Решение № 21 от 07.04.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Карнобат, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20212130200344 по описа за 202 1 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от К. АЛ. АТ. с постоянен адрес на същия в гр. Карнобат против наказателно постановление № 282а 29 от 20.08.2021 година на Началника на РУ Карнобат с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 16 а ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда на основание чл. 34а ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. .

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като освен това твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния закон- Закона за защита от шума в околната среда / ЗЗШОС / и процесуалния закон – ЗАНН , като сочи многобройни според него основания водещи до твърдяната от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени

1 изцяло.По този начин с жалбата си иска цялостна отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован се явява лично, като по този начин същият не взема друго респ. различно становище по така подадената от него жалба, поддържа същата и моли съдът да отмени издаденото срещу него процесно наказателно постановление като незаконосъобразно изцяло.

За административнонаказващия орган редовно призован, не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание, като същият по този начин не взема становище в съдебно заседание по така подадената срещу издаденото от него наказателно постановление жалба.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящия съд намира , че настоящата жалба е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Обжалваното от жалбоподателя К. АЛ. АТ. наказателно постановление № 282 а – 29 от 20.08.2021 година на Началника на РУ Карнобат е издадено срещу същия жалбоподател въз основа на акт за установяване на адм. нарушение серия АА № 895732 от 11.08.2021 г., което констатира за извършено от него административно нарушение на дата 11.08.2021 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата 11.08.2021 г. около 23, 45 часа в гр. Карнобат на ул. С. № *** , същият жалбоподател К. АЛ. АТ. озвучавал с озвучително средство на открито/ двор / , в зона предназначена за жилищно строителство , с които негови горепосочени действия е била нарушена от негова страна разпоредбата на ч л . 16 а ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда и за което извършено от него адм. нарушение на основание чл. 34а ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв.

Горепосочената фактическа обстановка по делото, съдът намира , че е посочена въз основа на издадените АУАН и НП от адм. наказващия орган , но същата се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Видно 2 от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Л.Л. и Н.Х. се установява , че действително на същата процесна дата посочена в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е било извършено адм. нарушение на разпоредбата на чл. 16а ал.2 от ЗЗШОС , тъй като е било извършено озвучаване от физическо лице с озвучително средство на открита площ- двора на ул. С. № ***, която е зона предназначена за жилищно строителство , за забраненото време от 23,00 часа до 08,00 часа, като същите горепосочени свидетели твърдят, че жалбоподателят К.А. е бил извършител на същото адм. нарушение по чл. 16 а ал.2 от ЗЗШОС , което му се приписва, тъй като самият той си е признал пред тях, че е пуснал озвучителното устройство на двора, който е негова собственост .Съдът кредитира тези горепосочени и приети от съда свидетелски показания като напълно достоверни , тъй като същите не се опровергават от никакви други такива събрани по делото и затова и съдът приема , че жалбоподателят се явява извършител на процесното адм. нарушение което му се приписва по ЗЗШОС.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира: При съставяне на акт за установяване на административно нарушение сер. АА № 895732/11.08.2021 г., както и при издаването на НП № 282а -29 от 20.08.202 1 г. са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 ЗАНН. Описанието на текста на нарушението в АУАН и в НП е достатъчно ясно и пълно, без да има съмнения. Установи се, че нарушението е за озвучаване на открити площи в зони за жилищно строителство в 23, 45 часа на 11.08.2021 г. Ето защо за жалбоподателя е станало ясно извършването на какво нарушение му се вменява, като самият обект също е конкретизиран достатъчно ясно като двора на жалбоподателя на ул. С.№ *** в гр. Карнобат , поради което не съществуват нарушения в тази насока. Липсва необходимост в АУАН и НП да се описват видът, марката, моделът и основните характеристики на озвучителната техника, тъй като нарушението на чл. 16а, ал. 3 от ЗЗШОС е формално и се свежда до "озвучаване", поради което без значение за точното му описание са обстоятелства, свързани с техниката, с която е извършва това озвучаване.

Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от ЗЗШОС се забранява 3 озвучаването на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение , от пътни транспортни средства, с изключение на моторни превозни средства със специален режим на движение и в случаите, определени с наредба на съответния общински съвет.

За установяване на нарушението е необходимо да се докаже, че жалбоподателят извършва озвучаване от обект, разположен в територии, предназначени за жилищно строителство. В АУАН са описани всички относими към това нарушение твърдения, като е посочено, че жалбоподателят използва озвучително устройство намиращо се в гр. Карнобат в двора му , в зона и територия, предназначена за жилищно строителство. Според параграф 1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС, "зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение", са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

На следващо място е необходимо да се установи, че се извършва "озвучаване". По аргумент от параграф 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС "Озвучаване" е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене. В случая двамата разпитани свидетели са категорични, че имало озвучително устройство , възпроизвеждащо музика, която според силата на усилването й се е възприемала на далечно разстояние. Т. е. установи се и се доказа по делото, че от открито място , двора на жалбоподателя е осъществено излъчване на звук в околната среда, който е бил много силен, за което са постъпили сигнали .

Следва да се посочи, че при описание на нарушението в АУАН и процесното НП са посочени терминът "озвучаване", чрез "използване на музикално-усилвателна уредба на открито". В случая актосъставителят е установил "озвучаване" на база изискванията на пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС , въпреки описанието за използвана озвучителна уредба. Достатъчни и пределно ясни са установените обстоятелства, че използването на тази музикално-усилвателна уредба всъщност представлява озвучаване на открити площи в жилищни или рекреационна територия.

Нарушението по чл. 16а, ал. 3 от ЗЗШОС се извършва чрез всякакво 4 излъчване на звук в околната среда, предавано в посочените територии.

Поради което за съставомерността на нарушението е без значение какви са съответните нива на шум. Въпреки това, видно от свидетелските показания, музиката се е възприемала от далечно разстояние заради силата на звука, за което са били получени и множество оплаквания от живущи наоколо граждани (видно от показанията на полицейските служители).В случая липсата на допълнението, че озвучителното средство се използва във времето, определено за отдих и почивка на гражданите от 23, 00ч. до 08, 00ч., не нарушава по никакъв начин правата на жалбоподателя, поради липсата на такова описание в разпоредбата на материалната норма. Тази липса не се отразява на същността на административното нарушение, доколкото не изменя и не променя установената фактическа обстановка и не е в противоречие с духа на нарушената разпоредба.

По делото са доказани и останалите елементи от състава на нарушението. Установява се, че озвучаването е организирано от физическо лице- жалбоподателя К. АЛ. АТ. , тъй като това обстоятелство не се оспорва от него . Адм. наказващият орган извършва преценка кое да е наказаното лице и фактът, че нарушението може да е извършено и от други лица, не отменя отговорността на жалбоподателя. Субективната страна на нарушението също се установява категорично, като пред самите проверяващи именно жалбоподателят се е представил като лицето пуснало озвучителното средство , независимо дали то е музикална уредба или телевизор и без значение дали то се намира в твърдяното от жалбоподателя негова заведение или на открито в двора му – т. е. безспорно е формирал съзнание за процесите, които се случват, вкл. и във връзка с озвучаването.

В тази връзка както АУАН, така и НП се явяват законосъобразни и правилни, като описанието на нарушението в АУАН и НП съответства като цяло на разпоредбата на материалната норма, описана като нарушена, налице е единство и относимост към санкционната норма. А като такава е описана тази на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС .

Видно от разпоредбата на този обаче "За нарушение по чл. 16а, ал. 1– 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв. ".

5

Относно размера на наказанието, наложеното адм. наказание е в минималния възможен размер, поради което съдът няма възможност за изменението му.

По отношение искането за приложението на чл. 28 от ЗАНН: - при определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г. на ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК , съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая обаче следва да се вземат предвид няколко обстоятелства- установени със свидетелските показания на свидетелите Л. и Х. - а именно, музиката се е чувала от голямо разстояние и това , че сигналите за силната музика са няколко, , тъй като тази музика звучала от доста време. Предвид и високата значимост на обществените отношения, свързани със здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум (чл. 2 от ЗЗШОС), съдът намира, че конкретното нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Действително липсват данни жалбоподателят да е наказван за други нарушения на ЗЗШОС, но липсата на предходни наказания не е достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.