Решение № 7855 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7855 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100508989 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от Т. Ц. М. въззивна жалба срещу решение № 7669/15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 21026/2022 г. на СРС, 67 състав в цялост, и което са отхвърлени предявените от него срещу МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ искове с правно основание чл. 181 ал. 1 от ЗМВР за сумата от 4320,00 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на 120,0 лв. на месец за периода 01.04.2019 г. – 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 696,65 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 28.04.2019 г. – 18.04.2022 г., включително и в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилни изводи на първоинстанционния съд, въз основа на непълно изследване и обсъждане на доказателствата по делото, а именно че левовата равностойност на дължимата храна е включена в индивидуалната заплата на ищеца и не подлежи на допълнително заплащане. Отделно от горното навежда се довод за неправилно приложение на 1 нормативните актове относно правното положение на държавния служител, работещ в МВР. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което изцяло се уважат предявените искове и присъдят разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са следните обективно съединени осъдителни искове от Т. Ц. М. срещу Министерство на вътрешните работи: с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР – за заплащане на сумата 4320 лева, представляваща неизплатена левова равностойност на храна за 36 месеца за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 19.04.2022 г. до окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата 696,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горното възнаграждение, дължимо за периода от 28.04.2019 г. до 18.04.2022 г.

Ищецът твърди, че за периода 03.05.2016 г. – 15.04.2022 г. бил служител при ответника, като е изпълнявал длъжността „главен инспектор“, а впоследствие длъжността „държавен инспектор“ в отдел „Финансов контрол и материални проверки“ в МВР. Излага твърдения, че в качеството му на държавен служител му се дължи предоставянето на храна или левовата й равностойност, като в периода от 2019 г. до 2022 г. размерът на левовата равностойност на храната на служителите в МВР, определена със съответни ежегодни заповеди на министъра на вътрешните работи е в размер на 120 лева месечно. Въпреки това през исковия период от 01.04.2019 г. до 31.03.2022 г. работодателят не му е изплатил дължимата левова равностойност на храната. Твърди, че съгласно вътрешните правила за заплатите на държавните служители в МВР всички плащания, дължими на служителите се изплащат до края на текущия месец, предвид което излага доводи, че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане. Претендира разноски за адвокатски хонорар.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва исковете. Не оспорва факта, че между страните е съществувало твърдяното 2 правоотношение през процесния период, както и че ищецът е полагал труд. Твърди, че на ищеца са изплатени всички дължими по служебното правоотношение възнаграждения. Излага съображения, че ищецът не попада сред държавните служители, за които е приложима разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР за осигуряване на храна или левовата й равностойност, тъй като служебното правоотношение между страните се регулира от нормите на ЗДСл, а не от ЗМВР. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С решение № 7669/15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 21026/2022 г. на СРС, 67 състав исковете са изцяло отхвърлени.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото не е налице спор, че между страните през процесния период е съществувало служебно правоотношение, като със заповед № 8121-1701 от 03.05.2016 г. ищецът е назначен за неопределено време на длъжността „главен инспектор“ с ранг III младши, експертно ниво 2 по КДМВР в отдел „Финансов контрол и материални проверки“ при МВР, по силата на което Т. М. е имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не се оспорва и, че същият е престирал работна сила по процесното правоотношение през периода на исковата претенция Основният според въпрос по делото е дали в процесния период ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл и дали при уреждане на неговия статут се прилага и специалния ЗМВР. В зависимост от това, следва да се определи на кои лица се следва храна и левовата й равностойност, съобразно правната уредба на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове относно прилагането му.

С ТР № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. д. № 1/2024 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. В т. 3 ТР № 3/2020 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че съгласно задължителните тълкувателни актове не съставляват правила за поведение, а само изясняват действителното съдържание на 3 правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти. Съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й. Така се обосновава ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване. Ето защо настоящият въззивен състав намира, че ТР № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. д. № 1/2024 г. на ОСГК на ВКС се прилага към текущия случай, въпреки, че е постановен след постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението /т. 1/; държавни служители /т. 2/ и лица, работещи на трудово правоотношение /т. 3/. Според регламентираното в чл. 142, ал. 4 ЗМВР, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал. 2, чл. 191 и чл.

233 от този закон. В чл. 1 ЗМВР е предвидено, че този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи /МВР/ и статута на служителите в него. Настоящият съдебен състав счита, че цитираната разпоредба е обща и се отнася и до служители на ЗМВР със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2, доколкото не са налице изрични норми, които да изключат приложението и по отношение на тези служители.

Съгласно чл. 181 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата равностойност. В цитираната норма не е предвидено изключение на определена категория служители от системата на МВР и конкретно за държавните служители, какъвто е и ищецът. Обстоятелството, че в чл. 1 от Наредба №8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР е посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР и по пар. 86 ПЗР на ЗИД на ЗМВР не променя този извод, тъй като законът не е делегирал на министъра на вътрешните работи да определя кои служители следва да получават храна или парична равностойност, респ. да ограничи кръга на работещите с право да получат храна или парична равностойност, а само да определи условията и реда за предоставяне на сумите и продоволствията по чл. 181, ал. 1- 3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/. При противоречие между разпоредбата на чл. 1 Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР и специалния ЗМВР, то следва да се приложи разпоредбата на нормативния акт от по-висока степен, т. е. чл. 181, ал.1 ЗМВР.

На следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на посочената разпоредба, следва да бъдат съобразени и общите принципи на управление на 4 държавната служба в МВР, регламентирани в чл. 141 ГПК, и най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност, тъй като в противен случай дългогодишни държавни служители от системата на МВР биха били поставени в неравностойно положение спрямо другите служители на МВР, които са назначени по трудово, респ. по служебно правоотношение по ЗМВР. Не би отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лицата по трудови правоотношения се осигурява храна или се изплаща левовата равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не. Нещо повече, според пар. 69 ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./ служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага пар. 86 ЗИД на ЗМВР, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образоване, с изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по пар. 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл., считано от датата на влизане на този закон в сила. Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл., също се дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или - изрично ЗМВР урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна. Такова следва да бъде разрешението и при сключването на служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и с оглед справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата на МВР.

Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищецът е имал качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и поражда правото на същия да получи от работодателя си храна или левовата равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на МВР.

Съгласно чл. 4 Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата и равностойност на служителите на МВР, служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата и равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. В случая не се спори между страните, че през исковия период ищецът е полагал труд, както вече бе посочено по-горе. Не се твърди и установява да му е била осигурена храна, с оглед на което следва да се приеме, че в негова полза е възникнало вземане за левовата й равностойност. Последната се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, каквито в случая се явяват представените с отговора на исковата молба заповеди, издадени от министъра на вътрешните работи. В последните е посочено, че се отнасят за служителите на МВР по чл. 142, ал.1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР. Доколкото обаче се достигна до извод, че ответникът дължи левовата равностойност на неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, 5 каквото качество несъмнено има и ищецът, и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, то по аналогия съответно приложение следва да намерят правилата именно на посочените подзаконови нормативни актове.