Определение № 2269 от 16.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2269 гр. Варна, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501033 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе в предвид, следното:

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “България Еър“ АД, с ЕИК 000633828, против Заповед за изпълнение №6271/07.11.2024г. по ч.гр.д.№14101/2024г. на РС Варна в частта, с която в полза на заявителя са присъдени деловодни разноски.

В частната жалба, се поддържа, че с поведението си жалбоподателят не е станал повод за завеждане на делото, тъй като кредиторът не е предявил претенцията си в рекламационно производство, съгласно изискването на чл.134 от ЗГВ, с което е възпрепятствал длъжника да заплати доброволно дълга. Поддържа се още, че заявлението е депозирано преди да изтече обичаен двумесечен срок за разглеждане на рекламации, поради което дори и да се приеме, че превозвачът дължи обезщетение, без изрично сезиране, то периода от датата на полета до подаване на заявлението, е обективно недостатъчен. На следващо място се прави възражение за прекомерност на присъдения в полза на заявителя адвокатски хонорар, съответно се моли за редукцията му. Моли се за отмяна на атакуваната част от заповедта за изпълнение, евентуално за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощник, е подал отговор, с който се поддържа становище за правилност на атакуваният съдебен акт. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че същият не е станал причина за иницииране на заповедното производство, като са изложени обстойни доводи в обратна посока. Твърди се, че в хипотезата на чл.413, ал.1 от ГПК не могат да се разглеждат възражения, които е следвало да се релевират в производство по чл.414а, ал.3 от ГПК. Оспорват се оплакванията за прекомерност на адвокатският хонорар, като се поддържа, че същият съответства на нормативно заложената рамка и на правната и фактическа сложност на 1 делото, съответно на труда положен от адвоката.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е частично основателна, като съображенията а това, са следните:

След постановяване на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което са дадени разяснения относно възможностите за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, законодателят, с изм.от ДВ бр.

86 от 2017г., е уредил нарочно производство по разноските в заповедното производство –чл. 414а, ал. 3 от ГПК. Регламентирана е възможността длъжникът да подаде възражение срещу заповедта при изпълнение в срока за доброволно изпълнение / чл. 414а от ГПК/. Касае се за несъщинско оспорване на заповедта, тъй като възразяващият по реда на чл. 414а от ГПК длъжник не оспорва съществуването на дълга, а се позовава на неговото погасяване.

Именно с оглед въведеният с възражението по чл. 414а от ГПК нов факт на погасяването, заповедният съд се произнася по реда на чл.414а, ал.3 от ГПК относно отговорността за разноски, преценявайки дали с поведението си длъжникът е станал повод за иницииране на заповедното производство.

Въпросната разпоредба се ползва с примат пред заложеното в чл.413, ал.1 от ГПК, съответно създава специален ред за реализиране на правата на неоспорващия материалното право длъжник, който поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на дело, било защото е погасил задължението преди подаване на заявлението, било защото вземането не е било изискуемо към датата на сезирането.

При наличие на специален ред, при който съдът се произнася изрично относно повода за завеждане на делото при разпределение на отговорността за разноски в заповедното производство, недопустимо е въпросното основание да се разглежда и по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК. Тоест, специалният ред на чл.414а, ал.3 от ГПК изключва общото приложение на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

В контекста на гореизложеното в настоящото производство, което се развива в условията на чл.413, ал.1 от ГПК, не подлежат на разглеждане оплаквания и доводи на длъжника, основани на недължимост на разноски поради извънпроцесуалното поведение на страните по предявяване на вземането. В настоящото производство могат да се разглеждат въпроси за разноските, извън предвидените в чл. 414а, ал. 3 от ГПК, тоест такива за прекомерност на адв. възнаграждение или относно действителността на сторените разходи. В оглед на изложеното и съобразно оплакванията в жалбата, съдът следва да се произнесе единствено по въпроса за прекомерността на присъденото със заповедта възражение за процесуално представителство.

2

В случая, за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява на първо място, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание. Самото въведено в процеса притезание за обезщетяване на вреди от закъснял полет не изисква детайлна предварителна работа на адвоката, тъй като правото на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на ЕП и на Съвета възниква от конкретно посочени фактически обстоятелства- закъснение на насрочен редовен полет над приетия за допустим времеви лимит. Тоест не необходимо заявителят да се позовава на никакви допълнителни факти, извън закъснението. На съдът е още служебно известно, че адвокатът, представляващ заявителя, е инициирал множество на брой съдебни производства с предмет аналогичен с този на настоящото дело.

С оглед изложеното и отчитайки всички гореописани обстоятелства, и материалния интерес от 250 евро, настоящият състав намира, че адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга е в размер на 200 лв.

С оглед изложеното заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските за разликата над 200 лева до 480 лева, а в останалата обжалвана част същата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение №6271/07.11.2024г. по ч.гр.д.

№14101/2024г. на РС – Варна в ЧАСТТА за разноските за разликата над 200 лв. до присъдените 480 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение №6271/07.11.2024г. по ч.гр.д.

№14101/2024г. на РС Варна, в ЧАСТТА за разноските за адвокатско възнаграждение в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3