Решение № 545 от 18.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Пазарджик, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500792 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №1555/09.12.2025г., постановено по гр.д.№3067/2023г. по описа на РС- Пазарджик е признато за установено, че ответникът Н. И. К., ЕГН **********, от гр.***********, дължи на ищеца ЗАД“Армеец“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Стефан Караджа“ №2, сумата 2310,23лв.- главница, 1317,62лв.- лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. и законната лихва, считано от 23.06.2023г. до изплащане на вземането, представляващи регресно вземане по заплатено от ищеца на „УниКредит Лизинг“ ЕАД застрахователно обезщетение по застраховка „каско“ на автомобил „*****“, с рег.№****** за вреди- тотална щета, настъпили в резултат от произшествие от 15.09.2018г. в гр.Пловдив с участието на ответника, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1147/27.06.2023г., издадена по ч.гр.дело №2324/2023г. на Пазарджишкия районен съд, като е отхвърлен иска за разликата над 2310,23лв. до общия предявен размер от 12983,82лв. и над 1317,62лв. до 3952,86лв. за лихвата за забава, от които за разликата от 2310,23лв. до 1

4327,94лв. за главницата- поради погасяване чрез прихващане с вземане на ответника към ищеца като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобил ****** за претърпени от ответника имуществени вреди в резултат на същото ПТП по вина на водача на автомобил ******, а в останалата част на главницата и лихвата- като неоснователен.

Осъден е Н. И. К., да заплати на ЗАД “Армеец“ разноски по заповедното производство в общ размер 104,69лв.

Осъден е ЗАД „Армеец“, да заплати на Н. И. К. разноски по заповедното производство в размер 756,06лв.

Осъден е Н. И. К., да заплати на ЗАД „Армеец“ разноски по исковото производство в общ размер 226,78лв.

Осъден е ЗАД “Армеец“ да заплати на Н. И. К. разноски по исковото производство в общ размер 2310,25лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“, представлявано от М.П. И.- Изпълнителен директор и К.С.В., чрез процесуалния му представител юриск.М. Ж., в частта в която се отхвърлят предявените искове от страна на ЗАД „Армеец“ АД срещу Н. И. К. за разликата над уважения размер от 2310,23лв. до пълния предявен размер от 12983,82лв., представляваща регресна претенция за заплатено обезщетение за причинените на лек автомобил „******“, модел „****“, с рег. №***** имуществени вреди, във връзка с настъпил на 15.09.2018г. пътен инцидент в гр.Пловдив, ведно със законната лихва от 23.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и акцесорен иск за разликата на мораторна лихва от сумата 1317,62лв., за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. до пълния предявен размер от 3592,86лв.

Сочи се, че с решението се осъжда ЗАД „Армеец“, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати на Н. И. К. сумата от 3066,31лв., представляваща направените по делото разноски.

Твърди се, че решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Същото е постановено в нарушение на материалния закон, като се счита, че направените изводи от съда са неправилни.

Счита се, че решението в частта на прихващане на насрещни задължения е недопустимо. В този аспект се визира, че прихващането не може да породи действие срещу ЗАД „Армеец“, тъй като вземането не е ликвидно и 2 изискуемо. Разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ въвежда изискване за допустимост на предявения иск и предвижда няколко случая, в които увреденото лице може да предяви пред съд претенцията си за плащане срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно- ако застрахователя е платил в срок, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Предпоставка за допустимост на иска е претенцията да е предявена първо пред застрахователя, какъвто не е настоящия случай.

Твърди се, че в случай претенцията на увреденото лице не е заявена пред застрахователя, а направо пред съда, поради което се явява преждевременно предявена. Това обуславя недопустимост на настоящото производство по прихващане на насрещни задължения.

Искането е да се отмени решението в частта за прихващане, тъй като същото не отговаря на императивната норма на чл.498, ал.3 от КЗ.

Относно неправилността и незаконосъобразността на решението се сочи, че съдът приема, че в конкретния случай е налице съпричиняване от 2/3 за лек автомобил „******“, модел „****“, с рег.№*****.

Счита се, че този извод е погрешен, тъй като лек автомобил „******“, модел „****“, с рег.№***** е блъснат в задната дясна част от лек автомобил „***“, модел „***“, с рег.№ ******* и действията на водача на лек автомобил „******“, модел „****“, с рег.№**** не са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП, тъй като удара е настъпил след завършване на изпреварването.

Цитира се съдебна практика, съгласно която при отчитане на съпричиняване- приносът на водача на лек автомобил „******“, модел „****“, с рег.№***** трябва да е конкретен- да се изразява в извършването на конкретни действия или въздържане на такива, а не хипотетични или предполагаеми.

Сочи се, че в мотивите на решението съдът приема съпричиняване, като обсъжда предходен момент- започване на изпреварването, като вменява задължение на водача да предвиди бъдещите действия на водача на лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег.№ *****, а не анализира конкретната фактическа обстановка в момента на ПТП-то.

3

Визира се, че от събраните по делото доказателства относно фактическата обстановка непосредствено преди сблъсъка е напълно доказано, че единствено поведението на водача на л.а., марка „***“, модел „***“, с рег.

№ *****, нарушавайки разпоредбата на чл.25 от ЗДП, предприемайки маневрата „ляв завой“, без да се огледа преди започване на маневрата, пътния инцидент е нямало да се осъществи.

Твърди се, че веднага след инцидента, мястото на събитие е посетено от пътни полицаи, които в качеството на длъжностни лица са установили пътната обстановка, местоположението на МПС-та, атмосферните условия, пътната настилка и пътните знаци на мястото на събитието. След извършване на процесуално- следствените действия, последвани от обясненията на водачите, разпит на свидетелите на инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Визира се, че в протоколът за нарушаване на разпоредбата на чл.25 от ЗДП е наказан единствено водача на лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег.№ *****. Във връзка със съставения АУАН е издадено НП №18-1030008357, което е обжалвано и отменено на процесуално основание, като направените фактически изводи от длъжностните лица не са разглеждани по същество.

Твърди се, че съдебният състав приема, че свидетелят по делото- водач на застрахованото МПС- П.Ц., разпитан в последното по делото заседание е заинтересован от правния спор и обясненията му не се ценят от съда.

Приема се, че свидетелят носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и същия е пряк очевидец на ПТП-то и по никакъв начин не е заинтересован от изхода на правния спор.

Сочи се, че отношението на водача на МПС-то и застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ приключват с изплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя. Застрахованията е получил застрахователно обезщетение и в настоящия казус няма правен способ и правен интерес, то да му бъде изискано обратно по това застрахователно събитие.

Визира се, че съгласно съдебната практика, именно водачите на МПС са свидетели по застрахователни дела, без същите да се считат за заинтересовани свидетели.

4

Твърди се, че в показанията си водача на лек автомобил „******“, модел „****“, с рег.№***** заявява, че е имал видимост, в насрещното движение не е имало автомобили, започнал е маневра изпреварване и след завършване на изпреварването е усетил удар в задната дясна странична част, след което се е завъртял и попаднал в дерето на реката. Оттук се приема и изводът, че водача на изпреварващия автомобил не е могъл възприеме завиващия автомобил и не е могъл да предотврати настъпването на ПТП-то, поради внезапно потегляне и отнемане на предимство.

С оглед на събраните и приети по делото доказателства и изложени фактически констатации се счита, че исковата претенция е безспорно доказана в пълен размер, тъй като вината за пътния инцидент е единствено на водача на лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег.№ *****. Ето защо и изводът на първоинстанционния съд за съпричиняване се явява погрешен и лишен от правно основание.

Искането е да се уважи подадената въззивна жалба и се отмени решението в неговата обжалвана част.

Алтернативно в случай, че се счете, че водача на лек автомобил „******“, модел „****“, с рег.№***** е допринесъл за ПТП-то, то се моли да се отчете повече принос за ответника в производството.

Моли се да се разгледа решението в частта относно прихващането на насрещни задължения, като се обезсили и прекрати делото в тази му част.

Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Н. И. К. на тази въззивна жалба.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Н.

И. К. в частта в която съдът е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца ЗАД „Армеец“, сумата от 2310,23лв.- главница, 1317,62лв.- лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. и законната лихва от 23.06.2023г. до изплащането на вземането, както в частта в която е осъден на разноски.

Твърди се, че решението в тази му част е неправилно.

Цитира се Решение №577 от 29.11.2010г. по гр.д.№11741/2009г., на ВКС, ІІІг.о., според което скоростта на автомобила, както и преценката за опасност 5 подлежат на съобразяване от водача предварително.

Сочи се, че при конкретната пътна обстановка, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, която обстановка е подробно посочена в отговора на исковата молба и установена в първоинстанционното решение, ответникът- водач на *** не е могъл да предвиди предварително поведението на водача П.Ц. на *****. Това е така, защото Ц. с ***** се е движел в градска среда с превишена скорост от 71км/ч в нарушение на знак В26, въвеждащ ограничение 30км/ч, в лентата за насрещно движение при забрана за изпреварване със знак В24, отляво на поставените по средата на платното за движение знаци Г9, ведно с табела С4.1 в обхвата на пешеходна пътека, обозначена със знак Д17 и А18, в рамките на ремонтиращ се участък от пътя, сигнализиран със знак А23, в близост до кръстовище.

Твърди се, че в конкретната пътна обстановка, К. е съобразявал поведението си с въведените ограничения на пътното платно. Броят и естеството на тези пътни ограничения по никакъв начин не е предоставял, че в лентата за насрещно движение ще се появи изпреварващия с превишена скорост автомобил ***** на Ц.. Поради тази причина се приема, че ответникът К.- водач на ***, не е извършил нарушение на нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.25 от ЗДвП.

Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част.

Алтернативно се иска да бъде намалена степента на принос на ответника за настъпването на пътнотранспортното произшествие.

В срок на тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от страна на ЗАД „Армеец“.

С Решение №398/09.04.2025г., постановено по гр.д.№3067/2023г. по описа на РС- Пазарджик е оставено без уважение искането на ответникът Н.

И. К., чрез неговия пълномощник за допълване на решението с произнасяне, каква сума се погасява чрез прихващане от уважената искова претенция за лихва за забава в размер на 1317,62лв. за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. И. К..

Твърди се, че то е незаконосъобразно. В тази насока се сочи, че с отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане, с което е поискано прихващане на претендираните от ищеца суми, а именно: Главница6 12983,82лв.; Лихва за забава- 3952,86лв. срещу дължимите от ищеца на ответника суми.