочено от Заемодателя дружество - „Файненшъл България“ ЕООД, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 2,010.58 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка към погасителните вноски по договора за заем.

Гарантът „Файненшъл България" ЕООД е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството – заемодател, а именно „Изи Асет Менинджмънт" АД.

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради неточно посочено в него ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен като противоречащ на добрите нрави.

Поддържа, че при калкулиране на годишния процент на разходите /ГПР/ като разход не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което обуславя недействителност на целия договор за заем на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, който е следвало да бъде включен в ГПР и възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с ответното дружество е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъветност, справедливост и еквиталентността на престациите. Възнаграждението в общ 2 размер от 2,010.58 лв. се дължи без насрещна престация. Възнаграждението се дължи не на ответното дружество, а на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, дружеството-майка и заемодател, което на практика води единствено до увеличаване на дължимата сума по заема, като поддържа, че двата договора са взаимно свързани.

Моли съда да постанови решение, с което да признае, че:

- Договор за паричен заем №.....г. сключен между С. М. К., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ...... е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

- Договор за предоставяне на гаранция №5193159 от 07.08.2024 г. сключен между С. М. К., ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ..... е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

Ответната страна ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва иска. Поддържа, че договорът за заем е валиден и уговорките, включени в него са действителни, като твърди, че не са налице сочените от ищцата основания за нищожност. Твърди, че ГПР е правилно изчислен. Не спори, че в ГПР по договора за заем не са включени разходите по сключения договор за гаранция, с който е обезпечен кредита, като твърди че възнаграждението за дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение по договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Поддържа, че сключването на договор за гаранция не е било задължително условие за сключване на договора за заем, като ищцата сама е избрала да сключи договор за гаранция с избрания от нея гарант, а договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, което не е пряко свързано с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаване, по което ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД не е страна.

Претендира разноски.

Ответната страна ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва иска. Поддържа, че договорът за гаранция е валиден и 3 уговорките, включени в него са действителни, като твърди, че не са налице сочените от ищцата основания за нищожност, като твърди че не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Оспорва липсата на насрещна престация по договора за гаранция, като твърди, че възнаграждението се дължи от потребителя за предоставена услуга по издаване на гаранция по договор за кредит. Не спори, че в ГПР по договора за заем не са включени разходите по сключения договор за гаранция, с който е обезпечен кредита, като твърди че дружеството-кредитор не би могло, а и няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при изчисляване на ГПР. Поддържа, че ищцата не е била длъжна да сключи договор за гаранция, като сама е избрала да сключи именно договор за гаранция и е избрала за гарант ответното дружество.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: между С. М. К. и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е сключен Договор за паричен заем №.....г., по силата на който й е предоставен заем в посочения размер; договорът за заем е обезпечен с Договор за предоставяне на гаранция №..... г., сключен между С. М. К. и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, за което е уговорено заплащане на възнаграждение от страна на ищцата; в ГПР по договора за заем не са включени разходите по сключения договор за гаранция, с който е обезпечен кредита.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства / неоспорения Договор за паричен заем №..... г., приложен на л. 5 гръб-6 и заверен по предвидения ред на л. 63-64/ се установи, че на 07.08.2024 г. между ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, като заемодател /кредитодател/ и ищцата С. М.

К., като заемополучател /кредитополучател/ е възникнало облигационно отношение по Договор за паричен заем №5193159, по силата на който 4 кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2500 лева, при годишен лихвен процент /ГЛП/ - 45.00%, годишен процент на разходите /ГПР/- 56.42%, с уговорен срок на плащане – 22 седмици и обща сума за връщане – 3 027.42 лева.

Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от кредитодателя ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД на кредитополучателя С. М.

К..

Не е спорно, че кредита е бил обезпечен, като обезпечението е предоставено от ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, който се явява гарант /поръчител/ по кредита по силата на сключения между него и ищцата Договор за предоставяне на гаранция №5193159 от 07.08.2024 г. /приложен на л. гръб – л. 9 и заверен по предвидения ред на л. 65-66/.

Именно това е и основният спорен въпрос – дали разходите за заплащане на гаранта /възнаграждението за поръчителя/ следва да бъдат включени в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита.

В случая ищцата има качеството на потребител на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и предметът на делото произтича от сделки с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно и спорът е потребителски, предвид което приложение намират разпоредбите за Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Поради което и на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът има задължение служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на кредитора ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е обезпечено с гаранция /поръчителство/ предоставено от ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, който се явява гарант /поръчител/ по кредита.

От приетата като доказателство по делото справка от Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е заемодателя ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД /справка на л. 60-62 по делото/.

5

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Тоест гаранцията макар и доброволно предоставена е въздигната като задължително условие във връзка със сключването на договора за кредит, като не е предвидена алтернативна възможност същият да бъде сключен и без обезпечение, а само е предвидено право на избор на кредитополучателя да избере вида на предоставеното обезпечение, съответно при избрано обезпечение чрез дружество гарант, както е в случая - да посочи гаранта, който обаче следва да бъде предварително одобрен от кредитора, което е допълнителен аргумент, че за сключване на кредита е въведено изискване да бъде предоставено обезпечение под формата на поръчителство/гаранция.

От съдържанието на посочената уговорка става ясно, че предоставянето на гаранция /поръчителство/ на кредита е свързана със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, чието одобрение е поставено в зависимост от волята на кредитодателя, в чиято полза се предоставя същото.

Не може да се сподели възражението на ответниците, че разходите за гаранта не представляват разход по кредита.

Договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция са взаимно свързани - сключени са на една и съща дата /07.08.2024 г./, имат един и същ номер /№ 5193159/, като размерът на възнаграждението, дължимо от потребителя по гаранционната сделка е включено в дължимата месечна вноска по кредита.

Макар и да не са включени в ГПР, разходите за предоставяне на гаранцията са включени в месечните вноски по договора за заем /видно от погасителния план на л. 9 гръб – л. 10, заверен по предвидения за това ред на л. 67-68/ в колона шест озаглавена „размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция“ при единичен размер на вноската от 91.39 лева или общо 2010.58 лева възнаграждение за гаранция при 22 броя вноски, която се дължи наред със сумите за размера на усвоения кредит и лихвата по кредита.

6

След като вноските по договора за предоставяне на гаранция са включени към месечните вноски по договора за заем и се дължат заедно с тях, то може да се направи извод, че възнаграждението за гаранта е пряко свързано със заема и е акцесорно на него задължение, а оттук и че това възнаграждение представлява по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита.