Решение № 6276 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6276 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110167781 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца Д. К. Д., с която са предявени срещу ответника . обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 11554 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2022г. до 14.11.2022г., с правна квалификация чл. 86, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 245, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 51,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за м.09.2022г. и м.10.2022г., както следва сумата от 46,63 лв. върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за м.09.2022г. за периода от 31.10.2022г. до 04.12.2022г. и сумата от 5,09 лв. върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за м.10.2022г. за периода от 01.12.2022г. до 04.12.2022г. и иск с правна квалификация чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4360 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Ищецът Д. К. Д. твърди, че работил при ответника . по силата на сключен трудов договор № .г. и допълнително споразумение към него № .г., въз основа на които бил назначен и изпълнявал длъжността . при ответника, с код по . и по ., с основано месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 4360 лв. Твърди, че на 15.11.2022г. прекратил трудовия договор с едностранно изявление, получено от работодателя чрез връчването му от ., поради неизпълнение на задължението на работодателя да заплаща трудовото му възнаграждение в срок, който бил уговорен до 30-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, и поспециално поради неплащане в срок на дължимото трудовото възнаграждение за м.09.2022г.

1

Твърди, че не му били изплатени и възнагражденията за м.10.2022г. и за периода от 01.11.2022г. до 14.11.2022г. С оглед изложеното претендира ответникът да му заплати дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.09.2022г. до 14.11.2022г. в общ размер на 6758 лв., мораторна лихва върху главницата за дължимото трудово възнаграждение за м.09.2022г. и м.10.2022г. в общ размер от 51,72 лв. за периода от 31.10.2022г. до 04.12.2022г. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването в размер на 4360 лв. Претендира и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, както и разноските за производството.

Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността . при ответника, като договорът бил сключен от търговския му пълномощник . с цел възстановяване дейността и авторитета на хотел ., намиращ се в .. Твърди, че ищецът е имал недобросъвестно поведение както при сключването, така и при изпълнението на процесния трудов договор по подробно изложени в отговора съображения, както и че не е полагал труд през продължителни периоди от време поради ползване на болнични поради временна неработоспособност, поради което не му се дължи претендираното трудово възнаграждение. Твърди, че с допълнителни споразумения № .г. и с № .г. по взаимно съгласие на страните е намален размерът на дължимото се на ищеца трудово възнаграждение, както следва на сумата от 2250 лв. със споразумението от 01.08.2022г. и на сумата от 1935 лв., считано от 01.10.2022г. Твърди, че е изпълнил задължението си да заплати трудово възнаграждение на ищеца за м.09.2022г. и за м.10.2022г. в дължимия размер чрез изтегляне на сумата от 3000 лв. от дебитната карта на дружеството от страна на ищеца на 10.10.2022г., която карта му била предоставена във връзка с оперативната му дейност и което изтегляне станало със съгласието на ответника, което е още едно основание за недължимост на претендираното възнаграждение. Твърди, че ищецът не се е явявал на работа през м.11.2022г. за твърдения период, поради което и за него не му се дължи трудово възнаграждение. Ответникът твърди още, че ищецът не е изпълнявал свои основни задължения по длъжностна характеристика да организира дейността на хотела и на служителите в него, както и да упражнява контрол върху тях, в резултат на което за ответника за възникнали имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 500 лв. – наложена от . глоба за неизпълнение на задължението за въвеждане на направена рекламация от гост на хотела от 22.09.2022г. в съществуващата книга за рекламации, както и в размер на 3000 лв. – изтеглените от дебитната карта, но неотчетени средства. Твърди, че след извършена проверка на 03.11.2022г., когато ищецът уведомил ответника, че повече няма да се върне и да работи при него, била установена липса на професионален кухненски уред за приготвяне на дълбоко замразени плодове във вид на крем-сладолед (сорбе) – ., който бил наскоро ремонтиран и в много добро работещо състояние, като минималната му цена като уред втора употреба е 3500 евро. Ответникът счита, че се касае за липса, за която следва да 2 отговоря ищецът в пълен размер в качеството му ръководно лице с материалноотчетнически дейности към датата на установяване на липсата. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Третото лице-помагач на страната на ответника . не е взело становище по делото.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е приел за безспорни и неподлежащи на доказване между страните обстоятелствата, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор № .г. и допълнително споразумение към него № .г., въз основа на които ищецът е бил назначен на длъжността . при ответника, с код по . и по ., с основно месечно брутно трудово възнаграждение в първоначално уговорен брутен размер от 4360 лв. Посочените факти се установяват и от приложените по делото писмени доказателства.

От съдържанието на трудовия договор и допълнителното споразумение от 20.06.2022г., сключен между страните се установява, че мястото на работа на ищеца и било уговорено ., с адрес: ., на който не е спорно и се установява да се намират . . и класически ресторант към него, като трудовото възнаграждение е следвало да се изплаща от работодателя до 30-число на месеца, следващ този, за който се дължи (чл. 5.2 от договора).

Срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е определен на 30 дни и за двете страни (чл. 6.1).

Трудовият договор от 17.06.2022г. и допълнителното споразумение от 20.06.2022г. са сключени от името на ответника от неговия търговски пълномощник – третото лице-помагач ., на когото съгласно представените договор за възлагане на управление от 07.06.2022г., прекратен на 01.12.2022г., за исковия период е било възложено оперативното управление на хотел и ресторант ., в които ответникът е осъществявал обичайната си стопанска дейност – хотелиерство-ресторантьорство.

Съгласно представената по делото длъжностна характеристика за длъжността ., получена от ищеца в деня на сключване на трудовия договор, се установява, че основните задължения на ищеца са свързани с ръководството и организацията на цялостната дейност на хотела и ресторанта, опазване на имуществото на работодателя, отговорност за реда и дисциплината и безопасността на работа на съоръженията и пожарната безопасност в хотела и ресторанта.

Установява се, че във връзка със задълженията по длъжностна характеристика и заповед на работодателя от 05.07.2022г. ищецът е определен за служител за провеждане на обучението и/или инструктажите, както следва: начален инструктаж, инструктаж на работното място и периодичен инструктаж. Установява се и че поради постъпил сигнал от клиент на хотела в периода, през който ищецът е бил негов ръководител (25.09.2022г.), на работодателя е наложено административно наказание от . – имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 127, ал. 3 ЗЗП – неподдържане на хартиен носител на 3

Регистър на предявените рекламации на потребителите.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства – документи, приложени към трудовото досие на ищеца (забележка към молба на ищеца за започване на работа при ответника), че при започване на работа ищецът не е представил трудова книжка на работодателя. От приложена към трудовото досие на ищеца, представено от ответника, справка за актуално състояние на трудовите договори на Д. К. Т. с дата на отпечатване 21.06.2022г., обаче се установява, че ответникът е разполагал към посочената дата с данни за положения от ищеца трудов стаж при други работодатели.

По делото са представени два броя допълнително споразумения с № .г. към процесния трудов договор за изменение на размера на основното месечно възнаграждение на ищеца на сумата от 2250 лв. с първото и на сумата от 1935 лв. с второто. Посочените споразумения не са подписани от ищеца.

Видно от заявление, отправено от страна на ищеца към ответника, връчено на последния чрез .г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за м.09.2022г. и м.10.2022г.

Установява се от писмо на .г., че в резултат на извършена по сигнал на ищеца Д. Т. проверка на ответника е установено, че за някои от месеците на полагания труд не е определен правилно от работодателя осигурителния доход, с оглед на което са подадени от ответника в хода на проверка коригиращи декларации обр. 1 ., като е отбелязано, че ищецът е отработил всички работни дни за м.09.2022г. (20 работни дни) и за м.10.2022г. (21 работни дни) и 2 дни за м.11.2022г.

По делото е представен сигнал от Л. П. С. – служител . . до управителя на ответното дружество, че от 03.11.2022г. до 14.11.2022г. ищецът не се е явил на работа в хотелресторанта.

В констативен протокол, съставен на 03.11.2022г. и подписана от управителя на третото лице-помагач И. Н. и служителката на рецепция Л. П. С., е посочено, че при проверка на обекта хотел-ресторант ., град ., е установено, че на 03.11.2022г. Д. К. Т. на длъжност ., без уважителни причини и без предупреждение взима вещи от обекта и си тръгва без разрешение и без предаване на обекта на ръководителя И. Н., включително налична документация, данни за резервации, наличности на продукти и състояние на инвентара в ресторанта и кухнята.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.

Н.а Ч., от показанията на която се установява, че свидетелката е работила с ищеца в х. ., гр. . от м.06.2022г. до м.11.2022г., като и че свидетелката и ищецът вече не работят там.

Свидетелката Ч. заемала длъжността ., а ищецът Д. Т. длъжността ., като свидетелката му била пряко подчинена и ежедневно обсъждала с него задачите за деня, преди започване на работа за всяка смяна. Свидетелката Ч. посочва, че ищецът е бил на работа плътно през целия период за времето от м.06.2022г. до средата на м.11.2022г., включително през 4 празничните дни за периода, тъй като хотелът нямал почивен ден. Свидетелката си спомня, че фирма . нарушила първоначалните споразумения към трудовите договори на служителите в хотела, включително нейното, като намалила възнагражденията на всички служители. В резултат на това всички, включително и свидетелката, напуснали, като това станало в седмицата след 10.11.2022г. Самата свидетелка напуснала на 10.11.2022г., но след това посещавала хотела, тъй като трябвало да се извърши инвентаризация. Свидетелката се отчела на И. Н., който фигурирал като работодател в трудовия й договор. Свидетелката предавала стоки по списък на Д. Т. и това станало до към 14,15,16.11.2022г. Свидетелката сочи, че работодателят не е имал претенции към работата на Д. Т. и затова съди от обстоятелството, че И. Н. и В. не идвали в хотела по две-три седмици, като оставяли Д. Т. да движи всички дейности в ресторанта.