Решение № 21919 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21919 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110135493 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. И. В. и С. И. В. в качеството им на законни наследници на М. А. В..

Ищецът твърди, че М. А. В. била клиент на топлинна енергия за процесния период, като наследниците й следвало в 30-дневен срок да подадат заявление за промяна на партидата. Посочва, че била доставена топлинна енергия до имот, находящ се в ******************************************, аб. № **********, в периода м.05.2021г.-м.04.2023г., но нейната цена не била заплатена. Поддържа, че с оглед неплащането на задължението на падежа, се дължала и мораторна лихва. Поддържа, че е извършена и услугата дялово разпределение в периода м.05.2022г.- м.11.2022г., чиято цена също не била заплатена и за която също се дължала мораторна лихва.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците да бъде осъдени за заплатят разделно поравно /всеки по ½ част/ следните суми:

38,15лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, 13,12лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2022г.09.06.2025г., 8,40лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г.30.11.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и 2,99лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 16.07.2022г.-09.06.2025г.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок.

Отричат да са собственици/ползватели на имота и да се намират в облигационна връзка с ищеца. Оспорват доставката на топлинна енергия и нейния размер, като дяловото разпределение не било извършвано от посоченото дружество. Оспорват да е сключен договор за дялово разпределение и анекс към него, а евентуално – същите били нищожни поради липса на съгласие. Твърдят, че не е налице редовно и коректно отчитане. Поддържат, че не дължат лихва за забава, тъй като не са изпадали в такава.

Правят възражение за изтекла погасителна давност. В условията на евентуалност, правят възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на 700лв. в полза на 1 тяхната наследодателка, а именно: 400лв. – присъдени разноски по гр. д. № 54338/2019г. по описа на СРС и 300лв. – присъдени разноски по в. гр. д. № 4021/2021г. по описа на СГС.

С оглед изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не изразява становище.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че до 29.11.2022г. М. А. В. е била собственик на процесния гараж № 9, находящ се в *********************************, като на тази дата се е разпорила с него (дарила го е) на С. В.. Както се посочи, сумите се претендират от ответниците в качеството им на наследници на М. В., а не в лично качество, от което следва, че е необходимо да са възникнали в патримониума на наследодателя им задължения, които да преминат към тях посредством наследствено правоприемство. Предвид че след 29.11.2022г. М. В. вече не е била собственик на имота, то след този момент не се е намирала в облигационна връзка с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия за имота, което обуславя извод за неоснователност на исковата претенция за главница за топлинна енергия за периода м.12.2022г.-м.04.2023г.

По отношение на останалия период – м.05.2021г.-м.11.2022г. съдът намира, че наследодателят на ответниците и ищцовото дружество са се намирали в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, тъй като същият е бил собственик на имота, който се намира в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. Установява се от приетото експертно заключение, че през процесния период за имота не е начислявана топлинна енергия за отопление поради липса на радиатори. Не 2 е начислявана и топла вода. Начислявана е единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по т.7.2 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1, като според вещото лице нейната стойност за сезон 2021/2022г. възлиза на 41,29лв., а за сезон 2022/2023г. на 16,40лв. или общо за двата сезона 57,69лв. При прилагане правилото на чл. 162 ГПК, съдът приема, че дължимата сума за периода м.05.2021г.м.11.2022г. възлиза на 50,85лв. (41,29лв. плюс 7/12 части от 16,40лв., възлизащи на 9,56лв.), но в настоящото производство се претендира по-нисък размер от 38,15лв., като не е направена изрична разбивка за всеки отделен месец. Поради това, съдът приема, че за всеки месец се дължи равна сума от 1,59лв., което за периода м.05.2021г.м.11.2022г., който е 19 месеца, възлиза на 30,21лв. Именно тази сума се явява дължима от наследодателя на ответниците за посочения период, като националното законодателство предвижда, а правото на ЕС, обективирано в Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17, допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Следва да се има предвид и че отмяната на методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлоенергия действа занапред и не засяга процесния период. Според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт - какъвто е приложението към Наредба № Е–РД–04–1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, което в случая е станало на 10.02.2025г., когато с Решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023г. по адм. дело № 746/2021г. по описа на ВАС. Тоест, това решение има действие за в бъдеще и не засяга отношенията, възникнали до този момент, какъвто е процесният случай. В този смисъл е и установената съдебна практика - Решение № 260516/23.03.2023г. по в. гр. д. № 4928/2021г. на СГС, Решение № 1771/06.04.2023г. по в. гр. д. № 10261/2022г. на СГС и др.

С оглед изложеното, съдът приема за установено, че в тежест на наследодателя на ответниците е възникнало задължение за заплащане на стойност на топлинна енергия в размер от 30,21лв. за периода м.05.2021г.-м.11.2022г.

Ответниците своевременно са направили възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Исковата молба, откогато се счита спряна давността според чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, е подадена на 17.06.2025г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 17.06.2022г., са погасени по давност.

През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Следователно, погасени по давност се явяват вземанията за периода м.05.2021г.3 м.04.2022г., тъй като тяхната изискуемост настъпва преди 17.06.2022г. На вземанията за периода м.05.2022г.-м.11.2022г. изискуемостта настъпва след тази дата, поради което не са обхванати от погасителна давност. Размерът на погасените по давност вземания възлиза на 19,08лв.

С оглед изложеното, ищецът има вземане спрямо наследодателя на ответниците в размер от 11,13лв. за периода м.05.2022г.-м.11.2022г.

Ответниците са направили и възражение за прихващане с насрещно вземане, което следва да бъде разгледано. С решение от 10.11.2020г., постановено по гр. д. № 54338/2019г. по описа на СРС, е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследодателя на ответниците иск, като дружеството е осъдено да заплати на лицето разноски в размер на 400лв. Решението е влязло в сила на 01.04.2022г., видно от удостоверяването върху него. От това следва, че наследодателят на ответниците е имал вземане спрямо ищеца, което след неговата смърт, настъпила на 30.07.2023г., е преминало към наследниците (двете деца, ответници в настоящото производство) при равни дялове или за всеки по 200лв. Налице са предпоставките за прихващане (компенсация) на двете насрещни вземания до размера на по-малкото, поради което исковата претенция за остатъка от 11,13лв. следва да бъде отхвърлена поради извършено прихващане.

По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:

Предвид че исковете за главница за сумата от 27,02лв. и за периода м.05.2021г.м.04.2022г. и м.12.2022г.-м.04.2023г. са неоснователни поради тяхната недължимост, то неоснователни се явяват и акцесорните искове за лихва върху тях, които възлизат в размер на 9,30лв.

По отношение на вземането от 11,13лв. за периода м.05.2022г.-м.11.2022г. съдът намира, че съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал. 2 се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал.