Решение № 705 от 29.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100505813 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника П. Л. ВЛ. срещу решение от 16.10.2020 г., с което са уважени предявените от „С.В.“ АД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 2206,18 лв. – цена на доставена и потребена вода за имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, кл. №2800030606, за периода 02.03.2016 г. – 02.05.2019 г., ведно със законната лихва от 04.07.2019 г. до изплащане на вземането, и 246,58 лв. – мораторна лихва за периода 02.04.2016 г. – 02.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №38335/2019 г. по описа на СРС, 40 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС и неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че релевираното от него възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „С.В.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 1 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

В едномесечения срок по чл.131 ГПК въззивникът не е депозирал отговор на исковата молба. Преклудирани са всички възражения, които не са свързани със служебно приложения на материалния и процесуалния закон от съда, т.е. при които е нужно заинтересуваното лице да направи съответно волеизявление, вкл. възражението за изтекла погасителна давност, наведено с молба от 01.07.2020 г. – едва преди първото съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд, което не следва да бъде разглеждано, с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК, както правилно е приел и СРС. В срока по чл.131 ГПК ответникът трябва да направи фактическите си възражения срещу иска, т.е. да се позове на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, т.е. и по отношение на фактите срокът за отговор е фатален, с оглед цитираната разпоредба на ГПК. Съдът има задължение да дава на страните указания в първото по делото заседание, но само във връзка с необходимостта да се ангажират доказателства за фактите, на които страните вече са се позовали – ищецът в исковата молба, ответникът - в отговора. Доколкото възраженията срещу основателността на иска, свързани с приложимия императивен материален закон, не може да се преклудират с отговора, ответникът може да си служи за първи път с тях и покъсно, вкл. пред въззивната и касационната инстанция. Възражението за изтекла погасителна давност обаче не е свързано с приложим императивен закон /чл.120 ЗЗД/.

Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20227672/16.10.2020 г., постановено по гр.д.

№61051/2019 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2