Решение № 287 от 17.12.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Свиленград, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. ДА.илова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100395 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК обективно съединени осъдителни искове с правно основание, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, с ЕИК 202423225, срещу А. А. А., с ЕГН **********, за осъждане на ответника за заплащане на следните суми дължими по Договор за паричен заем №267981/17.02.2022 г. сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника, чието изпълнение е обезпечено със запис на заповед, издадена на 17.02.2022 г., предявен за плащане на 18.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 27.02.2025г. до окончателното им изплащане, а именно: главница в размер на 168,56 лева, неустойка в размер на 107.75лева, договорна лихва в размер на 10,55лева дължима за периода от 17.02.2022г. до 22.06.2022г , за които суми което е образувано ч.гр. дело № 170 от 2025 г., по описа на РС-Свиленград, по което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочените суми.

Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответника по Договор за паричен заем № 267981/17.02.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД, като кредитор, и С.К.К., като кредитополучател, чието изпълнение било обезпечено със запис на заповед, издадена на 17.02.2022 г., предявен за плащане на 18.02.2022 г.

По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 200 лв., срещу задължение да бъде върнат на 18 погасителни вноски, всяка от които в размер на 18лева, Първата падежна дата била на 24.02.2022 г., а последната вноска била уговорена за 22.06.2022 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в размер на 214.93 лв. В изпълнение на поетото от стрА. на длъжника договорно задължение са били постъпили плащания от ответника по заемната сума в размер на 54 лева.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора „Креди Йес“ ООД на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г. Ответникът бил уведомен за цесията. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли 1 съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба.

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът не представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна стрА. следното:

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 170/2025 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че с разпореждане на съда е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу А. А. А., с ЕГН **********, за заплащане на дължими суми по Договор за паричен заем №267981/17.02.2022 г. сключен между „Креди Йес“ ООД и ответника, чието изпълнение е обезпечено със запис на заповед, издадена на 17.02.2022 г., предявен за плащане на 18.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 27.02.2025г. до окончателното им изплащане, а именно: главница в размер на 168,56 лева, неустойка в размер на 107.75лева, договорна лихва в размер на 10,55лева дължима за периода от 17.02.2022г. до 22.06.2022 г.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на настоящото производство, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.417 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на осъдителния иск по чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

В случая е налице посочената идентичност от субективна стрА.. От обективна стрА. също е налице идентичност.

Установява се от представения документ, че е издаден запис на заповед без протест на 17.02.2022 г. от А. А. А., с ЕГН **********, с който срещу този запис на заповед безусловно и неотменимо се е задължила да плати на„Креди Йес“ ООД сумата от 324.00 лева. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 18.02.2022 година.

Записът съдържа всички съществени елементи, които са изискуеми от нормата на чл.

535 от ТЗ. Наименование и в съдържанието запис на заповед, безусловно обещание да заплати сумата от 324.00 лева, място наплащането и името на лицето, или на заповедта, на което следва да се плати, дата на издаване 17.02.2022 г. Падеж на задължението – на предявяване. Съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 падежът е определен на предявяване. Издателят е подписал, че записът на заповед му е предявен на 18.02.2022 година.

С оглед на този факт съдът приема, че е изготвен редовен запис на заповед, удостоверяващ подлежащ на изпълнение парично задължение, дължимо от ответника на ищеца. Предвид уточнението на иска следва да се приеме, че търсената сума е 286.86 лева.

По въпроса за предмета на делото и за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по запис на заповед, е прието ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В т. 17 от тълкувателното решение е прието, че предмет на делото по установителния иск по чл. 422 от ГПК е съществуването на вземането, основано на записа на заповед, и при редовен от външна стрА. менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект съществуването на редовен от външна стрА. запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и в тази хипотеза на изследване в производството подлежи и 2 каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

В настоящия случай от ищеца се навеждат твърдения с че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответника по Договор за паричен заем № 267981/17.02.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД, като кредитор, и А. А. А., с ЕГН **********, като кредитополучател, чието изпълнение било обезпечено със запис на заповед, издадена на 17.02.2022 г., предявен за плащане на 18.02.2022 г., поради което за съда възниква задължение да изследва каузалното правоотношение.

От представените по делото доказателства се установява, че Договор за паричен заем №267981/17.02.2022 г. сключен между „Креди Йес“ ООД, като кредитор, А. А. А., с ЕГН **********, като кредитополучател, по силата на който е бил предоставен и усвоен кредит в размер на 200.00 лева, с уговорка за връщането му на 18 броя погасителни вноски с краен срок – 22.06.2022 г., съгласно погасителен план, при уговорен месечен лихвен процент в размер на 3.340 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49.602 %.

Съгласно чл.6 от договора, заемателят се задължава да предостави на заемодателя обезпечение, като в случая в договора е отбелязано, че е договорено като обезпечение и ценна книга. Съгласно чл.8 от договора, в случай, че заемателят не предостави такова обезпечение, то той дължи на заемодателя неустойка в размер на 109.07 лв., като неустойката е начислена автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план, като същата е включена в погасителната вноска, видно от погасителния план.

Съгласно чл. 14 от Общите условия на кредита, то в случай, че заемателят изпадне в неизпълнение на поетите задължения по сключения договор, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, то той дължи еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница по договора за заем.

В процесния договор е посочен ГПР на заема 49.602 %, като не става ясно как е изчислен и какво включва. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая, в договора не е посочено какво включва ГПР, в т.ч. дали включва предвидената в чл.8 от договора и в чл. 14 от Общите условия неустойка, която несъмнено е разход по кредита. Това обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти на ГПР и дали те са в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

По този начин не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл.23 от ЗПК в размер на 200 лева.

На 12.01.2024 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, по силата на който и съгласно представеното Приложение № 1 към тях задължението на А. А. А., от Договор за паричен заем № 267981/17.02.2022 г., е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД.

3

Продавачът е упълномощил изрично купувача да изпраща от името на продавача уведомления до длъжниците за превхърлените вземяния по чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента.

О т „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД до ответника е изпратено писмо – уведомление за цесията, а именно че вземанията на банката против него са изкупени от ищеца, което уведомление е връчено лично на ответницата на 23.02.2024 г., видно ит известие за доставяне, приложено по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване по отношение на ответника в случая се установява към датата на подаване заявлението по чл.