Определение № 398 от 28.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Варна, 27.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500256 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Министерство на труда и социалната политика, представлявано то министър И.Ц.И., чрез процесуалния представител Д.Х.Д.- държавен експерт, ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ срещу определение № 1214/29.03.2024г., постановено по гр.д. № 339/2024г. по описа на ОС-Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по предявени от жалбоподателя обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответниците С.Т.К. и Б.Д.К., солидарно да заплатят на ищеца сумата от 79 358,38лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, 3343,31лв. мораторна лихва за периода 30.10.2023г.-18.02.2024г.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.

Оспорват се изводите на съда за липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ГПК, жалбоподателят надлежно е упражнил правото си да предяви иск за защита на свое засегнато право. В случая, жалбоподателят не е предявил иска, в качеството си на процесуален субституент на Държавата по чл.26, ал.2 ГПК, а като страна в материалното правоотношение, в качеството си на отделно юридическо лице, на което е предоставен за управление отделен бюджет и на което е причинена твърдяната имуществена вреда. Ищецът не е навеждал твърдения за настъпване на вреди за държавата, като съответно и търсената съдебна защита не е свързана претенции на държавата. Посочва също, че доколкото съгласно разпоредбите на ЗУСЕФСУ, Министерство на 1 труда и социалната политика, като управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, отговарящ за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, предотвратяването, откриването и коригирането на нередности и извършване на финансови корекции е извършило и плащанията към бенефициента, поради което именно МТСП е активно легитимирано да предяви иск за заплащане на обезщетение за настъпилите имуществени вреди относно предоставени му за управление средства от фонд на ЕС. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното определение.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред Окръжен съд Варна е образувано въз основа на искова молба от Министерство на труда и социалната политика, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове срещу С.К. и Б.К. за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 79 358,38лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и 3343,31лв. мораторна лихва за периода 30.10.2023г.-18.02.2024г., на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В исковата и уточняващата молба ищецът излага твърдения, че в качеството му на управляващ орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., на 15.06.2018г. е сключил договор с „Евроконсулт 20142020“ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ във връзка с изпълнение на проект. До 13.09.2018г. едноличен собственик на капитала на дружеството -бенефициент е бил Б.К., а след тази дата – С.К.. Във връзка с изпълнението на програмата, МТСП, като управляващият орган е извършило финансова корекция, като е разпоредено възстановяване на сумата в размер на 79358,38лв. Твърди, че на бюджета на МТСП са причинени имуществени вреди в размер на посочената сума, в резултат на противоправно поведение на ответниците, изразяващи се в отчитане на фиктивно изпълнени дейности по проекта. Като представители на бенефициента ответниците представяли и разходооправдателни документи, за дейности, които реално не са били осъществявани, поради което и изплатените и неправомерно получени от ответника средства представляват имуществена вреда за бюджета на ищеца.

В уточнителната молба, в изпълнение на указанията на съда за без движение на производството, ищецът е обосновал процесуалната си легитимация за предявяване на иска с наличието на специален закон – ЗУСЕФСУ, чиито разпоредби дерогират приложението на общата хипотеза на чл.31, ал.1 ГПК. Излага твърдения, че в случая не е налице вреда за републиканския бюджет, поради което вземането за обезщетение се претендира не при общата хипотеза на увреждане на държавата, а поради конкретно увреждане на бюджета на ищеца като отделно юридическо лице, на което са предоставени за управление средства от ЕС. Претендира се деликтна отговорност на ответниците за вреди от извършени от тях 2 противоправни действия, в хода на изпълнение на договор за предоставяна на безвъзмездна финансова помощ, сключен с ищеца.

За да прекрати производството по делото на основание чл.130 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като за ищеца липсва активна процесуална легитимация за предявяването им. Прието е, че се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, които са нанесени на държавния бюджет, част от който представлява и бюджета на МТСП, поради което и активно легитимиран да предяви иск за присъждане на обезщетение е Държавата, представлявана съгласно правилата на чл.31, ал.1 ГПК от министъра на финансите.

Този извод не се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника, т.е. предопределя кои са надлежните страни по делото. Процесуалната легитимация се обуславя от правното твърдение на ищеца. Тя следва не от обективните факти, а единствено от твърденията относно спорното право. Материалноправната легитимация от своя страна предпоставя съществуващо правоотношение, при което едната страна /ищецът/ е носител на субективното право, а другата страна /ответникът/- носител на правно задължение, за което отговаря.

Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната легитимация – неговата основателност. Според разпоредбата на чл.27 ГПК, процесуално правоспособен този който е правоспособен по материалното право. Държавата като особен, самостоятелен вид субект на частното право се характеризира с универсална и неограничена правоспособност, която се осъществява от органите й, чрез изричното им оправомощаване. Представителството на държавата в процеса, извън уредените хипотези в чл.31 ГПК, се определя от конкретното право, чиято защита е предмет на правния спор. В конкретния случай, представителството на държавата във връзка със сключване и изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Развитие на човешки ресурси“, се осъществява от МТСП, което следва от законовото му овластяване по чл.9, ал.5 от ЗУСЕФ, поради което при предявяване на иск за права свързани с тези отношения, МТСП действа като процесуален субституент на държавата.

Дори да се приеме, че в случая не е налице процесулна субституция, наведените твърдения, че вредите са настъпили за МТСП, като са засегнати предоставените му за управление средства от ЕС, във връзка с изпълнение на сключен с ответниците договор за предоставяне на безвъзмездна помощ, обосновават процесуалната легитимация на МТСП за предявяване на исковете.

Ищецът е предявил иска си в защита на твърдяно свое право срещу 3 ответниците, основано на деликт, като претендира обезщетение за вреда настъпила за съответното министерство, а не за Държавата или държавния бюджет. Доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Евентуалното несъответствие между заявената процесуална и установената материалноправна легитимация , представлява основание за отхвърляне на иска, не и за неговата недопустимост.

С оглед изложеното, се налага извод за незаконосъобразност на обжалваното определение, което следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1214/29.03.2024г.,, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по гр.д. № 339/2024г. по описа на ОС-Варна, И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4