Определение № 1426 от 26.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1426 гр. Варна, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900578 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Я. Е. Д., действаща чрез нейната майка и законен представител Ж. К. Ж., с която срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

По допустимостта:

Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна искова молба, обективираща осъдителен иск, предявен от и срещу правосубектна страна. Сезиран е родово и местно компетентен съд в хипотезата на чл. 115 ГПК.

Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо. С исковата молба са представени доказателства и за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ, обуславяща допустимост на предявения иск в хипотезата на чл. 498, ал. 3 предл. първо КЗ.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове включват установяването на застрахователно правоотношение, което съставлява абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Размяната на книжа, предвидена в чл. 367 – 373 ГПК, е приключила. На основание чл. 374, ал. 2 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

С отговора на исковата молба е отправено искане за конституиране като трето лице-помагач на страната на ответника на Б. В. Б., като страната обосновава правния си интерес с правото на регресен иск срещу лицето, доколкото същото се твърди да е причинило настъпването на ПТП. Съобразявайки искането, съдът намира, че е налице правен интерес за ответника от привличането на своя страна на прекия причинител на застрахователното събитие и доколкото същото е своевременно заявено в отговора на исковата молба, следва да бъде уважено.

С оглед развилото се рекламационно производство пред застрахователя съдът намира, че не следва задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на 1 страните по реда на чл. 374, ал. 2 ГПК:

Производството по делото е образувано по предявен от Я. Е. Д., действаща чрез нейната майка и законен представител Ж. К. Ж., срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 258,38 евро, равностойни на 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, негативни психически изживявания и силен емоционален стрес, поради смъртта на нейния баща Е.Р.С.Д., вследствие на настъпило на 28.09.2020 г. ПТП на път Е-79 (11) км 6+400м в близост до бензиностанция „Съни ойл“, по вина на Б. В. Б., управлявал МПС – влекач марка „Рено“, с рег. № *****, за който с ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица със срок на валидност до 25.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 13.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 28.09.2020 г. на път Е-79 (11) км 6+400м, в близост до бензиностанция „Съни ойл“, при управление на МПС – влекач марка „Рено“, рег. № *****, Б. В. Б., като правоспособен водач на МПС със съответната категория при движение в посока от разклона за с. Рупци към ГКПП „Дунав мост 2 Видин-Калафат“ управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч при максимално допустима скорост от 70 км/ч, с което нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като по този начин допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на намиращия се пред него около средата на същата пътна лента пешеходец Е.Р.С.Д., след което избягал от местопроизшествието. За процесното ПТП било образувано ДП по описа на ОД на МВВ – Видин, а впоследствие по внесен обвинителен акт било образувано НОХД № 95/2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин. Сочи се, че Б. В. Б. бил признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, с Присъда № 15/10.11.2023 г., изменена с Решение № 428/06.12.2024 г. на Апелативен съд – София. Излага се, че ищцата е дъщеря на починалия и за нея е налице основание да потърси обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Вследствие на инцидента за нея е настъпила една внезапна празнота от тази тежка загуба на баща й, а болката от нелепата смърт била непреодолима. Навежда се довод, че връзка между тях била много силна. В резултат на внезапната загуба ищцата претърпяла силни болки и страдания, силен емоционален стрес и негативни психични изживявания, като към настоящия момент не можела да преодолее смъртта на баща си. Сочи се, че инцидентът е отнел една от най-важните фигури в нейния живот. Вследствие на катастрофата ищцата не била обезщетявана за претърпените неимуществени вреди. Поддържа се, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество, по полица валидна до 25.09.2021 г. На 13.04.2022 г. ищцата предявила претенция пред застрахователя на виновния водач, но към настоящия момент не е получила отговор. При тези съображения ищцата моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД, с който се оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Сочи се, че според мотивите към присъдата по НОХД № 95/2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин пострадалият е имал вид на клошар, което от своя страна означава, че същият е бил изолиран от семейната си среда и водил необичаен според приетите разбирания за такъв начин на живот, което не предполага претърпени имуществени вреди в резултат на смъртта му. Релевира се 2 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца, тъй като с поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е намирал около средата на пътната лента за движение на път извън населено място, вместо да се движи по тротоара или банкета. Поддържа се, че пострадалият напълно е пренебрегнал и изискванията за видимост, тъй като инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието, извън населено място, при липса на изкуствено осветление, а пострадалият е бил облечен с връхни дрехи в тъмен и камуфлажен цвят, което в съчетание с местоположението му в средата на лентата го е направило изключително труден за своевременно възприемане от водачите. Същият бил и под въздействие на опиоид и психоактивни вещества, като по този начин сам се е поставил в състояние, в което не е могъл да прецени опасността от движението по главен път Е-79 през нощта. Навежда се довод, че употребата на наркотични вещества обяснява напълно ирационалното поведение на пострадалия, което е главната причина за инцидента и сам се е поставил в ситуация на повишен риск.

Стоял е неподвижно по средата на дясната пътна лента, като вместо да предприеме действия за самосъхранение при приближаващия тежкотоварен автомобил той е останал дезориентиран и неадекватен вследствие на опиатите. Ответникът счита, че претендираното от ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално причинените такива. В тази връзка се сочи, че починалият Е.Р.С.Д. и ищцата не са живеели заедно, като майката на ищцата била разделена с него от година и половина преди настъпване на ПТП. Същият е описан в наказателното производство като клошар, от което се налагал изводът, че не е общувал с близките си. Ответникът намира, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете освен възрастта на пострадалия, така и неговата трудова заетост и социалноикономическите условия в страната към момента на настъпването на пътния инцидент, като за водещ критерий не следва да се възприема законодателно определените лимити в чл. 492 КЗ на отговорността по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба, в която излага, че исковата претенция не е завишена, а е съобразена с трайно установената практика по такъв вид дела и конкретния случай, като е формирана в минимума на лимита по договора за застраховка „Гражданска отговорност“.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника, с който се поддържат направените с отговора на исковата молба възражения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 , ал. 1 КЗ изискват установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец – арг. чл. 154 ГПК на следните предпоставки: 1) застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2) размера на претендираните вреди, включително характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и 3) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, като оборването на тази презумпция е в 3 тежест на ответника.

Ответникът следва да докаже правоизклюващите и правонамаляващите си възражения. Приносът на пострадалия, релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, следва да бъде бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, а именно от ответника в настоящото производство. Същият следва да установи наведените от него твърдения, че пострадалият се е намирал около средата на платното за движение на път извън населено място при ограничена видимост нощно време, с тъмни дрехи, стоял е неподвижно, дезориентиран и неадекватен, под въздействие на наркотични вещества, с което поведение е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и за собственото си увреждане.

С оглед на наведените от страните фактически твърдения на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, вр. чл. 300 ГПК и чл. 377 ГПК следва да бъде обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване , че между Б. В. Б. – водача на МПС – влекач марка „Рено“, с рег. № ***** и ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, че е настъпило ПТП на 28.09.2020 г. на път Е-79 (І-1) км 6+400м, в близост до бензиностанция „Съни ойл“, причинено по вина на Б. В. Б., който при управление на МПС – влекач марка „Рено“, с рег. № ****, при движение в посока от разклона за с. Рупци към ГКПП „„Дунав мост 2 Видин-Калафат“, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост от 90 км/час при максимално допустима скорост 70 км/час, като по този начин допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на намиращия се пред него, около средата на същата пътна лента, пешеходец Е.Р.С.Д., след което деецът е избягал от местопроизшествието, за което деяние е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК с влязла в законна сила Присъда № 15/10.11.2023 г. по НОХД № 95/2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин; както и че ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение на 13.04.2022 г.

По доказателствата: