Решение № 671 от 27.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220101023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр.с чл.19 ал.1 от ЗГР.

Образувано е по молба от Е. Е. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“О.“№1,в обстоятелствената част на която се твърди, че е записан с името Е. Е. Ш.. Родителите на молителя са разведени и същият е останал да живее с майка си Д. А. И., която единствено се грижела за него. Връзката между баща му и неговите роднини била формална. Бащата на молителя се казва Е. М. Ш.. Молителят не желае да носи турски имена Е. Е., а желае да носи български имена, тъй като в всички в обкръжението на майка му са с български имена / баба, дядо , вуйчо, колеги, приятели, съседи/. Това правело носене на турско име неудобно за молителя. Още повече, че майка му сама го е отгледала, а баща му въобще не се е интересувал от него . Твърди се, че съпругата на молителя също носи българско име – С. Ш.

, децата, които са близнаци също са с български имена Е. Ш.а и Е. Ш. . Молителят твърди, че е известен с името Д.. Никой не го знаел с името Е.. Моли се съда да постанови решение, с което да се допусне промяна на собственото, бащино и фамилно име на молителя от Е. Е.

Ш. на Д. Д. И..

В подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община Пазарджик не е подаден писмен отговор.

В срока по чл.131 от ГПК отговор. от Районна прокуратура -Пазарджик не е подаден писмен

В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си ,поддържа молбата.

В съдебно заседание ответната община

1 не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

В съдебно заседание Районна прокуратура-Пазарджик не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото писмено доказателство- удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1847/18.09.1991г., съставен от община Пазарджик, е видно, че молителят е роден на 18.09.1991г от майка Д. А. И. с ЕГН ********** и баща Е.

М. Ш. с ЕГН **********.

От приетите по делото писмени доказателства личен регистрационен картон на молителя е видно, че от раждането си молителят е записан с имената Е. Е. Ш., както и че същият има двама еднокръвни братя М. Е. Ш. с ЕГН **********/ който е негов братблизнак/ и А. Е. Ш. с ЕГН ********** и една еднокръвна сестра Л. Е. Ш.а с ЕГН **********. Има един едноутробен брат Г. Д. И. с ЕГН **********.

От представените от молителя удостоверения за раждане, удостоверение за граждански брак и от извършената служебна справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г. е видно, че двете деца- близнаци са родени във Франция и са записани с имената Е. Ш. с ЕГН ********** и Е. Ш. с ЕГН **********. Молителят има още една дъщеря, която носи името Г. Ш. с ЕГН **********. Съпругата на молителя и майка на децата му носи името С. М. Ш.а.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите А. Руменов И./ дядо на молителя по майчина линия/. Свидетелят И. обясни, че при раждането си внукът му бил записан с имената Е. Е. Ш.. Бащата на молителя настоял детето на носи собствено име Е.. Бащата обаче не искал нито майката, нито детето и след родилния дом свидетелят прибрал при себе си дъщеря си и внука си. Според свидетеля дъщеря му и внукът му живяли в дома му до заминаването им в чужбина преди 7-8 години, от който момент трайно са се установили да живеят и работят в чужбина и почти не идват в България.Бащата на молителя въобще не се е грижел за него, нито се е интересувал как живее сина му. Изцяло грижите били поети от майката. Според свидетеля внукът му иска да си смени името си като приеме имената на майка си, в знак на благодарност, че тя единствено се е грижела за негои защото е разочарован от отношението на баща му към него. Според свидетеля докато внукът му живеел при него всички вкъщи го наричали Неджет.Свидетелят допълни, че внукът му споделил , че в чужбина пред съседи и колеги се представял с името Д. , защото не желаел, нито да бъде наричан с името Неждет, нито с името Е., а да се казва Д. като майка си. Свидетелят не може да каже какво работи внукът му в чужбина. Докато е живеел в България внукът му не е работил нищо.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

2

Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР – промяна на собствено, бащино и фамилно име.

Основателността на молбата се обуславя от категоричната установеност по делото на наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба- името да е осмиващо, опозоряващо , обществено неприемливо/ което не се твърди в настоящия случай,респ. не е предмет на доказване / или „важни обстоятелства“ да налагат това. Молителят се е позовал на втората предпоставка. Ето защо съдът следва да ограничи предметния обхват до това дали заявените обстоятелства са “важни обстоятелства“ за допускане на исканата промяна на собственото , бащино и фамилно име на молителя.

Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат при определени обстоятелства. Юридически името е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части- собствено , бащино и фамилно като всяка от тези части се използва при различни условия за социално общуване. Правото на иск като субективно право и като средство за правна защита се предоставя на правния субект, който реално и ефективно може да постигне осъществяване на индивидуалните права, които действително притежава и които са признати от правна норма. Безспорно е, че молителят е носител на субективно право на иск за промяна на имената по съдебен ред.

Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко физическо лице – чл.8, ал.1 от ЗГР и начинът на образуване се регламентира императивно в чл.12 и следващите от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото/ личното/име.

В съдебната практика се приема, че собственото име е част от личното самоопределяне на всяко лице , поради което субективното му желание да носи определено собствено име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и обуславя промяна на това име/Решение№19 от 08.02.2012г. по гр.д.№486/2011г на ВКС/.Разпоредбата на чл.13 от ЗГР предвижда , че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл.14 от ЗГР, а именно- от фамилното име на бащата с „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име . В закона няма легално определение на понятието „ важни обстоятелства“, поради което същото подлежи на преценка във всеки конкретен случай. Такива обстоятелства са например известността на 3 лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето на лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята на това лице промяна и др.Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице / В т.см. Решение №256 от 29.04.2004г. по гр.д.№513/2003г, на ВКС, Решение №77 от 16.02.2012г по гр.д.№344/2011г. на ВКС, Определение №1253 от 15.10.2009г по ч.гр.д.№1181/2009г на ВКС, Определение №708/17.05.2012г. по гр.д.№23/2012г. на ВКС, Определение №340/09.02.2012г. по гр.д.

№1049/2011г на ВКС ,Решение№507 от 22.10.2010 по гр.д.№227/2010г. на ВКС , Решение №434/24.06.2010г. по гр.д.№712/2009г на ВКС/.

В настоящия случай като причина за промяна на собственото си име молителят изтъква обстоятелството, че е известен с името Д., респективно никой не го знае с името Е., както и че другите членове на семейството му / съпруга и двете му деца- близнаци/са с български имена. Тези твърдения останаха доказателствено необезпечени. В конкретния случай от събраните гласни доказателствени средства се установи единствено и само личното желание на молителя да носи собствено име Д., което само по себе си не е достатъчно да обоснове наличие на важно обстоятелство по смисъла на закона. На първо място следва да се установят обективни основания и наред с това да се разсъждава и на плоскостта на личното субективно основание,тоест- желанието за промяна на името. По делото не се ангажираха безспорни и категорични доказателства молителят да е известен в обществото с името Д..Напротив от показанията на свидетеля И. се установи, че вкъщи всички го наричали Неджет. Свидетелят не знае пред кого в чужбина внукът му се представя с името Д.. Свидетелят не знае и какво точно работи внука му в чужбина. В телефонен разговор внукът му бил казал, че се представя пред съседи и колеги с името Д..

Всички тези обстоятелства не са достатъчни ,за да се обоснове от обективна страна важна причина за промяна на собственото име на молителя. Не са налице данни за широка обществена известност на молителя с името Д.- например в професионалната му сфера на общуване / липсват данни за това къде и какво работи/ и в контактите му с различни институции , каквато именно популярност и известност имат предвид закона и съдебната практика, за да се обуслови промяната. Не се установи по делото и твърдението, че всичките му членове на семейството му/ съпруга и деца/ носят за собствено име – български имена, тъй като едно от децата му е с турско езично собствено име, а именно- Г./ Г. Ш. с ЕГН **********/.

Като причина за промяна на бащиното си и фамилно име молителят изтъква обстоятелството, че майка му сама го е отгледала, баща му не се е интересувал от него, поради което желае за бащино име да носи името на майка си Д.ов и за фамилно име – фамилното име на майка си- И.. Безспорно се установи, че при раждането си молителят е записан с имената Е. Арол Ш. като бащиното и фамилното му име са формирани в съответствие с императивните норми на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Установи се от гласните доказателствени средства, че от момента на раждането си молителят е отглеждан единствено 4 и само от майка си с подкрепата на нейните родители/ дядото по майчина линия, разпитан по делото като свидетел. Бащата на молителя напълно се е бил дезинтересирал от него и молителят е останал силно огорчен от този факт, респективно е признателен към майка си за полаганите от нея грижи, поради което в знак на благодарност желае да носи нейните имена като бащино и фамилно.

Тук е мястото да се отбележи, че дълбоката благодарност на молителя към неговата майка, респективно огорчението от неговия баща са мотивирали едно субективно отношение и желание у същия да промени бащиното си и фамилно име. Както бе посочено по-горе субективното желание на молителя само по себе си не е достатъчно , за да се допусне промяна на бащиното и фамилно име,чието формиране е скрепено с императивни правни норми. Носенето на имената на бащата сочи на връзката на произход. По делото не се събраха никакви доказателства, от които да е видно ,че молителят е станал известен в обществото с бащино име Д.ов, което се собственото име на майката и с фамилно име И., което е фамилното име на майката.Упражняването на всяко субективно право, каквото е правото на име, следва да е в съответствие с действащите правни норми.Според съдебната влошените отношения между родител и дете сами по себе си не са достатъчно основание на промяна на името. По аргумент на противното силната привързаност и дълбока благодарност като позитивни чувства към другия родител също сами по себе си не могат да се квалифицират като важни обстоятелства по смисъла на закона и да обосноват промяна на тази част от името / в конкретни случай – бащино и фамилно име/, при която преценката на съда винаги трябва да е съобразена с императивните изисквания на закона.Ако молителят беше с неустановен произход от баща,тогава името му щеше да бъде формирано съобразно императивното правило на чл.15 от ЗГР/ бащиното име се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. Настоящият случай очевидно не е такъв.