Определение № 160 от 04.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Кюстендил, 04.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.122 ГПК.

Образувано е въз основа на Определение №97 от 24.01.2025г., постановено по гр.д. № 152/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, с което е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - Кюстендил и Софийския районен съд по повод образувано пред СРС исково производство по предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК.

За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“ №19, чрез пълномощника ю.к.

*, против Г. П., ЕГН **********, с посочен адрес: с. Жабокрът, ул. „Васил Коларов“ №5, общ. Кюстендил (дерегистриран).

Първоначално сезираният с исковата молба Софийски районен съд е указал на ищеца да посочи актуален адрес на ответника, а ако поддържа, че последният няма регистриран адрес в Република България, да посочи начин за връчване на съдебните книжа. В изпълнение на тези указания от ищцовата страна заявяват, че не им е известен друг адрес и молят съда да извърши служебни справки за постоянен/настоящ адрес на ответника, регистрирани трудови договори и осигурител, а в случай, че такива не бъдат открити, документите да се връчат по реда на чл.48 ГПК.

От изготвените справки е видно, че ответникът няма вписан постоянен адрес в НБД, а заявеният му от 29.01.2013 г. настоящ адрес е в Северна Македония. Няма действащи трудови договори към 05.06.2024 г.

С оглед на това, СРС отново е дал на ищеца указания, този път да представи справка 1 от съответната административна служба, от която да е видно, че ответникът няма адресна регистрация в Република България и да представи доказателство за платена по сметка на „Държавен вестник“ такса в размер на 20 лева.

От ищеца е представено удостоверение от Отдел „Български документи за самоличност“ – Столична дирекция на вътрешните работи, издадено в уверение на това, че лицето Г. П., ЕГН ********** има регистрирани данни за постоянен адрес по последно издадена лична карта в Национален автоматизиран фонд – „Национален регистър на българските лични документи“, както следва: нас. място: с. Жабокрът, общ. Кюстендил, ул.

„Васил Коларов“ №5. В удостоверението е посочено, че МВР може да предоставя информация само за издаваните български лични документи и данните по гражданско състояние, вписани в тях. Отбелязано е, че е от компетентността на ГДГРАО – МРРБ и общинската администрация да предоставят данни за гражданската регистрация на българските граждани.

В Определение № 51194/17.12.2024 г. по гр. дело № 23521/2024 г. по описа на СРС е възприето, че ответникът притежава качеството потребител и на основание чл.113 във вр. чл.119, ал.3 ГПК производството по делото е прекратено и е изпратено на КнРС по правилата за определяне на местна подсъдност. Съставът на СРС е приел, че от приложеното по делото Удостоверение от 24.07.2024 г., издадено от МВР-СДВР-Отдел „БДС“ се установява, че ответникът има регистриран постоянен адрес в Република България, намиращ се в съдебния район на РС – Кюстендил.

В определение №97 от 24.01.2025г., постановено по гр.д. № 152/2025 г. по описа на Районен съд Кюстендил е възприето, че от приложената по делото справка в НБД „Население“ се установява, че ответникът няма постоянен адрес в Република България, а настоящият му адрес е в Северна Македония. Съдът е изложил, че обстоятелството, че някога в предходен период на Г. П. са били издадени български лични документи с посочен адрес в с. Жабокрът, общ. Кюстендил, не означава, че към релевантния за преценката относно местната подсъдност на спора момент – постъпването на исковата молба в съда, същият е имал вписан постоянен адрес по чл.93 ЗГР на територията на страната. На база приетото е КнРС е изразил становище, че когато потребителят няма настоящ и постоянен адрес в Република България, подсъдността се определя по правилата на чл. 107 ГПК. На това основание РС-Кюстендил е констатирал, че делото не му е подсъдно, а местно компетентен да го разгледа е първоначално сезираният Софийски районен съд, при което е прекратил образуваното пред него производство и е повдигнал спор за подсъдност.

Предвид горните данни, както и съобразявайки приложимия закон и правомощията си по чл. 122, изр. 2 ГПК, Кюстендилският окръжен съд счита, че в конкретния случай компетентен от гледна точка на местната подсъдност е Софийски районен съд.

Съображенията в подкрепа на така формулирания извод могат да бъдат обобщени по следния начин:

Настоящият спор касае съществуване на вземания, породени от договор за банков кредит, по който ответникът- кредитополучател безспорно има качеството на потребител по 2 смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес по постоянния такъв.

От приложената по делото справка в НБД „Население“ се установява, че ответникът няма постоянен адрес в Република България, а настоящият му адрес е в Северна Македония.

От друга страна в представеното от ищеца Удостоверение от 24.07.2024 г., издадено от МВРСДВР-Отдел „БДС“ е посочено, че ответникът има регистрирани данни за постоянен адрес по последно издадена лична карта в с. Жабокрът, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил.

Законът за гражданската регистрация регламентира изискванията и процедурата за извършване на адресна регистрация за всички физически лица в Република България.

Компетентен държавен орган по отношение на извършването на адресна регистрация въз основа на заявления от граждани е кметът на съответната община, район или кметство, като такива правомощия могат да бъдат предоставени и на други определени от кмета длъжности лица. Уредбата е развита и детайлизирана с Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). В последната е регламентиран редът за създаване и поддържане на Национален класификатор на настоящите и постоянните адреси в република България. Този класификатор се създава и поддържа от Главна дирекция "ГРАО" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството по данни, предоставени от общинските администрации /чл.121 от Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012 г./.

За извършване на адресна регистрация лицата подават до органа по чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация заявление за постоянен адрес и/или адресна карта за настоящ адрес. Адресна регистрация на адрес, който е в Република България, се извършва само на адреси, включени в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси. Подадените заявления за постоянен адрес и/или адресни карти за настоящ адрес се регистрират с входящ номер и дата от органа по чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. При електронната им обработка автоматизирано се извършва проверка дали адресът, посочен в заявлението за постоянен адрес и/или адресната карта за настоящ адрес, се съдържа в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси. Ако е включен към тях, на лицето се издава Удостоверение за постоянен адрес или Удостоверение за настоящ адрес по образци, утвърдени с наредбата по чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация.

Изложеното води до безспорен извод, че именно Главна дирекция "ГРАО" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е компетентният орган, който би могъл да предостави данни за гражданската регистрация на българските граждани, както впрочем е отразено и в цитираното Удостоверение от 24.07.2024 г., издадено от МВРСДВР-Отдел „БДС“. Т.е. находящите се в последното данни за наличие на издадени някога във времето български лични документи с посочен адрес в с. Жабокрът, общ. Кюстендил, не означава, че към релевантния за преценката относно местната подсъдност на спора момент – 3 постъпването на исковата молба в съда, същият е имал вписан постоянен адрес по чл.93 ЗГР на територията на страната.

Относно искове срещу лице, което не е заявило постоянен и настоящ адрес, т. е. е с неизвестен адрес в разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ГПК е предвидено, че те се предявяват пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца. Доколкото по делото няма данни ответникът да има пълномощник или представител, то иска следва да се предяви пред съда по постоянния адрес на ищеца, а именно – пред Софийски районен съд, където е седалището и адреса на управление на ищцовата банка.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искова молба с вх. № 132447/22.04.2024 г. по описа на Софийски районен съд, подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“ №19, чрез пълномощника ю.к.

*, против Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. Жабокрът, ул. „Васил Коларов“ №5, общ.

Кюстендил (дерегистриран) е Софийският районен съд.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Софийския районен съд.

Препис от определението да се изпрати на Кюстендилския районен съд – за сведение, а цялото дело – на Софийския районен съд за продължаване на съответните съдопроизводствени действия.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4