Решение № 58 от 28.03.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр.Несебър, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря К. Ил. Л. като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20222150200243 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Л. Й., ЛНЧ **********, с адрес: град ***, против Наказателно постановление №22-0304-000114 / 11.03.2022г., издадено от Иво Г. Терзиев на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца; на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 точки.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В него е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), какъвто не е съставян, името на жалбоподателя е различно от това, посочено в постановлението, посочено е също, че е управлявал лек автомобил, а в действителност жалбоподателят е управлявал електрическо бъги, развиващо не повече от 6 км./ч., чиято мощността е до 1 kw.

Като конкретно нарушени процесуални разпоредби посочва тези на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН с довода, че фактическата обстановка не е описана ясно, пълно и точно, което от своя страна е довело и до разминаване на обстоятелствената част и посочената правна квалификация, при която е извършено нарушението. В тази връзка счита, че не е посочено при коя от хипотезите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е извършено нарушението, а именно дали жалбоподателят е наказан за това, че е управлявал с концентрация на алкохол над законоустановените граници или след употреба на наркотични вещества или техни 1 аналози, по който начин се нарушавало правото му на защита, поради което не може да разбере срещу какви факти да се защитава. Като друг довод за незаконосъобразност на НП в жалбата се посочва, че жалбоподателят е белгийски гражданин, който не владее български език, а административно наказателното производство е проведено на български език. По този начин на жалбоподателят не е бил надлежно предявен акта за да може той да се запознае със съдържанието му като е бил лишен от възможността да разбере какво нарушение му е предявено. В случая от самото започване на административно наказателното производство е било задължително да бъде назначен преводач, от гледна точка обективността в производството, което в случая не е сторено, като е недопустимо преводът да бъде осъществяван от друго лице, и в частност от актосъставителя или служителите, които са извършили проверката. На жалбоподателя не е връчен препис от акта на разбираем за него език. Излага доводи за маловажност на извършеното деяние. Моли за отмяна на постановлението.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата, като допълва, че не е посочено, респ. неправилно или неточно е посочено, мястото на извършване на нарушението. Отбелязва също, че постановлението е издадено преждевременно, т.е. преди да е станал известен резултата от кръвната проба за концентрацията на алкохол в кръвта, която жалбоподателят е дал.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От упълномощен от Директора на ОДМВР Бургас е постъпило становище, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата, както и че от събраните доказателства нарушението е доказано, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За времето от 19:30 часа на 20.02.2022г. до 07:30 часа на 21.02.2022г. свидетелят Д.

Г. Д., заедно с колегата си Марио Николаев Маринов, двамата на длъжност „младши автоконтрольор“, са изпълнявали служебните си задължения като автопартул по КАТ.

Около 23:40 часа, докато са били разположени на главната алея в к.к. Слънчев бряг, на бензиностанция „Петрол“, са подали сигнал със стоп-палка на водач, управляващ четириколесно моторно превозно средство тип АТВ, бяло на цвят, без регистрационни табели, неопределена марка и модел. След като е забелязал сигнала, водачът е излязъл извън главната алея, където преминават автомобилите, и е навлязъл в локалното движение, което е успоредно на главната алея, и което също е предназначено за движение на превозни средства и представлява път за обществено ползване, но еднопосочно. Контролните органи са го последвали със служебния автомобил и са успели да го настигнат и да го спрат посредством подадени звуков и светлинен сигнали до хотел „Хризантема“. Водачът, чиято 2 самоличност е била уставновена при проверката на личните документи, и че това е жалбоподателят Д. Л. Й., е бил изпробван с техническо средство за наличие на алкохол, който отчел 0,91 промила.

Свидетелят Д. Г. Д. е съставил АУАН серия АД, бл.№ 005703/21.02.2022г. за това, че на 20.02.2022г. около 23:40 часа в к.к. Слънчев бряг, главна алея, до бензиностанция „Петрол“, в посока към град Несебър, локална алея до хотел „Хризантема“, като водач на четириколесно МПС (АТВ) с електрически двигател, без регистрационна табела, с неопределена марка и модел, бял цвят, Л. Й. Д., роден на ***г., ЛНЧ **********, Удостоверение за пребиваване в Република България № ***, адрес: град ***, управлява МПС след употреба на алкохол, констатирано в 23:48 часа с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № 0053, като апаратът е отчел 0,91% алкохол; резултатите са показани на водача. В акта е посочено също, че е издаден талон за изследване № 131356, както и че е взета кръв за анализ. При съставянето на акта е иззето СУМПС № ***. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

В издадения талон за изследване № 131356 е отразен резултата от пробата за алкохол от 0,91 промила, извършена на Л. Й. Д. посредством техническото средство Дрегер 750 № 0053, и че същият е уведомен, че следва да се яви до 45 минути от връчването на талона (което посочено, че е извършено в 00:20 часа на 20.02.2020г.) във ФСМП – Несебър.

Жалбоподателят е отказал както да подпише талона, така и да получи екземпляр от него, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел, но в талона за изследване е посочено също и че Л. Й. Д. е отказал както да бъде изследван с доказателствен анализатор, така и с медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Разпитан в качеството на свидетел актоставителят заявява, че поддържа направените от него констатации, които е отразил в съставения от него АУАН, като уточнява, че по време на проверката разговорът с жалбоподателя се е провеждал на английски език, както и че понеже водачът на МПС е бил задържан, е бил отведен във ФСМП-Несебър, където е дал кръв за анализ.

От изисканите от съда писмени доказазателства се установява, че на Д. Л. Й. е взета кръв за алкохол на 21.02.2022г. около 01:20 часа във ФСМП-Несебър, което се е случило в присъствието на свид. Д. Д., което действие е отразено в книгата за вземане на кръв за алкохол, като за прегледа е издаден и фиш за спешна медицинска помощ. По делото обаче не са ангажирани доказателства за резултатите от извършената проба.

Административно наказващият орган, след като е приел, че нарушението е доказано, но само въз основа на описанието в АУАН, е издал оспорваното НП, с което е наложил санкциите, и с което е възпроизвел съдържанието на акта и също е приел, че е взета кръв за анализ.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни 3 изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 11.04.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 26.04.2022г. (първия присъствен ден).

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е посочена правната квалификация на установеното нарушение. В него се съдържат всички законоустановени реквизити и същият не страда от пороци, обосноваващи извод за допуснати съществени процесуални нарушения при неговото съставяне.

Настоящият съдебен състав не споделя заявените в жалбата възражения за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неосигуряване на преводач при съставянето и връчването на АУАН. Задължение на актосъставителя е да разясни на разбираем за лицето език съдържанието на АУАН и неговите права и задължения. В случая, от показанията на актосъставителя се установява, че това задължение е изпълнено, като актосъставителят лично е превел съдържанието на АУАН на английски език на жалбоподателя. Обстоятелството, че е липсвала езикова бариера в комуникацията между полицейските служители и жалбоподателя, се потвърждава от факта, че са предприети от негова страна действия да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и че след като е бил отведен във ФСМП-Несебър там се е съгласил да даде и кръв за анализ.

Несъстоятелно е и оплакването в жалбата за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН с твърдение, че е било налице разминаване между описателната част в акта и посочената правна квалификация на нарушението, както и че не била посочена правната квалификация на извършеното нарушение с мотива, че разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не била точно цитирана с оглед съдържащите се в нея хипотези. След като актосъставителят е посочил изрично, че нарушителят е управлявал МПС след употреба на алкохол, а не на наркотично или друго упойващо вещество, неизписването на израза „предложение първо“ след горепосочената разпоредба не прави акта незаконосъобразен на соченото от жалбоподателя основание. Необходимото според жалбоподателя формализиране на съдържанието на акта, според съда е излишно, защото по никакъв начин жалбоподателят не е бил лишен от правото да узнае за какво конкретно нарушение е обвинен и коя конкретна законова разпоредба е нарушил, и по никакъв начин не е накърнено правото му на защита. Затова и опитите за интерпретация от страна на жалбоподателя, че било налице неточност в името му, неясно оставало мястото на извършването на нарушението, актът, посочен в НП, бил с друг номер, не са насочени към обосноваване наличие на допуснати съществени процесуални нарушения.

Безспорно е между страните, че жалбоподателят е дал проби за медицинско и химическо лабораторно изследване, като единствено възможната хипотеза, при която той се 4 е съгласил да даде кръв за анализ, в случая е по чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алхохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това по същество означава, че в случая са били налице предпоставките на чл.6, ал.9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя задължително да бъде определена по данните от заключението на медицинското и химическото изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта.

Тези съществени обстоятелства – даването на кръв за анализ и резултатите от химическото лабораторно изследване – осъществени в хода на административно наказателното производство, не са взети предвид от наказващия орган, което от от своя страна е довело до нарушение на чл.1, ал.3 от Наредбата, тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи, че употребата на алкохол от жалбоподателя в случая е установена с лабораторно изследване. Наказващият орган, който въпреки, че е приел, че такова изследване е извършено, е следвало да изложи съображения защо не приема, че употребата на алкохол не е установена по този начин, респ. кое налага установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши посредством техническото средство.