Решение № 41 от 02.05.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Айтос, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20242110200042 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Й. Т., ЕГН **********, чрез адв.Г.В., съд.адрес: ***, против Наказателно постановление (НП) № 23-0237-000099/18.05.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Айтос, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на осн. чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Моли за отмяна на атакуваното НП, считайки го за неправилно и незаконосъобразно, развивайки подробни съображения в жалбата. Претендира разноски.

АНО, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява становище за неоснователност на жалбата, молейки за отхвърлянето й.

От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка: С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.06.2022 г. в 14:26 ч. в общ.Айтос на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача, управлява собственият си л.а. „Мерцедес МЛ 350“, с рег. № В 8297 СА с наказуема скорост 85 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч.

Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 с фабр.№ 1047F8A4010800E9, насочено в посока на измерване северозапад, като по случая бил изготвен снимков материал, показан на водача. Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието е било извършено в условията на системност, като е отразено наличието и на попълнена декларация от водача по чл.188 ЗДвП от 20.03.2023г. За установеното нарушение е съставен АУАН по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания.

1

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. По мнение на състава неизпълнение на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, каквото се твърди да е извършено в жалбата, т.к. АУАН и НП са връчени на жалбоподателя чрез ССЕВ, не може да се приеме за съществено нарушение на правото на защита, обосноваващо отмяна на НП.

Действително се касае за порок и приложение на норми, влизащи в сила на 31.03.24г., докато жалбоподателят е изтеглил НП на 12.01.24г., който обаче не е ограничил правото на защита на жалбоподателя. В случая се твърди последният сам да е изтеглил НП от ССЕВ, а не същото да му е било изпратено по този ред и в тази връзка не може от това поведение на жалбоподателя същият да извлича благоприятни за себе си правни последици, още повече, че правото му на жалба срещу издадено НП е пълноценно реализирано в настоящото производство.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване давностните срокове по чл.34 ЗАНН - pроцесното нарушение е от 11.06.2022 г., поради което и очевидно при изготвяне на АУАН на 07.04.2023г. предвиденият 1-годишен срок за съставянето му, считано от датата на извършване на нарушението не е бил изтекъл, като в случая декларацията по чл. 188 ЗДвП е попълнена на 20.03.2023г., а АУАН е съставен на 07.04.23г. /Р. № 499 от 17.03.2015 г. по н. д. № 267/2015 г. и Р. № 1705 от 10.10.2018 г. по к.а.н.д. № 2118/2018 г., двете на АдмС – Бургас/.. В случая жалбоподателят е санкциониран с НП, т.к. ЕФ се издава, само когато за установеното нарушение е предвидено налагане на наказание глоба /арг. чл. 189, ал.4 ЗДвП/, докато за извършване на установеното административно нарушение, наред с наказанието глоба, в чл. 182, ал.5 ЗДвП е предвидено и наказание лишаване от право на управление на МПС /Р.№ 1336 от 13.07.2017 г. по н. д. № 1309/2017 г. и Р. № 499 от 17.03.2015 г. по н.д. № 267/2015 г., двете на АдмС – Бургас/. По тази причина в АУАН са вписани свидетели по см. на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, които не са свидетели на извършване на нарушението, т.к. последното е установено от АТСС. В случая установяването на нарушението времево е изместено от неговото извършване, когато не се изисква свидетелят да е очевидец на извършеното нарушение, а единствено да участва при неговото установяване. Доколкото актът е подписан от свидетел, участващ при установяване на нарушението, то не е налице административнопроизводствено нарушение /Р.№ 591 от 4.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 590/2020 г./. От доказателствата /л.13 от делото/ се установява, че с покана №18812/2022 е извършено призоваване на собственика на л.а.„Мерцедес“, с рег. № В 8297 СА, за попълване на приложена в писмото декларация по чл. 188 ЗДвП и връчване на покана по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, като поканата №18812/2022 /ведно с приложенията/ е получена от жалбоподателя на 20.03.23 г., от когато е налична и попълнената от същия декларация по чл. 188 ЗДвП /л.12 от делото/, от който момент нарушителят е открит. В случаите на установяване на превишена скорост с автоматизирано техническо средство в закона е въведена презумпция, че водач на автомобила, респ. субект на нарушението е собственикът на МПС. Презумпцията е оборима, но тежестта за оборването й е върху собственика на МПС, който разполага с възможност чрез подаване на декларацията по чл.188 ЗДвП да посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, вкл. и свидетелството му за управление. При тази законодателна уредба не може да се възлага на наказващият орган той да прави разследване кой именно е бил водачът на автомобила. Когато собственикът не стори това /както е в случая с посочването от жалбоподателя, че той е управлявал процесното МПС в декларацията по чл. 188 ЗДвП/, законовата презумпция не се счита опровергана и административнонаказателната отговорност се носи от собственика. След като 2 касаторът не е оборил презумпцията чрез средствата, предоставени му от закона, то правилно му е съставен АУАН, в който той собственоръчно е записал, че няма възражения – л.10 от делото /Р. № 1862 от 04.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2003/2019 г. на АдмС-Бургас/. Така описаните обстоятелства водят до извод, че нарушителя е бил поканен за съставяне на АУАН, а неговото неявяване обуславя АУАН да се състави по чл. 40, ал. 2 ЗАНН /както е сторено в случая/, т.е. не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение. Отделно от това, след като съставеният АУАН е надлежно връчен на лицето на 19.04.23г., то е имало възможност да направи възражения срещу него в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /каквито обаче не е заявило/, поради което правото на защита на лицето не е нарушено /Р.№ 30 от 10.01.2022 г. по к.а.н.д. № 2709/2021 г., Р.№ 2001 от 15.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2400/2021 г., Р.№ 2222 от 20.12.2019 г. по к.а.н.д. № 2712/2019 г., всички на АдмС - Бургас/.

Жалбоподателят бланкетно оспорва валидността на техн.средство при отчитане на скоростта, извършено от процесното АТС, без да ангажира какви да е доказателства. Съдът намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТС е годно – същото коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен участък със скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към момента на нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с която е установено и заснето процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническото средство да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Несъмнено се установява, че процесното АТС е било сертифицирано и изпитано от БИМ, който институт е извън системата на МВР, т.е. извършените от АТС измервания на скоростта не може да се приеме, че са манипулирани.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП съдържат необходимите реквизити нарушението е надлежно описано, като е посочено времето и мястото на извършването му /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства/, както и точно установената от АТС скорост. Фактическата обстановка, отразена в АУАН, ползващ се с доказателствена сила по см. на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на АТС /л.9/, представляваща веществено док. средство по см. на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, на която ясно се виждат датата, точния час на нарушението и рег. номер на МПС, както и мястото на извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/. Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена скорост от 88 км/ч, с която се е движил л.а. на жалбоподателя, същата правилно е редуцирана на 85 км/ч /чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, който като такъв има задължения при управление на МПС, в т.ч. по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, които задължения в случая съзнателно не е спазил. За нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 600 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на осн.чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП. В случая обаче настоящият съдебен състав намира, че нарушението не е системно. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е това нарушение, което е извършено три или повече пъти в 3 едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая в АУАН и в НП са посочени два електронни фиша, като първият издаден ЕФ Серия К № 4314491 е вpъчен на 12.06.2021 г. (влязъл в сила на 28.06.2021 г.), а вторият ЕФ Серия К № 4898497 е връчен на 12.06.2021 г. (влязъл в сила на 28.06.2021 г.) за същото по вид нарушение, т.е. и двата ЕФ са влезли в сила в един и същи момент. За да е налице системно нарушение именно след тази дата /28.06.2021 г./ другите три нарушения (или повече) трябва да са били извършени в рамките на една година, т. е. до 28.06.2022 г. В случая обаче само деянието по настоящото дело е било извършено след 28.06.2021 г. и в този едногодишен срок, а именно на 11.06.2022 г. Не са посочени в НП и в АУАН други нарушения в този срок, поради което и не е налице квалификацията по чл. 182, ал. 5 ЗДвП. Съставът не следва да обсъжда дали в случая е налице „повторност“, т.к. същата е елемент от обективната страна на нарушението, а санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му е бил предявен факта на повторност на нарушението то не може да се защитава против него. Въпреки това съдът намира, че е осъществен състава на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, съгласно който водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.; т.к. процесното превишение на скоростта възлиза на 35 км/ч, обуславящо извод за налагане на посочената санкция, предвиждаща глоба в размер на 300 лв. В производството по чл.

58д и сл. ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /какъвто случай е настоящият/, поради което атакуваното НП следва да се измени в горния смисъл /на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. чл.