Решение № 17409 от 29.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17409 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110111700 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против И. Б. Д. с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата в размер на 1167,65 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 205,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 01.07.2024 г., сумата 52,87лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 01.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК №24937/08.08.2024 г. по ч. гр. д. 43409/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „***************, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът 1 притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава исковите претенции, като навежда твърдения, че процесните вземания са погасени, в т. ч. и разноските в заповедното производство, за което представя доказателства. Моли исковете да бъдат отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане. Отправя молба при присъждане на разноски в полза на ищеца, същите да бъдат определени в минимален размер.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот е собствен на ответницата. Не се спори, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът се явяват клиент на ответното дружество и като такъв между тях е възникнало договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми отговарящи на размерите на предявените искове.

Напротив установява се, че след образуването на производството е постъпило плащане на претендираните суми, като са погасени всички дължими суми.

2

В тази връзка е постъпила и молба от ищеца с която признава направените плащания и сочи, че всички претендирани суми са погасени.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на цялото задължение, което се признава от ищеца.

При това положение съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.

По отношение разноските.

При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени ищецът има право на разноски, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството.

Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски, то съдът следва да определи единствено размера на юрисконсултското възнаграждение.

Предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата на фактическа и правна сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, срещу И. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, *************, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че дължи следните суми: сумата в размер на 1167,65 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 205,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 01.07.2024 г., сумата 52,87лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 01.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 43409/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

ОСЪЖДА И. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ************, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, 3

ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

“Ястребец” 23Б, сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в производството.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4