Определение № 11419 от 26.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11419 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513608 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 326651/08.10.2025г. подадена от „Феста хотели“ АД, чрез юрк. Н. Т. срещу определение с рег.№ 34787 от 21.08.2025г., постановено по гр.дело № 48117/2024г. на СРС, ГО, 168 състав, с което допуснато предварително изпълнение на решение с рег.№ 8954/16.05.2025г. в частта, с която „Феса хотели“ АД е осъдено да заплати на Л.О.К. следните суми: 1/ 600,00лв. като допълнително възнаграждение с постоянен характер /премия/, дължимо и неизплатено за месец септември 2023г., на основание чл.128,т.2 от КТ; 2/ 1 890,47лв. като обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 от КТ; 3/ 976,26лв. като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ и е постановено издаването на изпълнителен лист за тези суми, за които е допуснато предварително изпълнение.

Частния жалбоподател се поддържа доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че той е постановен в нарушение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес - без направено от ищцата искане за допускане на предварително изпълнение. Твърди, че предварително изпълнение на съдебното решението може да има само по отношение на тази му част, която не е влязла в законна сила, тъй като е обжалвана. Счита, че съдът трябва да съобрази при издаване на изпълнителен лист, че част от претендираните суми са платени. Твърди, че вземанията по чл.220 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ не попадат в приложното поле на чл.242,ал.1 от ГПК. С изложените доводи, подробно развити в жалбата частният жалбоподател мотивира искането си за отмяна на обжалваното определение както по отношение допускането на предварително изпълнение на първоинстанционното решение, така и в частта за издаване на изпълнителен лист.

От насрещната страна по частната жалба- Л.О.К., е подаден писмен отговор по частната жалба с искане тя да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, намира частната жалба за ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения едноседмичен седмичен срок и от легитимирана страна, а разгледана по същество я намира за частично ОСНОВАТЕЛНА.

1

С първоинстанционното решение от 16.05.2025г. са уважени предявените от Л.О.К. срещу “Феста хотели“ АД осъдителни искове , както следва: 1/ с правно основание чл.128,т.2 от КТ за сумата от 600,00лв. представляващо допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за месец септември 2023г.; 2/ с правно основание чл.220,ал.1 от КТ за сумата от 1890,47лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие и 3/ с правно основание чл.224,ал.1 от КТ за сумата от 976,26лв.- обезщетение за неползван отпуск.

С въззивна жалба с вх.№ 242240 от 11.07.2025г. ответникът атакува първоинстанционното решение в частта на уважените претенции , но за някои от тях само частично, а не в рамките на целия присъден размер, както следва: 1/ искът по чл.128,т.2 от КТ – за цялата присъдена на ищцата сума от 600,00лв.; 2/ искът по чл.220,ал.1 от КТ – за разликата над сумата от сумата от 313,76лв. до пълния уважен размер от 1 890,47лв. и 3/ искът по чл.224,ал.1 от КТ за разликата над сумата от 650,84лв.- до пълния уважен размер от 976,26лв.

С оглед предмета на подадената от ответника въззивна жалба, настоящата инстанция приема ,че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са уважени осъдителните искови претенции по чл.220, ал.1 от КТ за сумата от 313,76лв. и искът по чл.224,ал.1 от КТ за сумата от 650,84лв.

Решението е влязло в сила в посочената част от деня, следващ деня, в който изтича на срока по чл.259 от ГПК, а именно- влязло е в сила на 11.07.2025г.

С молба от 16.07.2025г. ищцата е заявила искане за издаване на изпълнителен лист за сумите, присъдени й с влязлото в сила първоинстанционно решение от 313,76лв. като обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ и от 650,84лв.- обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ.

С обжалваното определение от21.08.2025г. първоинстанционният съд е допуснал на основание чл.242,ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта на уважените претенции по чл.128,т.2 от КТ, чл.220,ал.1 от КТ и чл.224 от КТ в рамките на целите присъдени с решението размери съответно от 600,00лв., 1890,47лв. и 976,26лв. и е постановил издаването на изпълнителен лист в полза на ищцата срещу ответника за тези суми.

Настоящият съдебен състав приема ,че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на основание чл.242,ал.1 от КТ на първоинстанционното решение в частта на уважения иск по чл.220,ал.1 от КТ за сумата от 313,76лв. и в частта на уважения иск по чл.224,ал.1 от КТ за сумата от 650,84лв. Към момента на постановяване на обжалваното определение, както и към предходния момент – на подаване на сезиращата молба от 16.07.2025г., първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която тези две претенции са уважени до размера на горепосочените суми. Ето защо и обжалваното определение в частта, с която е допуснато предварително изпълнение следва да бъде отменено, тъй като за тези суми е налице основанието по чл.404 ,т.1, пр.1 от ГПК, на което са и заявени правилно от ищцата с молбата й от 16.07.2025г. Обжалваното определение следва да бъде отменено и в частта за издаването на изпълнителен лист относно тези суми на посоченото в него правно основание- предварително изпълнение и вместо него да бъде постановено издаване на изпълнителен лист на правилното приложимо правно основание- влязлото в сила съдебно решение по отношение на тях по чл.404,т.1,пр.1 от ГПК.

По отношение на вземането на ищцата по чл.128,т.2 от КТ за сумата от 600,00лв./306,77 евро/; за вземането по чл.220 ,ал.1 от КТ за разликата над сумата от 313,76лв.- до пълния уважен размер с първоинстанционното решение от 1890,47лв.

/или за сумата 1576,70лв./ 806,15 евро/ , представляваща обезщетение за неспазен срок 2 на предизвестие и за вземането по чл.224,ал.1 от КТ за разликата над сумата от 650,84лв. до пълния уважен размер с първоинстанционното решение от 976,26лв. /или за сумата от 325,42лв/ 166,38 евро/ съдът приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

При условията на чл.242,ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно решение може да бъде постановено както със самото решение по съществото на делото, така и с отделно определение / Определение № 393/29.06.2010г. по ч.гр.дело № 263/2010г., 4 ГО на ВКС/. Предварителното изпълнение се следва по силата на закона /ex lege/ и съдът дължи допускането му дори и при липса на изрично заявено от ищеца искане. Законосъобразността на постановеното предварително изпълнение в случая е обусловена единствено от факта дали процесното вземане, което ответникът е осъден да заплати на ищеца, попада в приложното поле на чл.242,ал.1 от ГПК, /която предпоставка е налице в случая по отношение и на трите вземания по ч.128,т.2 от КТ, по чл.220,ал.1 от КТ и по чл.224,ал.1 от КТ/, както и изключване на ответника от кръга лица, посочени в нормата на 243,ал.2 от ГПК, което отрицателно условие в случая също е налице, предвид факта, че ответникът е търговско дружество. По отношение на вземането по чл.128,т.2 от КТ няма спор между страните, че представлява възнаграждение за работа. Що се отнася до това по чл.220,ал.1 и чл.224,ал.1 от КТ , неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че са изключени от приложното поле на чл.242,ал.1 от ГПК, тъй като не представляват обезщетение за работа. Обезщетението по чл.220,ал.1 от КТ замества трудовото възнаграждение, които работникът/служител би получил в хипотезата на спазен срок на предизвестието , поради което представлява по правната си същност именно обезщетение за работа. А обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл.224,ал.1 от КТ има за цел да репарира работника/служител за положения труд, макар да е имал право за съответния период по закон да не престира такъв, поради правото му на платен отпуск, ето защо и това обезщетение се явява като такова за работа по смисъла на чл.242,ал.1 от ГПК. В този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практика: определение № 485 от 30.07.2010г. по ч.гр.д. № 351/2010г. на 4 ГО на ВКС; определение № 654 от 08.10.2013г. по ч.гр.д. № 6136/2013г. на 4 ГО на ВКС; определение № 363 от 16.07.2015г. по ч.гр. д. № 2956/2015г. на 1 ГО на ВКС/.

На последно място, съдът намира за ирелевантен за преценката на законосъобразността на атакуваното предварително изпълнение, допуснато по реда на ал.1 на чл.242 от ГПК за горепосочените суми, фактът на доброволно плащане на част от сумите, на който факт се позовава жалбоподателят. Това обстоятелство би имало правно значение само в рамките на евентуален бъдещ изпълнителен процес , съгласно нормата на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК и с оглед отговорността за разноските на страните в това изпълнение с оглед разпоредбата на чл.79,ал.1,т.1 от ГПК.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение с рег.№ 34787 от 21.08.2025г., постановено по гр.дело № 48117/2024г. на СРС, ГО, 168 състав в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на решение с рег.№ 8954/16.05.2025г. в частта, с която „Феста хотели“ АД е осъдено да заплати на Л.О.К. следните суми: сумата от 313,76лв. , като обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 от КТ и сумата от 650,84лв.

3 като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ и е постановено издаването на изпълнителен лист за тези суми, за които е допуснато предварително изпълнение, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

Да се издаде на основание чл.404,ал.1,т.1 от ГПК изпълнителен лист в полза на Л.О.К. срещу „Феста хотели“ АД за сумата от 313,76лв. , като обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 от КТ и за сумата от 650,84лв. като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, частната жалба вх. № 326651/08.10.2025г., подадена от „Феста хотели“ АД срещу определение с рег.№ 34787 от 21.08.2025г., постановено по гр.дело № 48117/2024г. на СРС, ГО, 168 състав в останалата обжалвана част, с което допуснато предварително изпълнение на решение с рег.№ 8954/16.05.2025г. в частта, с която „Феста хотели“ АД е осъдено да заплати на Л.О.К. както следва: 1/на основание чл.128,т.2 от КТ - сумата от 600,00лв./306,77 евро/ като допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер /премия/ за месец 09.2023г.; 2/ на основание чл.220 ,ал.1 от КТ - разликата над сумата от 313,76лв.- до пълния уважен размер от 1890,47лв. /или за сумата 1576,70лв./ 806,15 евро/ , представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие и 3/ на основание чл.224,ал.1 от КТ - разликата над сумата от 650,84лв. до пълния уважен размер от 976,26лв. /или за сумата от 325,42лв/ 166,38 евро/ като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и е постановено издаването на изпълнителен лист за тези суми, за които е допуснато предварително изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4