Решение № 11381 от 10.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11381 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110123503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на К. С. С. и на К. Д. С., и двамата с адрес: гр.

С*****, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл.40, ал.1 и ал. 2 от ЗУЕС за отмяна на решение, прието на проведено на 17.03.2025г., общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. С****, представлявани от управителя „Ш Р“ ЕООД с ЕИК *****.

Ищците твърдят, че на 17.03.2025г., е проведено общо събрание на ЕС, на което по т.2 от дневния ред, е взето решение за одобряване на годишен бюджет на ЕС за 2025г., съдържащ две части в табличен вид, представляващи Приложение №3 – Бюджет Сграда, както и Бюджет гараж. Оспорва законосъобразността на взетото решение по т.2 от дневния ред, при твърдения за нарушения на ЗУЕС. Излага, че същото противоречи на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС за необходимия кворум за вземане на част от решението, което следвало да бъде взето единодушно.

Нарушени били и разпоредбите на чл.6, ал.1, т.9 и чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, касаещи разпределението на разходите на ЕС. Нарушена е и разпоредбата на чл.51, ал.9, т.3 от ЗУЕС, във връзка с приетото разпределение на разходите за охрана, в част втора от Приложение №3 - Бюджет гараж. С оглед на изложеното, се отправя искане, приетото решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 17.03.2025г., ОС на етажната собственост, да бъде отменено в частите на Приложение №3 – Бюджет Сграда „Разходи за охрана“; „Фонд Ремонт и обновяване – необходими ремонти, ОВК, ВиК, Електро, Асансъор“, както и частите на Приложение №3 – Бюджет гараж, в цялост.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който счита исковете за недопустими, а при евентуалност - оспорва основателността им. Излага съображения, че при свикване и провеждане на ОС на ЕС е спазена процедурата по ЗУЕС, като на видно и общодостъпно място е поставена покана за провеждане на ОС на ЕС, с посочен дневен ред, дата, час и място на провеждане на събранието. Оспорва твърдените основания за незаконосъобразност на взетите 1 решения на ОС. При изложеното, моли, исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят и разноските по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост, като съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Доколкото съобщението за изготвяне на протокола от общото събрание е поставено на 24.03.2022 г., а исковата молба е подадена на 23.04.2025 г., то съдът счита, че е спазен срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Исковата молба е депозирана от етажни собственици, което обстоятелство не е спорно между страните и се установява от представения по делото нотариален акт ***, том III, рег. *** от 09.12.2020г. на нотариус К А, рег. № *** на НК. Предвид изложеното исковата молба е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от представения протокол от 17.03.2025 г. от общо събрание на етажните собственици в сграда с подземни гаражи с идентификатор ***, намираща се в гр. С****, същото е проведено на 17.03.2025 г., като по т. 2 от дневния ред е взето решение за приемане на представения бюджет за 2025 г., представляващ Приложение № 3 към протокола. Видно от Приложение № 3 – бюджет сграда, предвидени са разходи за охрана за 2025 г. в размер на 4900 лв., както и разходи за фонд „Ремонт и обновяване – необходими ремонти по ОВК, ВиК, електро, асансьор, в размер на 1200 лв., посочена е и дължимата месечна вноска на апартамент в размер на 294,89 лв. От представеното Приложение № 3 – бюджет гараж, се установява, че е предвиден разход за охрана в размер на 23 530 лв., както и разходи за ОВК, ВиК, електро, СМР – настилки и др., врати, бариери и др. в размер на 1200 лв., предвидени са и други разходи, като е посочено, че дължимата месечна сума на парко място за 2025 г. възлиза на 43,27 лв.

При преценката законосъобразно ли е свикано и проведено общото събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет. В този смисъл и Решение № 37/20.04.2016 г., постановено по гр.д. № 4432, по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о.

Ищците твърдят, че са нарушени разпоредбите на ЗУЕС, предвиждащи изисквания за кворум за провеждане на общото събрание, доколкото при провеждането му не са взети предвид притежаваните от ищците 1,28/100 идеални части, прилежащи към собственото на ищците паркомясто № 43.

Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 4 и 7, за които законът предвижда повисок кворум. От приетите писмени доказателства - протокол от проведено общо събрание на етажните собственици и списък с присъстващите на общото събрание на етажната собственост, проведено на 17.03.2025 г., се установява, че в предварително обявения час на събранието са присъствали 86,22 % идеалните части от общите части на етажната собственост, при който кворум е проведено общото събрание. Установява се, че при изчисляване на кворума са взети 2 предвид и притежаваните от ищците идеални части от общите части на сградата в размер на 8,57 %. Неоснователно се явява възражението, че не били взети предвид притежаваните от ищците идеални части в размер на 1,28/100, които според тях се припадат към притежаваното от тях паркомясто № 43. В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира, че посоченото паркомясто не представлява отделен самостоятелен обект на правото на собственост, към който да принадлежат идеални части от общите части на сградата. Противно на разбиранията на ищците и в самия нотариален акт е отразено, че паркомястото представлява 1,28/100 идеални части от находящия се в сградата подземен паркинг /като отделен самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***/, а не че в същия акт е обективирано придобиването на допълнителни 1,28/100 идеални части от общите части на сградата.

Ето защо, съдът намира, че правилно е изчислен размерът на кворума при провеждане на общото събрание, съответно, че са спазени изискванията за кворум при провеждане на общото събрание. За неоснователно съдът намира и възражението, че е налице хипотезата на чл. 18 ЗУЕС, доколкото не се доказа по делото да са налице две или повече етажни собствености /отделна ЕС за съществуващия в сградата подземен паркинг/.

По отношение твърдяната незаконосъобразност на решението, с което са одобрени разходи за охрана за 2025 г. в бюджет – сграда и в бюджет - гараж, доколкото ОС е излязло извън правомощията си и решението не е взето единодушно от етажните собственици, съдът намира възражението за неоснователно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС в правомощията на общото събрание е да приема годишен бюджет за приходите и разходите, а в т. 5 на чл. 11, ал. 1 ЗУЕС е предвидено, че ОС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата. В параграф 1, т. 11 и т. 11а ЗУЕС е посочено, че "Разходи за управление" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и на контролните органи и на касиера, а "Разходите за поддържане" са неизчерпателно изброени, като е посочено, че това са разходите за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за поддържането на общите части на сградата. В контекста на това определение следва, че определените от ОС на ЕС разходи за охрана са именно разходи за управление и поддръжка на общите части, за които, както се посочи по-горе, ОС е компетентно да взема решения, като в настоящия случай решението е взето с необходимото мнозинство, доколкото не се установи по делото визираната охрана да е такава по Закона за частната охранителна дейност.

По отношение твърдяната незаконосъобразност на решението, с което са одобрени разходи за фонд „Ремонт и обновяване – необходими ремонти по ОВК, ВиК, електро, асансьор“, в размер на 1200 лв. за 2025 г. в бюджет – сграда и с което са одобрени разходи за ОВК, ВиК, електро, СМР – настилки и др., врати, бариери и др. в размер на 1200 лв. за 2025 г. в бюджет - гараж, доколкото решението е взето в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 9 и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, като вноската не е разпредЕ. съразмерно с притежаваните идеални части от съсобствениците, а е разпредЕ. поравно между самостоятелните обекти в ЕС, съдът намира следното: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС в правомощията на ОС на ЕС е да определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване". Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание на собствениците или на сдружението, създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване". В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че средствата във фонда се набират от: т. 1. ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната 3 работна заплата за страната; т. 2. други източници. Настоящият съдебен състав приема, че разпоредба на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС установява нормативни правила за разпределение на дължимите от етажните собственици средства, поради което е императивна.

Цитираната правна норма визира точно определен начин, по който средствата се разпределят между етажните собственици, като по отношение на този ред от законодателя е изключена правната възможност той да бъде променян по решение на ОС на ЕС. В този смисъл, когато се касае за средства, събирани във фонд "Ремонт и обновяване", законодателят изрично е предвидил, че те се разпределят между етажните собственици ,съобразно размера на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Предоставеното от законодателя изрично правомощие на ОС по отношение на този вид средства е ограничено единствено и само до възможността да определи конкретния ежемесечен размер на средствата, като е изключено правото на ОС да определя начинът по който този размер се разпределя между етажните собственици, тъй като този начин, както вече бе посочено по-горе е нормативно определен. С оглед на изложеното, съдът намира, че процесното решение, с което е одобрен разходът за Фонд „Ремонт и обновяване“ в бюджет – сграда и в бюджет - гараж е незаконосъобразно, като противоречащо на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. За неоснователни съдът намира възраженията на ответника, че с посоченото решение не е определен начинът за разпределение на вноските, а единствено е определен техният размер.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата в размер на 10,23 евро за държавна такса, както и сумата от 255,65 евро за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата в размер на 255,65 евро за адвокатско възнаграждение.