Решение № 15639 от 14.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15639 гр. С, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110145056 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по искове на Е БГ ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, кв. Г, ул .Д 8, общ. С, обл. С (столица) срещу ЦКК ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, ул. Н. Х 2, общ. С, обл. С (столица). Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове за установяване съществуването в полза на ищеца на вземания за сума в размер на 6000,00 лева (шест хиляди лева), представляваща подлежаща на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 вр. чл. 87, ал. 2 и чл. 88, ал. 1 ЗЗД сума, заплатена като депозит по развален договор за предоставяне на консултантски услуги от 30.09.2019 г., ведно със законна лихва считано от 30.03.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата 613,33 лева (шестстотин и тринадесет лева и 33 стотинки), представляваща дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 22.03.2022 г. до 24.03.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16526/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне на консултантски услуги от 30.09.2019 г., по силата на който ответното дружество се задължило съгласно чл. 1 да извършва необходимите действия за проследяване за допустимост по европейски програми за финансиране; да изготвя и редактира проектни предложения по програми, по които възложителят желае да кандидатства, да администрира подадените проекти до момента на окончателната оценка от страна на Управляващия орган, да консултира Възложителя при възникнали въпроси относно Програмите за финансиране, да извършва цялостно управление на одобрените проекти и да изготвя при необходимост неограничен брой процедури за определяне на изпълнител по реда на Постановление на МС 160 от 01.07.2016 г. С чл. .3 било уговорено възнаграждение в размер на 5000 лева без ДДС.

1

Твърди се, че от страна на изпълнителя не били извършени действия по изпълнение на договора, като нямало предложени и одобрени проекти, поради което ищецът го развалил с изпратена нарочна покана, връчена на 22.03.2022 г. и поискал връщане на платения депозит от 6000 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че процесния договор не е развален, а е прекратен с изтичане на срока му на 30.09.2019 г. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора, предвидени в т. 1 от чл. 1 като е извършвал дейността по проследяване и анализ за допустимост на ищеца по всички програми за финансиране, които са били активни в периода от плащане на възнаграждението – 11.10.2019 г. до изтичане срока на договора – 30.09.2021 г. Поддържа, че сключения договор е за осъществяване на услуга с продължително изпълнение , има характеристиките на договор за изработка, поради което и претенции във връзка с изпълнението му ищецът е следвало да предяви в срок до 30.03.2022 г., което не е сторил. Поради това навежда възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа в тази връзка, че поканата от ищеца следва на основание чл. 47 ,ал. 5 ГПК да се счита връчена с изтичане на 14 дни от 22.03.2022 г. Оспорва да е налице и основание за ангажиране отговорността му по чл.13 от договора за връщане на възнаграждението, т.к. не били налице предвидените в договорната разпоредба предпоставки.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява приложеното за послужване ч.гр.д. № 16526/2023 г. на СРС, 118-ти състав, че по заявление по чл. 410 от ГПК от 31.03.2023 г. е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесната сума, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск за съществуване на процесното вземане.

Не се спори между страните, че помежду им е сключен приложения към исковата молба договор за предоставяне на консултантски услуги от 30.09.2019 г. /л.6/. Видно от чл. 1 от договора страните уговорили, че ответното дружество се задължило да извършва необходимите действия за проследяване за допустимост по европейски програми за финансиране /т.1.1/; да изготвя и редактира проектни предложения по програми, по които възложителят желае да кандидатства /т.1.2/, да администрира подадените проекти до момента на окончателната оценка от страна на Управляващия орган /т.1.3/, да консултира Възложителя при възникнали въпроси относно Програмите за финансиране /т.1.4/, да извършва цялостно управление на одобрените проекти

/т.1.5/ и да изготвя при необходимост неограничен брой процедури за определяне на изпълнител по реда на Постановление на МС 160 от 01.07.2016 г. /т.1.6/. С чл. 3 било уговорено, че за изпълнението на предмета на договора възложителят дължи на изпълнителя сумата от 5000 лева без ДДС, а съгласно чл. 4 при одобрение на проект, изготвен от изпълнителя – допълнително 2 възнаграждение за успех. Съгласно чл. 2 договорът е сключен за срок от две години от датата на подписването му, като задълженията на изпълнителя възникват след изпълнение на задължението на изпълнителя за заплащане на възнаграждението по чл. 3.

Безспорно между страните и установено от платено нареждане от 11.10.2019 г. /л.9/ е, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 3 от договора заплатил на ответника сумата от 6000 лева на 11.10.2019 г.

Ищецът изпратил покана - уведомление до ответника, с която чрез упълномощен представител посочил, че разваля договора и претендира възстановяване на сумата. В обстоятелствената част на уведомлението ищецът посочил, че въпреки желанието на страните поради възникналата епидемична обстановка в страната и света договорът не е породил правни последици. Връчването на поканата-уведомление било възложено на ЧСИ АБ с рег. № на КЧСИ 850, като след три посещение на адреса на ответното дружество било залепено уведомление на 22.03.2024 г. Ответникът не е релевирал възражения срещу редовността на извършеното връчване.

Представено от ответника е писмо от електронна поща от 09.11.2021 г. от Десислава Атанасова – консултант по европейско и донорско финансиране „Централна консултанска компания“ ООД, което не е спорно, че е достигнало до ищеца и с което се посочва, че в началото на следващата година предстои да бъде отворена процедура „ Енергийна ефективност в МСП“, по която ищецът е допустим кандидат и при желание може да попълни въпросник.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищеца към ответника 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към датата на осъществяването му и отпадане на това основание към момента на предявяване на претенцията. В случая от страна на ищеца се твърди, че основанието е отпаднало поради развалянето на договора от негова страна. Правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник. За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е валидно сключен договор; 2/ да има неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от договора да е значителна; 4/ неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/ кредиторът трябва да бъде изправен.

Правото да се развали договорът отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението, напр. ако неизпълнението е в резултат на забава на кредитора, неоказано съдействие от негова страна, или забава на трети лица.

В случая процесният договор е валидно сключен, като посочването от страна на ищеца, че същият не е породил правни последици следва да се тълкува с оглед конкретната 3 фактическа обстановка като възражение, че не е налице никакво изпълнение по същия от страна на ответника. Касае се за неточно подбрани изрази, като в случая следва да се възприеме действително вложения в тях смисъл, доколкото твърдения, че са налице пороци, водещи до нищожност на договора не са налице.

Ищецът установява, че е изправна страна по договора, като е изпълнил задължението си да заплати на ответника възнаграждението по чл. 3 в размер на 6000 лева. С изпълнението на ищеца на 11.10.2019 г. за ответника в качеството на изпълнител са възникнали задълженията по чл. 1 съгласно чл. 2. Действително в случая част от уговорения предмет на договора е алеаторен, както твърди ответника, доколкото не е заложено и не е ясно изначално какъв е обемът на работата, която следва да извърши по т. 1.2 – 1.6 от чл. 1.

Уговорените в тези договорни клаузи задължения на изпълнителя действително е възможно изобщо да не възникнат, ако не са налице програми, по които възложителят желае да кандидатства и/или одобрени проекти. Видно от редакцията на тези клаузи изготвянето и редактирането на проектни предложения е задължение на ответника само по програми, по които ищецът желае да кандидатства, задължение по т.1.3 е за администриране на подадени проекти, задължението по т.1.4 да консултира възложителя е при възникнали въпроси относно програмите, задължението да извършва цялостно управление на проекти касае само одобрените проекти и задължението по т.1.6 е да изготвя неограничен брой процедури за определяне на изпълнител, но при необходимост. Никое от имплицитно заложените условия, при които ответникът следва да изпълнява така поетите задължения, не се установява да е възникнало, поради което и неизпълнението на същите /доколкото изпълнение не се твърди и доказва/ не би могло да е основание за разваляне на договора.

С отговора на исковата молба ответникът изрично навежда възражение, че е изпълнил задължението по т 1.1 от чл. 1 - да извършва необходимите действия за проследяване за допустимост по европейски програми за финансиране, като уточнява, че това задължение включва проследяване на това дали едно лице е изобщо допустим кандидат за финансиране съобразно заложените за това критерии в съответните програми, които са различни по всяка една програма – вид на субекта, сфера на дейност, място на дейност, различни показатели за обема на предприятието и т.н. Ответникът твърди, че е извършил анализ за допустимостта на ищеца по всяка една програма, която е била активна през периода на действие на процесния договор, предлагал е подходящи за него процедури, по които да кандидатства и по които е бил допустим кандидат, но ищецът не е проявявал интерес към тях. Посочените дейности действително съставляват съдържанието на уговорените в т.1.1. на чл. 1 задължения. Твърденията на ответника за изпълнението им обаче остават недоказани в производството, поради което недоказано е изпълнението на задължението му по т.1.1 от чл.

1 от договора. С доклада по делото, съобщен на страните и неоспорен от тях в о.с.з., съдът изрично е указал на ответника, че следва да докаже възраженията си, че е изпълнил поетите с договора задължения. От негова страна в производството е ангажирано единствено писмо от електронна поща от 09.11.2021 г., с което действително се посочва конкретна процедура, по която ищецът се сочи като допустим кандидат. Същото не съставлява изпълнение на 4 договора, тъй като към датата на изпращането му е изтекъл двугодишния срок на договора /до 30.09.2021 г./, като самият ответникът не навежда твърдения за продължаване на договора, напротив твърди, че същият е прекратен с изтичане на срока му.