Определение № 2674 от 21.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕ.Е

№ 2674 гр. София, 21.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20268002100797 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. Д., представляван от адв. Св. Л., срещу Решение № 1331/18.11.2025 г. по в. гр. д. № 1809/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което, след като е потвърдено Решение 233/13.01.2025 г., постановено по гр. д. № 13851/2023 г. по описа на СГС, ГО, са отхвърлени предявените от касатора ищец срещу Е. Т. Б. – Д. искове за установяване, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника сумата от 18 606 щатски долара, представляваща главница по изпълнителен лист от 20.01.2005 г., издаден по гр. д. № 690/2004 г. на СГС, ГО; сумата от 63 227, 46 лв., представляваща законната лихва върху главницата по същия изпълнителен лист, начислена за периода от 16.03.2004 г. до 08.12.2023 г. – датата на предявяване на иска; както и 1 647 лв. - разноски по гр. д. № 690/2004 г. на СГС, ГО, съгласно посочения изпълнителен лист.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Според касатора въззивният съд неправилно приел, че наследодателят на ответницата, взискател по изп. д. № 30117/2005 г. по описа на СИС при СРС, бил придобил качеството на присъединен взискател по изп. д. № 4741/2002 г. по описа на СИС при СРС, образувано по негова молба срещу същия длъжник, тъй като разпоредбата на чл. 456 ГПК не предвиждала възможност за присъединяване на изпълнителни дела, а само възможност на взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към друго. Оспорват се по същество изводите на апелативният съд, че изп. д. № 30117/2005 г. по описа на СИС при СРС не било прекратено поради бездействие на кредитора на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал.

1

1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Е. Т. Б. – Д. е подала отговор и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 20.01.2005 г. наследодателят на ответницата Т. Б. се снабдил с изпълнителен лист по гр. д. № 690/2004 г. по описа на СГС, ГО, въз основа на който и по молба от 26.01.2005 г. пред СИС при СРС било образувано изп. д. № 30117/2005 г. срещу ищеца. С разпореждане на органа по принудително изпълнение от 07.06.2005 г. това дело било присъединено към изп. д. № 4741/2002 г. по описа на СИС при СРС, взискател по което бил отново Т. Б., а длъжници ищецът и съпругата му В. Д.. С молба от 19.01.2006 г. взискателят поискал налагане на възбрана върху имоти на ищеца и справка от НОИ относно осигурителния му статут, а впоседствие изявил желание делото да бъде изпратено по подсъдност на ЧСИ М. Д. - № 787 от РКЧСИ, пред който то било под № 122/2007 година. По това дело взискателят поискал насрочване на опис и оценка на имоти на ищеца, като с постановление от 28.09.2007 г. органът по принудително изпълнение наложил възбрана върху тях. С молба от 10.09.2009 г. взикателят подновил искането, а молби с идентично съдържание - изнасяне на имотите на публична продан, взискатеят депозирал последователно на 23.09.2009 г., 09.06.2010 г., 21.12.2010 г., 06.06.2011 г., 30.11.2011 година.

По молба на взискателя образуваното пред ЧСИ Д. изп. дело било предадено и преобразувано под нов номер - № 1062/2012 г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Със заявление от 13.03.2013 г. взискателят поискал присъединяването на това дело към изп. д. № 1061/2012 г. по описа на ЧСИ М. Ц., образувано по негова молба срещу СД “Хефес Друмчев“, и налагане на възбрана върху имот, собственост на ищеца длъжник. Със заявление от 04.09.2013 г. взискателят поискал насрочването на нова публична продан на възбранения имот, а с молба от 28.10.2013 г. до ЧСИ А. П. Т. Б. изявил желание да бъде присъединен като взискател по изп. д. № 419/2012 г. с длъжник Л. А. Д.. В хода на изп. д. № 1062/2012 г. по описа на ЧСИ Ц. взискателят Т. Б. починал. С молба от 28.03.2016 г. наследникът му Е. Б. – Д. поискала да бъде наложен запор върху пенсията на длъжника. С постановление от 30.03.2016 г. ЧСИ Ц. конституирала Е. Б.-Д. като взискател по делото и наложила запор върху пенсията на длъжника. С писмо от 05.04.2016 г. на н-к отдел „Изплащане на пенсии“ при ТП на НОИ – София-град ЧСИ бил уведомен, че върху пенсията на длъжника бил наложен запор по изп. дело № 245/2009 г. на ЧСИ А. Б.. С молба от 21.06.2016 г. взискателят Б.-Д. поискала от ЧСИ Ц. да възбрани апартамент, собственост на касатора и съпругата му, което било сторено с постановление от 21.06.2016 година. Впоследствие със запорни съобщения от 17.01.2018 г.

2 върху пенсията на касатора и вземанията му от банки бил наложен запор. Взискателят поискал и налагането на възбрана върху гараж, собственост на касатора, което било сторено с постановление от 12.03.2018 г., вписано в Службата по вписвания на 21.03.2018 година. На 09.10.2018 г. по искане на кредитора били изпратени нови запорни съобщения до банки в страната. С молба от 26.09.2023 г. той поискал прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист. На 29.03.2023 г. Е. Б. - Д. поискала от ЧСИ Ц. да образува ново изп. дело срещу касатора въз основа на описания по-горе изпълнителния лист, издаден в полза на баща й Т. Б.. По нейно искане ЧСИ Ц. отново възбранила апартамент № ... и гараж № ..., собственост на касатора, и наложила запор върху банковите му сметки.

Формирайки правните си изводи, въззивният съд е посочил, че след образуването на изп. д.

№ 30117/2005 г. по описа на СИС при СРС взискателят Б. не бездействал. Нещо повече, същият непрекъснато, през периоди, по-кратки от 2 години, сезирал редовно (той своевременно заплащал необходимите такси за осъществяване на изпълнителните способи) съдебния изпълнител с искания за предприемане на действия по принудително изпълнение срещу касатора длъжник за събиране на вземането, обективирано в изпълнителния лист от 20.01.2005 година. С молба от 19.01.2006 г. той изрично поискал пристъпване към принудително изпълнение спрямо недвижими имоти на длъжника чрез налагане на възбрана върху тях. По тези съображения апелативният съд е счел, че извод за приложението на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК бил изключен. Позовавайки се на задължителните разяснения, дадени ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че давността за вземането, предмет на изпълнителния лист от 20.01.2005 г., е започнала да тече от 26.06.2015 г., т.к. до тази дата е била спряла на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Обосновал е извод, че към 26.06.2015 г. са били изпълнени и двете предпоставки, посочени в т. 3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС - пред държавен орган е било направено надлежно волеизявление от взискателя Б. за принудително осъществяване на вземането му от касатора и изпълнителното производство е било висящо. Апелативният съд е приел още, че след 27.06.2015 г. давността за процесното вземане била прекъсвана многократно с предприемането на действия по принудително изпълнение в рамките на изп. д. № 1062/2012 г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд е пояснил, че прекъсването на давността настъпва с искането на взискателя за осъществяване на определен изпълнителен способ, а в случая били налице категорични данни, че с редовни, своевременно направени, искания взискателят прекъсвал давността, която към датата на предявяване на иска – 08.12.2023 г., не била изтекла.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Разпоредбата на чл. 456 ГПК допуска ли присъединяване на изпълнителни дела или касае само възможност на взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към друго такова?“;

2. „Налице ли са предпоставките на чл. 456 ГПК за присъединяване на взискател по едно изпълнително дело към друго, когато към момента на образуване на изпълнителните дела 3 взискателят е един и същ? Допустимо ли е взискателят по едно изпълнително дело да се присъедини към друго, образувано от него, изпълнително дело, когато двете изпълнителни дела са образувани въз основа на различни изпълнителни листове, издадени по различно време и въз основа на различни изпълнителни основания, когато единият от длъжниците е осъден и по двата изпълнителни листа, а другият длъжник е осъден само по единия изпълнителен лист?“;

3. “Ако по разпореждане на съдебен изпълнител едно изпълнително дело неправилно е присъединено към друго, образувано по искане на същия взискател, исканията на взискателя и действията на съдебния изпълнител по едното изпълнително дело прекъсват ли давността за вземането по другото изпълнително дело? При подадена обща молба от взискателя по двете „присъединени“ изпълнителни дела за извършване на изпълнителни действия чрез налагане на възбрана върху имот, собственост само на един от длъжниците, който е длъжник само по едното от „присъединените“ изпълнителни дела, прекъсва ли давността за вземането, предмет на другото изпълнително дело, по което длъжникът, чийто имот се иска да бъде възбранен, не е страна?“;

4. „Искането на взискателя за налагане на възбрани и налагането на възбрани от съдебния изпълнител по изпълнителното дело за събиране на вземане от длъжник – физическо лице върху имоти, собственост на събирателно дружество, в което длъжникът – физическо лице е съдружник, прекъсва ли давността за вземането по същото изпълнително дело при положение, че не е издаден изпълнителен лист срещу събирателното дружество, респективно срещу неограничено отговорните съдружници (в това число и физическото лице - длъжник по изпълнителното дело), за същото вземане срещу длъжника – физическо лице, за събирането на което вземане е образувано изпълнителното дело? Искането на взискателя за налагане на възбрани и налагането на възбрани от съдебния изпълнител върху чужд имот представлява ли действие, което да е годно да прекъсне давността за вземането срещу длъжника, при положение, че той не е собственик на възбранените имоти, както и тези искания на взискателя за налагане на възбрани, респ. исканията му за извършване на описи и продажба на възбранените чужди имоти, следва ли да бъдат надлежно конкретизирани по вид, предназначение, площ, местонахождение и т.н., за да може съдебният изпълнител да извърши проверка дали длъжникът по изпълнителното дело е собственик на възбранените имоти, за които се иска извършване на опис, оценка и публична продан?“;

5. „При настъпила перемпция по изпълнително дело, образувано преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която перемпция е настъпила преди постановяване на това тълкувателно решение, от кой момент е започнала да тече новата давност – от момента на настъпване на перемпцията или от момента на постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“;

6. „Остава ли спряна давността за вземания, за чието събиране е образувано изпълнително производство преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по което взискателят не е поискал извършване на изпълнителни 4 действия в продължение на две години от последното изпълнително действие и съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като двегодишният срок е изтекъл преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“;