Решение № 943 от 14.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120107652 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Х. А., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: С**** (сграда А), ет.***, Бизнес център „*****“, представлявано от И.Ц.К., за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски заем № **** от 30.09.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за заем за сумата от 4500 лева, предоставена и усвоена от ищеца. На същата дата 30.09.2021 г. ищецът е сключил и друг договор - за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ***, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред кредитодателя солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения по договора за кредит, като е уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 6557,52 лева, платимо на месечни вноски по 237,01 лева на месец за срока на договора или за 24 месеца.

Впоследствие вземането по договора било прехвърлено на „****“ ЕАД посредством договор за цесия от 12.01.2023 г., което дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение.

Намира, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал.

1

1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място сочи, че сключването на заемния договор и получаването на сумата по него е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Предоставянето на обезпечение по заемния договор не е предоставено на свободната воля на потребителя, а представлявало задължително условие за сключване на заемната сделка. Видно от ТРЮЛНЦ „Ай тръст” ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ТЗ. Клаузата на чл. 4, ал. 1, 2 и 3, въз основа на която е сключен процесният договор за предоставяне на обезпечение, е неравноправна, защото чрез дължимото за осигуреното поръчителство възнаграждение не е насрещна престация срещу предоставеното обезпечение, а на практика представлява допълнително възнаграждение за ползване на предоставената в заем сума, която обаче не е включена в ГПР. По този начин са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Всичко това води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е оспорил основателността на предявената искова претенция. Счита, че договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, като сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва и твърдението, че към момента на сключване на процесните договори за кредит дружеството е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

На следващо място е посочено, че дори и да бъдат споделени 2 доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст" ЕООД.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД.

Между страните по делото не се спори, че са обвързани от облигационно отношение по повод сключен на 30.09.2021 г. договор за кредит, както и че по силата на процесния договор за заем дружеството е отпуснало кредит в размер на 4500 лева, която сума е изцяло усвоена от ищеца. Това се установява и от приложения по делото договор № ****/30.09.2021 г., ведно с приложение № 1 към него. Заемополучателят се е задължил да върне сумата от общо 6557,52 лева, включваща главница и лихва, при лихвен процент от 39,13 % на 24 месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, с първа падежна дата 20.11.2021 г. и последна падежна дата 20.10.2023 г. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 46,97 %, изчислен по реда на Общите условия към договора.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай че в посочения срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.

Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

3

Представен е и сключен въз основа на договора за заем договор за поръчителство от 30.09.2021 г. между А. и „Ай тръст“ ЕООД, ведно с приложение № 1 към него. По силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за поръчителство, съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда (чл. 8), че потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит в размер и условия съгласно приложение № 1. То предвижда, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 273,23 лева на месец за периода на действие на договора за кредит и платимо на месечни погасителни вноски съгласно погасителен план с краен срок и падежи, съответстващи на тези по договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство потребителят има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на поръчителя, по посочена банкова сметка на „Кредисимо“ АД или по начините, установени в договора за кредит, за заплащане на задълженията по него. Предвидено е, че „Кредисимо“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението му, а когато платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и поръчителя, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала в „Ай тръст“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни.

За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са 4 изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл.

11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. По смисъла на т. 1 „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В процесния случай от тълкуването на клаузите на чл. 4 от договора за потребителски кредит може да се направи извод, че предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство от свързано с кредитодателя юридическо лице е задължително условие или въобще за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14дневен срок от заявлението. По този начин сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества, съответно на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и свързания с кредитодателя поръчител, в който е уговорено и възнаграждение за тази „услуга“ под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на месечните погасителни вноски по договора за потребителски кредит.

В договора като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата 6557,52 лева, която включва отпуснатия кредит 4500 лева и лихва, при лихвен процент 39,13 %. Посочено е също така, че ГПР е 46,97 %, 5 но не е ясно същият от какво се формира, а е препратено към Общите условия.

Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също - както в договора, така и в представената преддоговорна информация, липсва ясна конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 10 ал. 1 ЗПК и самостоятелно се явява основание за неговата нищожност по смисъла на чл. 22 ЗПК.