Определение № 1317 от 28.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1317 гр. София, 28.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20221100900498 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

На 17.03.2023 г. е обявен в търговския регистър по партидата на „Бромак“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: 030090459 изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания от кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

По реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу списъците са постъпили в съда следните възражения:

1. Възражение с вх. № 27263/22.03.2023 г. от длъжника „Бромак“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу включване в списъка на приетите вземания на вземането на „Хидроенергийни проекти“ ЕООД /в несъстоятелност/. Счита, че вземането е без правно основание, а при условията на евентуалност е погасено по давност.

Със становище от 12.04.2023 г. синдикът адв. В. П. М. счита възражението за допустимо. Твърди, че синдикът не може да прецени истинността на представените от кредитора писмени документи, сочени като основания, породили предявените вземания, както и да прилага служебно погасителната давност.

2. Възражение с вх. № 27265/22.03.2023 г. от длъжника „Бромак“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу включване в списъка на приетите вземания на вземането на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по т. 3 от Списъка на предявените вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ във вр. с чл. 685, ал. 1 ТЗ. Твърди, че вземането е без правно основание, предвид оспорената от него истинност и авторство на подписите на тогавашния управител и едноличен собственик на капитала на „Бромак“ ЕООД под протокол-разписка от 19.06.2014 г. Дори и да се приеме, че разписката е действителен документ, счита че осчетоводяването от „КТБ“ АД /н/ на 1 основание този протокол-разписка е нищожно, тъй като противоречи на императивни разпоредби на ЗСч. Прави също така възражение, че вземането е погасено по давност още на 30.06.2019 г.

Със становище от 12.04.2023 г. синдикът адв. В. П. М. посочва, че възражението е допустимо. По основателността му прави искане да бъде одобрен без изменения съставения списък, в случай че не бъдат събрани допълнителни доказателства в подкрепа заявеното от длъжника.

3. Възражение с вх. № 27269/22.03.2023 г. от длъжника „Бромак“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу включване в списъка на приетите вземания на част от вземането на Националната агенция за приходите по т. 2.1. от оспорения списък.

Прави възражение, че вземането в общ размер на 26 969 567,41 лева е погасено по давност поради изтичане на 10-годишен абсолютен давностен срок по смисъла на чл.

171, ал. 2 ДОПК. Твърди, че вземанията на НАП, посочени на ред първи от Приложение № 1 към Списъка на синдика по същество не произтичат пряко от ревизионен акт от 11.01.2017 г.

Със становище от 12.04.2023 г. синдикът адв. В. П. М. счита възражението за допустимо. Посочва, че на основание чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай, че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Сочи също така, че синдикът няма правомощия да прилага служебно погасителната давност, в това число и абсолютната давност по ДОПК.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе с едно определение по всички възражения, като последното открито съдебно заседание по е проведено на 10.03.2025 г., когато е даден ход по същество.

Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

1. По възражение с вх. № 27263/22.03.2023 г., подадено от длъжника срещу включване в списъка с приети вземания на вземанията на кредитора „Хидроенергийни проекти“ ЕООД /в несъстоятелност/:

Възражението е допустимо, тъй като списъка на приетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен в търговския регистър на 17.03.2023 г., а възражението е подадено на 22.03.2023 г., което е в законоустановения седмодневен срок.

С молба за предявяване на вземания от 21.02.2023 г. „Хидроенергийни проекти“ ЕООД /в несъстоятелност/ е предявило срещу „Бромак“ ЕООД /в несъстоятелност/ вземане в общ размер на 9 154 791,67 евро, в т.ч. главница 5 000 000 евро и лихва 4 154 791,67 евро за периода от 25.03.2014 г. до 30.01.2023 г. Твърди, че вземането произтича от договор от 25.03.2014 г., по силата на който „Хидроенергийни проекти“ ЕООД е предоставило на „Бромак“ ЕООД заем в размер на 5 000 000 евро. Договорът е за срок от три години с договорена годишна лихва в размер на 9,25%.

За доказване на вземането си кредиторът представя договор за заем от 2

25.03.2014 г.; платежно нареждане от 25.03.2014 г. за сумата в размер на 5 000 000 евро и декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП.

В тежест на предявилия вземането с правно основание чл. 240 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава искането си, а именно: съществуването на договор за заем между страните, предаването и получаването на претендираната сума, както и поемането на задължение за връщането й в уговорения срок.

Съдът намира, че от представения договор за заем от 25.03.2014 г. може да се направи извод, че между „Хидроенергийни проекти“ ЕООД, като заемодател и „Бромак“ ЕООД, като заемател са възникнали валидни облигационни отношения по договор за заем, сключен на 25.03.2014 г. за ползване на заемна сума в размер на 5 000 000 евро. С платежно нареждане от същата дата 25.03.2014 г. сумата в размер на 5 000 000 евро е наредена за плащане от „Хидроенергийни проекти“ ЕООД в полза на „Бромак“ ЕООД. Видно е от приетите в настоящото производство доказателства и приложеното от „КТБ“ АД, по искане на „Хидроенергийни проекти“ ЕООД платежно нареждане, че върху същото на гърба се съдържа печат „прието от разпоредител“, което е в подкрепа на изложеното, че парите са преведени по сметка на дружеството „Бромак“ ЕООД, открита в „КТБ“ АД.

Възражението на длъжника, че в преводното нареждане не е посочено по кой договор се заплаща сумата, макар и да отговаря на действителността, доколкото в платежното като основание за превод е посочено само „по договор“, не води до различен извод от приетия, че сумите са дадени и получени по договора за заем от 25.03.2014 г., тъй като платежното е от същата дата, сумата е идентична с уговорената в договора за заем и не са налице данни за други отношения между страните, датиращи от същата дата.

С оглед изложеното съдът приема за доказано по делото, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за заем и уговорка между тях за връщане на сумата в определен срок – до три години от датата на сключване на договора /чл. 4/.

Установи се също така, че с платежно нареждане от датата на договора 25.03.2014 г. сумата 5 000 000 евро е преведена и получена от „Бромак“ ЕООД, като основание на превода следва да се приеме, че е по договора за заем от 25.03.2014 г.

Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства за връщане на дадената в заем на „Бромак“ ЕООД сума в размер на 5 000 000 евро, правилно синдикът е включил същата в списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ.

С чл. 3, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че за ползване на заемната сума „Бромак“ ЕООД се плаща на „Хидроенергийни проекти“ ЕООД годишна лихва в размер на 9,25%. С ал. 2, чл. 3 е уговорено, че лихвата се начислява ежедневно върху дължимата сума и е платима при погасяване на главницата.

С предявяване на вземането кредиторът „Хидроенергийни проекти“ ЕООД /в несъстоятелност/ претендира договорна лихва за периода от 25.03.2014 г. до 30.01.2023 г. в размер на 4 154 791,67 евро. В производството по разглеждане на възражението съдът дължи произнасяне по наведеното от длъжника възражение за давност на претендираната лихва, като намира също за основателно. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. При съобразяване изслушаната в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза задължението на „Бромак“ ЕООД /в несъстоятелност/ за възнаградителна лихва по договора за заем от 25.03.2014 г. за периода от 30.01.2020 3 г. до 30.01.2023 г. възлиза на 1 408 055,56 евро /2 753 917,30 лева/ и то този размер същата се дължи на заемодателя.

Предвид изложеното съдът намира, че възражението на длъжника срещу вземането на „Хидроенергийни проекти“ ЕООД /в несъстоятелност/ е неоснователно по отношение сумата за главница в размер на 5 000 000 евро /9 779 150 лева/ и частично основателно за вземането за възнаградителна лихва, като списъкът следва да се измени и за сумата над 1 408 055,56 евро / 2 753 917,30 лева/ и за периода 25.03.2014 г. до 29.01.2020 г. се изключи от списъка с приети вземания и се включи в списък с неприети вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ.

2. По възражението с вх. № 27265/22.03.2023 г., подадено от длъжника срещу включване в списъка с приети вземания на вземанията на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/:

Възражението е допустимо, тъй като списъка на приетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен в търговския регистър на 17.03.2023 г., а възражението е подадено на 22.03.2023 г., което е в законоустановения седмодневен срок.

С молба за предявяване на вземания от 23.02.2023 г. „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ е предявило срещу „Бромак“ ЕООД /в несъстоятелност/ вземания по Протокол-разписка от 19.06.2014 г., както следва: сума в размер на 93 139 500 евро; сума в размер на 23 657 767 лева и сума в размер на 45 000 щатски долара. Твърди, че в документа изрично е посочено, че същият е основание за съответното осчетоводяване на ангажимент и разчет в полза на банката спрямо „Бромак“ ЕООД. Посочва, че едноличният собственик на капитала на „Бромак“ ЕООД е дал правото на управителя да подпише разписката, като посочените суми е следвало да бъдат възстановени в срок до 30.06.2014 г. Посочва, че вземанията са надлежно осчетоводени от „КТБ“ АД /н/ с 3 бр. банкови бордера от 20.06.2014 г.

Към молбата за предявяване е представен Протокол-разписка от 19.06.2014 г. и описаните банкови бордера от 20.06.2014 г. за горепосочените суми, отразени по вътрешни сметки на „КТБ“ АД.

От външна страна върху документа Протокол-разписка от 19.06.2014 г. в левия ъгъл е поставена резолюция „Да“ и подпис; има поставен подпис за лицето И.Д.С. – управител на „Бромак“ ЕООД и подпис на едноличния собственик на Ц.Р.В.. С възражението длъжникът оспорва по реда на чл. 193 ГПК истинността и авторството на подписите на управителя И.С. и едноличния собственик на капитала Ц.В.. Във връзка със заявеното оспорване и становището на „КТБ“ АД/н/, че ще се ползва от оспорения документ, съдът допусна изслушване на съдебно-почеркова експертиза.

В изслушаната първоначална съдебно-почеркова експертиза, вещото лице Г. И.

М. дава следното заключение: 1. Подписът под резолюция „Да“ в горния ляв ъгъл в Протокол-разписка от 19.06.2014 г. е положен от О.Н.Р.. 2. Подписът за „Управител на „Бромак“ ЕООД в Протокол-разписка от 19.06.2014 г. е положен от И.Д.С.. 3.

Допускам, че подписът за „Едноличен собственик“ в протокол-разписка от 19.06.2014 г. е положен от Ц.Р.В.. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че по т. 3 е направил извод чрез допускане, че подписът е положен от Ц.В. на базата на установения комплекс от съвпадащи се признаци, които са индивидуални за конкретно лице. Посочва, че те са устойчиви, макар и малко, и въпреки установената вариантност на полагане на подписи от лицето, но поради това, че са по-малко по обем, не може да 4 направи категоричен извод.

В приетата повторна съдебно-почеркова експертиза, допусната по искане на длъжника, вещото лице И. Х. П. дава следното заключение: 1. Подписът под текста „Да“ в горния ляв ъгъл на Протокол-разписка от 19.06.2014 г. е положен от О.Н.Р.. 2.