Решение № 3093 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3093 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100508347 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7940 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 40058/2021 г. Софийски районен съд, 119 състав отхвърлил предявения от „МОРИОКА“ ООД, ЕИК 203523310, срещу „КИА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 204650474, иск при квалификацията на чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лева - обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за търговка продажба за безплатно сервизно обслужване в гаранционен срок, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 09.07.2021 г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 380 лева - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „МОРИОКА“ ООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като същевременно навежда доводи за недопустимост на решението като постановено по иск, с какъвто съдът не бил сезиран. Районният съд правилно приел, че е налице 1 гаранционна отговорност в тежест на ответника, но направил необоснован извод, че липсва пряка причинна връзка между вредите и отказа на ответника да ремонтира автомобила. Вещта се повреждала в резултат скрит в нея дефект, а вредата за собственика можела да се изразява в стойността на ремонта, който ще трябва да направи или вече е направил, в пропуснати ползи от невъзможността да ползва вещта, а също и в намалената пазарна стойност на вещта – разликата в цената, която вещта има като здрава и счупена, била вреда за собственика. Коя от кумулативно или алтернативно предоставените му възможности да избере било право на собственика. В случая ищецът бил уточнил с писмените си молби, че претендира стойността на ремонта в размер на 10 000 лв., но поради „упоритостта“ на районния съд да иска уточнения ищецът „вероятно“ бил посочил в съдебно заседание, че иска поне разликата в цената. Дори да се приеме, че е претендирал разликата в цената, то искът пак бил основателен, макар частично. Поддържа, че поради допуснати процесуални нарушения районният съд не се произнесъл по предявения иск за обезщетение за вреди в размер стойността на ремонта, а по иск за обезщетение в размер разликата в цената на вещта, какъвто не бил предявен. Съдът неправилно не допуснал и поисканото с писмена молба в първото съдебно заседание изменение на иска – да осъди ответника да поправи за своя сметка автомобила, като смени двигателя с нов. Това било само изменение на искането, но не и на основанието, поради което неправилно искането било оставено без уважение. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи действително предявения иск за обезщетение в размер на необходимите разходи за ремонта, а в случай че съдът прецени за приложима хипотезата на чл. 270, ал. 3 ГПК – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд; В случай че въззивният съд приеме за разглеждане изменението на иска в такъв за реално изпълнение, да осъди ответника да извърши сам за своя сметка ремонта на автомобила; В случай че въззивният съд приеме, че е сезиран с иск за обезщетение за вреди в размер на разликата между цената на автомобил с изправен двигател и такъв с блокирал двигател, да уважи този иск, тъй като тези вреди били в пряка причинно-следствена връзка с отказа на ответника да ремонтира автомобила.

Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „КИА БЪЛГАРИЯ“ ООД с отговор по реда на чл.

2

263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба. Поддържа, че от районния съд не били допуснати твърдените процесуални нарушения. Налице били новонастъпили факти, които следвало да бъдат взети предвид от въззивния съд – ищецът предявил иск за сумата 13 478 лв. по повод процесния автомобил, по който твърдял, че ремонтът вече е извършен и се претендирало обезщетение за вреди в посочения размер. Поддържа и релевираните с отговора на исковата молба възражения, че поради неспазване от ищеца на сервизните и гаранционни условия гаранцията била прекратена. Вещото лице от САТЕ посочило, че е налице пряка причинна връзка между неспазването от страна на клиента на инструкциите на производителя за експлоатация на автомобила и необходимостта от ремонт на последния. Поради това не можела да се търси гаранционната отговорност на ответника. Моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно. Същото е и допустимо, а доводите на въззивника съдът да се произнесъл по иск, с какъвто не бил сезиран са неоснователни.

С исковата молба ищецът е твърдял, че претърпените от него имуществени вреди в резултат неизпълнението на задълженията на ответника да ремонтира процесния автомобил, който бил в гаранционен срок, се изразяват в разликата между стойността на автомобила с работещ и технически изправен двигател и стойността му без двигател, която разлика със сигурност била над 10 000 лв., като същевременно е твърдял, че това е стойността, необходима за ремонт на автомобила. След дадени му от районния съд указания за отстраняване на нередовността, с молба, представена в 3 открито съдебно заседание на 16.03.2022 г. и с изявления на процесуалния му представител в същото заседание, както и в следващото заседание, проведено на 18.04.2022 г. ищецът е уточнил, че вредата, за която търси обезщетение, се състои в намалената стойност на автомобила. Изявлението на пълномощника в открито съдебно заседание на 18.04.2022 г. е ясно, поради което съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. 82 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между стойността на процесния автомобил „Киа Спортидж“ с работещ и технически изправен двигател и стойността му без двигател, претърпени в резултат отказа на ответника „КИА БЪЛГАРИЯ“ ООД да поеме гарационната отговорност за автомобила за събитие, настъпило на 12.07.2020 г.

Впрочем, именно това твърди самият ищец в частната му жалба, по която е образувано служебно известното на настоящия състав ч.гр.дело № 8052/2024 г. на СГС, ЧЖ-ІІ-В състав, касаещо допустимостта на предявения иск по гр.д. № 38566/2023 г. на СРС, 168 състав - нямало идентичност между исканията по двете дела, като по гр.д. № 40058/2021 г. на СРС, 119 състав се претендирало обезщетение в размер намалената стойност на вещта, претърпени от ищеца в резултат неоснователния отказ на ответника да поеме гаранционна отговорност за процесния автомобил, а по гр.д. № 38566/2023 г. на СРС, 168 състав – обезщетение за вреди в размер направените от ищеца разходи за отстраняване на вредите по автомобила.

Предвид безспорния между страните факт, че понастоящем автомобилът е ремонтиран за сметка на ищеца, ирелевантно за правилността на атакуваното решение е допуснато ли е твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение от районния съд, като отказал да допусне изменение по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК на предявения иск от такъв за обезщетение за вреди в такъв за реално изпълнение, доколкото при вече извършен ремонт иск за реално изпълнение би бил недопустим.

От фактическа страна по делото не е било спорно и се установява, че на 11.11.2015 г. между „Киа моторс България“ АД, ЕИК130917582 (сега заличен търговец), като продавач, и ищцовото дружество, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на автомобил, по силата на който продавачът се задължил да прехвърли на купувача собствеността на товарен автомобил 4 марка „Киа“, модел „Спортидж“, рег. № *********, за цена от 42 348 лв. Не се спори, че цената е заплатена и на 18.11.2015 г. автомобилът е предаден на ищеца, видно и от приетия приемо-предавателен протокол.

Съгласно чл. 10 от договора, продавачът се задължава да осигури на купувача техническа гаранция съгласно условията на производителя, подробно описани в сервизната и гаранционна книжка – неразделна част от автомобила, като с подписване на договора купувачът декларира, че е запознат със сервизните и гаранционните условия, както и със случаите, в които техническата гаранция отпада. С чл. 14 от договора купувачът се задължил да спазва сервизните и гаранционни условия и изискванията на завода производител за правилна експлоатация на автомобила. Съгласно чл. 15, в случаите на претенции за дефекти и повреди по автомобила през гаранционния срок, за които бъде доказано, че са причинени от небрежност и/или неправилна експлоатация от страна на купувача и/или трети лица, техническата гаранция отпада. Причините за дефектите/повредите се установяват с констативен протокол от упълномощения сервиз на продавача.

В такива случаи сервизното обслужване, резервните части и вложеният за отстраняване на повредите труд се заплащат от купувача.

Видно от приетата сервизна и гаранционна книжка, съдържаща наръчник с гаранционни условия, базисното гаранционно покритие е с продължителност седем години или пробег от 150 000 км от датата на първото предаване. Гаранцията не включва неизправности вследствие на неспазване на сервизните и гаранционните условия, неправилна експлоатация, неправилно поддържане и небрежност от страна на собственика и/или ползвателя на автомобила, на необичайна експлоатация и претоварване на автомобила.

Приет по делото е и дневник на планираните операции по техническото обслужване, в който са записани проведените планирани обслужвания на процесния автомобил. Видно от записванията, ищецът е допускал в някои случаи забавяне, като последното обслужване от 06.02.2020 г. е извършено в указания срок и пробег.

Не се спори, че на 13.07.2020 г. процесният товарен автомобил е приет в сервиза на ответното дружество с твърдения за повреда – теч на масло.

С уведомление от 15.07.2020 г. управителят на ищцовото дружество уведомил ответника, че на 12.07.2020 г. при пътуване по автомагистрала 5 двигателят на процесния автомобил се повредил. По телефона му било отказано сервизно обслужване. Твърдял е, че автомобилът е в гаранция и поискал от ответника да изпълни задълженията си за гаранционно обслужване, както и да му даде информация за причините за повредата на двигателя – дали е фабричен дефект или е следствие на други причини.

В отговор на уведомлението, със становище от 16.07.2020 г. ответникът отказал гаранционно обслужване поради нарушаване на гаранционните условия, позовавайки се на закъснение на ищеца за техническото обслужване, извършено на 15.01.2019 г., при което пробегът на автомобила бил завишен с 2 830 км.

От приетите основно и допълнително заключение на САТЕ и обясненията на вещото лице при изслушването им се установява, че действителната стойност на процесния автомобил към 12.07.2020 г. е била 20 434 лв., към същия момент стойността му без двигател е била 16 347 лв.

Стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на събитието, вкл. за разоборудване и установяване на уврежданията, възлиза на 9 862.31 лв., а по цени на официалния представител – на 10 576.31 лв. В допълнителното заключение вещото лице, въз основа на представения дневник на планирано обслужване е описало допусканото надвишаване на пробега при планираните технически обслужвания (с 41 км, с 213 км, с 236 км, 2 830 км, 354 км), като последното на 06.02.2020 г. е извършено в рамките на срока и пробега, с дата на следващо обслужване – 06.02.2021 г. или 135 894 км. Вещото лице е посочило, че технологично следва да се спазват плановите технически обслужвания, тъй като това пряко влияе върху изправността на автомобила и двигателя. При изслушване на заключенията вещото лице пояснява, че разликата от 100 км надвишен пробег по никакъв начин не може да доведе до счупване на двигателя, в заключението е отговорил теоретично. Може да се каже каква е причината за дефекта ако автомобилът бъде разглобен.