Решение № 649 от 05.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20231100510861 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №86967/28.09.2023г. от длъжника „И.а.м.“ АД срещу постановление от 07.08.2023г. постановено по изпълнителното дело №20238600401156, с което е отказано на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде прекратено изпълнителното производството.

Жалбоподателят - „И.а.м.“ АД посочва, че преди връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното производство е изпратил пощенски запис на 30.06.2023г. адресирано до първоначалния кредитор адвокат Б.Б. с адрес, който е посочен в регистъра на българската адвокатура, че упражнява дейността си. Пощенският запис е върнат поради неполучаване.

След образуване на изпълнителното дело и уведомяване от кредитора, че е цедирал вземанията си, на следващия ден – 28.07.2023г. длъжникът е наредил отново пощенски запис на новия взискател – цесионер. Твърди, че сумата по този втори пощенски запис не е върната и може да бъде при поискване получена от новия взискател. С оглед на изложеното поддържа, че не дължи заплащане на разноски за изпълнителното производство, което следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Моли съдът да отмени 1 обжалваното постановление и прекрати производството по изпълнението, тъй като счита че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК, като възложи в тежест на взискателя разноските по изпълнението. Претендира направените в настоящото производство разноски.

Взискателят – М.И.С.-И. в срок е депозирала писмени възражения по подадената частна жалба. В нея се посочва, че не са представени доказателства от длъжника, че кредиторът е бил уведомен за изпращане на първия запис, за да е приложим чл. 95 от ЗЗД.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

Изпълнително дело №20238600401156 е образувано по молба от 02.08.2023г. на М.И.С.-И., чрез адв. Б.Б. и въз основа на изпълнителен лист №640 от 21.07.2023г., издаден по гр. дело №4073/2022г. по описа на Рс – Перник и по в. гр. д. №198/2022г. по описа на Окръжен съд - Перник, съгласно който „И.а.м.“ АД е осъдено да заплати на адвокат Б.Б.Б. общо сумата от 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен препис от договор за цесия от 25.0.2023г. сключен между адвокат Б.Б.Б., в качеството му на цедент и М.И.С.-И., в качеството й на цесионер с предмет – вземанията, относно които е издаден описания по-горе изпълнителен лист, както и други вземания, които са подробно описани.

На 03.08.2023г. е изготвена с изх. №70695 покана за доброволно изпълнение до длъжника. В нея е посочено, че общият размер на задължението по изпълнителното дело е 1 443, 90 лв., от които: 700 лв. – неолихвяема сума, 214, 30 лв. – разноски по изпълнителното дело, 129, 60 лв.

– такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 04.08.2023г. длъжникът по изпълнителното дело е подал молба с вх.

№47790, в която е посочил, че сумата от 700 лв. е наредена с пощенски запис на взискателя на 28.07.2023г., претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. и прекратяване на изпълнителното производство. Към молбата е представил разписка за приемане на паричен 2 превод на 28.07.2023г. на сумата от 1 400 лв., с подател – длъжника, получател- взискателя, на адрес: гр. София, ул. **** и отбелязване: „ах по гд№4073/22 и вгд №198/22, ах по гд№4074/22 и вгд №273/22“.

С обжалваното постановление от 07.08.2023г. съдебният изпълнител е оставил без уважение исканията, направени в описаната по-горе молба.

На 07.08.2023г. е връчено съобщение за постановения отказ от съдебния изпълнител на длъжника.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банката, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В конкретния случай, видно от данните, съдържащи се в изпратеното на СГС по компетентност копие от изпълнително дело, длъжникът по изпълнението, преди образуване на изпълнителното дело, е направил опит да заплати дължимите суми на взискателя по издадения изпълнителен лист като е изпратил на 28.07.2023г. пощенски паричен превод чрез „Български пощи“ ЕАД. Съгласно чл. 47 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД „Изплащане на пощенски парични преводи: а) Пощенските парични преводи се изплащат на получателите в пощенските служби в срок от 20 календарни дни от датата на издаване на пощенския паричен превод, за което получателите на преводи се уведомяват от БП със служебно известие или по друг начин. Пощенските парични преводи се изплащат лично на получателите или на упълномощено от тях лице; б) при изплащане на пощенски парични преводи с известие за доставяне, получателят подписва известието, попълва датата на получаването и другите необходими реквизити и го предава на пощенския служител. БП го връща за доставяне на подателя като препоръчана пратка“. Съгласно 53.4 от 3 същия документ „Вътрешни обикновени и експресни парични преводи, които не са получени в срок от 20 календарни дни от датата на издаването им, се връщат на подателите след изтичане на този срок“.

Твърди се и от приложения документ към жалбата се установява ,че записът е изпратен ан 28.07.2023г. и съгласно посочените общи условия следва да бъде доставен до 16.08.2023г. включително. Жалбата е подадена на 21.08.2023г., тоест към този момент жалбоподателят е имал възможност да разбере дали е доставен превода от посочената по-горе дата на взискателя или съответно да му бъде върнат. Същевременно единствено се твърди, че до дата 17.08.2023г. преводът не е върнат и това е логично съобразно посочените по-горе текстове от общите условия, в които е определен 20 календарни дни за извършване на доставка на сумата по превода. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не е необходимо да бъдат събирани посочените в жалбата документи от трето неучастващо в спора лице – „Български пощи“ ЕАД, тъй като при полагане на необходимата грижа жалбоподателят е могъл да се снабди с тях /доколкото ако е извършено плащане е могъл до датата на подаване на жалбата да се снабди с документ, установяващ този факт/.

С оглед на събраните по делото доказателства не се установява взискателят по изпълнителното дело да е уведомен за изпратената сума от длъжника, чрез „Български пощи“ ЕАД, преди датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. При тези факти следва извода, че действително длъжникът е направил опит да погаси задължението си преди образуване на изпълнителното дело, но реално такова не е настъпило. Не е налице посочената от жалбоподателя хипотеза – неоказване съдействие на кредитора, тъй като в случай, че длъжникът следва да предаде нещо на кредитора начина, по който той може да направи това е регламентиран в чл.

97, ал. 1 от ЗЗД – чрез предаване за пазене в банка или в съда по мястото на изпълнение. Съгласно чл. 97, ал. 3 от ЗЗД „Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора”. Именно това е приложимата разпорежда в разглежданата хипотеза, тъй като преди взискателят да е получил преведената с паричен превод сума, тъй като същият не е бил открит на посочения адрес, същата е върната при длъжника преди образуване на изпълнителното производство. С оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че правилно съдебният изпълнител е отказал производството по изпълнението да бъде прекратено, тъй като от представените към възражението на длъжника документи не се установява хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Дори и граматическото тълкуване на правния текст води до същият извод, че сумата следва да е внесена по сметка на взискателя преди образуване на изпълнителното дело, тоест същият да може да се ползва от нея и плащането на задължението да бъде извършено извън образуваното изпълнително дело.

Настоящият съдебен състав счита, че направеното от жалбоподателя възражение, че не дължи определените от съдебния изпълнител разноски, е неоснователно по следните съображения. Отговорността за разноски е 4 уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 79, ал.1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Доколкото погоре в мотивите е прието, че в разглеждания случай не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, то следователно липсва и основание за възлагане на разноските в изпълнителното производство в тежест на взискателя. Жалбоподателят не оспорва, че не е заплатил определените в съдебното изпълнение разноски, поради което и изпълнителното дело не може да бъде прекратено.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Относно направените разноски

Длъжникът е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство. Предвид изхода на спора, настоящият съдебен състав приема, че на жалбоподателя не се следват разноски.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №86967/28.09.2023г. подадена от длъжника „И.а.м.“ АД срещу постановление от 07.08.2023г. постановено по изпълнителното дело №20238600401156, с което е отказано на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде прекратено изпълнителното производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5