Присъда № 14 от 06.12.2022, Окръжен съд - Добрич

Мотиви към присъда №14 от 06.12.2022г. по в.н.о.х.д.№254 по описа на ОС-гр.Добрич за 2022г.

С присъда №3/28.04.2022г. по н.о.х.д.№258/2021г. РС-гр.Г.Т. е признал Р. В. К. за виновна в това, че на ***г. в гр. Г. Т., обл. Д., е нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората-коронавирусна инфекция „КОВИД-19“, въведени на територията на Р. Б.със Заповед №РД-01-196/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, ал.5 и ал.11 от Закон за здравето, като според т.5 на заповедта, всички лица, на които е разрешено влизането в страната по т.2, се допускат на национална територия при представен документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на „COVID-19“, а при липса на такъв, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната РЗИ или оправомощено от него длъжностно лице, и като лице, пристигнало в Р.

Б., от рискова зона, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина № *** от ***г. на Директора на РЗИ-Р. М. С.

Н., подсъдимата не изпълнила задължението си да не напуска мястото за настаняване, находящо се в гр.Г.Т., обл. Д., ул.„И. К.“ №**, където посочила, че ще пребивава и където била карантинирана до ***г.,включително, като на ***г., около ***часа се явила на ЛетищеВ. за гранична проверка преди полет *** за гр.Ф., ФРГ и деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение №325/14.05.2020г. на Министерски съвет на Р. Б., удължена с Решение №855/25.11.2020г. и с Решение №72/2021г. до 30.04.2021г., свързана с епидемично разпространение на „КОВИД-19“ и съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите и смъртни случаи, поради което и на основание чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК и чл.55, ал.1 от НК, на жалбоподателката е наложено наказание „Пробация” при меркизадължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Присъдата е атакувана от защитника на подсъдимата с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. С жалбата се пледира за отмяна на първостепенния акт, признаването на Кюблер за невиновна 1 в извършването на вмененото и престъпление и оправдаване по повдигнатото обвинение.

Във връзка с представените от защитата нови писмени доказателства представителят на ОП-гр.Добрич пледира в полза на жалбоподателката.

При постановяване на своя акт районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

С Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание на Р. Б., на основание чл.84, т.12 от Конституцията, е обявено извънредно положение върху цялата територия на страната, първоначално за периода от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. Със същото решение е възложено на МС да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от „COVID – 19“ с цел опазване живота и здравето на б. граждани. В изпълнение Министъра на здравеопазването, на основание чл.61 от Закона за здравето, издал Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., удължавана последователно с Решение №378 от 12 юни 2020г., с Решение №418 от 25 юни 2020г., с Решение №482 от 15 юли 2020г., с Решение №525 от 30 юли 2020г., с Решение №609 от 28 август 2020г., Решение №673 от 25 септември 2020г., с Решение №855 от 25 ноември 2020г. и с Решение №72/26.01.2021г. на Министерския съвет, считано от 1 февруари 2021г. до 30 април 2021г.

Съгласно заповедта всички б. граждани и гражданите на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Р. Б. и членовете на техни семейства, пристигащи от посочените в заповедта рискови държави, сред които и Р. Г., се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол. По този повод влизащите в страната граждани попълвали удостоверение, в което посочвали държавата, от която пристигат, както и личните си данни и мястото, на което се задължават да пребиват за период от 14 дни, считано от момента на пристигането си. Тази информация се подавала от органите на МВР към РЗИ по местоизпълнението на карантината, а РЗИ уведомявали общопрактикуващите лекари, за да поемат наблюдението на здравословното състояние на карантинираните лица за периода на изолация.

Подсъдимата К.пребивавала в Р. Г., като на ***г. влязла на територията на Р. Б. през ГКПП – Д. м., с намерение за кратък 2 престой. Съгласно въведената процедура на К. било издадено Предписание за поставяне под карантина №****г. на РЗИ–Р., което било връчено на ***г. В предписанието било указано, подсъдимата да се постави под карантина, за срок от 10 дни, на адреса, който същата посочила, а именно гр. Г.Т., обл. Д., ул.„И.К.“ №**. К. била запозната изрично и лично с текста на предписанието, за което се подписала собственоръчно, като й бил връчен екземпляр от същото, съдържащо указания досежно отговорността по чл.355 от НК.

Към 13.04.***г. на електронната поща на РЗИ-Р. бил изпратен документ, удостоверяващ отрицателен резултат от направен предходния ден РС R-тест от жалбоподателката. Доколкото срокът за тест/24 часа от влизането в страната/ не е бил спазен, РЗИ е отказала да зачете резултата и да отмени карантината, за което К. била изрично уведомена.

На 16.04.**г., около *** часа подсъдимата се явила на Летище-В. за проверка преди полет *** за гр.Ф., ФРГ. При извършена гранична проверка на заминаващите пътници, нарушаването на карантината било установено от свидетелите В. П. и Ж. С., служители на ГКПП-А.

В.. По случая било издадено писмено полицейско разпореждане, задължаващо подсъдимата в срок от три часа да се завърне на адреса, на който е трябвало да се изпълнява карантината, а именно гр. Г. Т., обл. Д., ул.„И. К.“ №***.

Така установената от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. Същата се гради върху показанията на разпитаните свидетели и приобщените към приключване на съдебното дирене писмени доказателства, които в съвкупност изцяло оборват отстояваната от подсъдимата защитна теза, в частност-неуведомяване за произтичащите от карантинирането задължения и за отказа на РЗИ да зачете резултата на отрицателния РСR-тест от 12.04.***г.

Видно от изложените констатации, в разрез с предписанието, издадено й от РЗИ-Р., подсъдимата е нарушила мерките, разписани в Заповед №РД-01-196/31.03.2021г. против разпространяването или появяването на заразна болест по хората /COVID-19/ на Министъра на здравеопазването, като в качеството си на лице, по т. 8 от нея, било поставено под карантина с предписание изх.№ *** от **г. на РЗИ-Р., не е изпълнила задължението си да не напуска адреса, на който е трябвало да пребивава през периода от ***г. до ***г. Това е дало и основание осъщественото деяние да бъде квалифицирано от 3 първостепенния съд като престъпление по чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК.

В конкретния казус при произнасянето си първата инстанция не е допуснала твърдените нарушения съдопроизводствените правила по чл.13 и чл.14 от НПК, които да са обусловили претендираното неправилно прилагане на материалния закон. Практиката на ВКС по повод наказателни производства с наложени наказания за нарушаване на противоепидемични мерки против разпространение на ковид-19, в частност предписания за карантиниране, макар и оскъдна, е изцяло еднопосочна. Според изложен в онлайн анализ на *** В. П., *** по административно право, неизменно становище на ВКС е, че законността на предписанието за карантиниране, в това число и дали е издадено от компетентен орган, дали е спазена формата-образец и пр., не е предмет на разглеждане в наказателното производство. Съгласно чл.61, ал.5 ЗЗ „заповедта за задължителна изолация и лечение на лица, от категорията на тези, посочени в ал.1 и ал.2, подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс“. Доколкото предписанието за карантиниране представлява индивидуален административен акт, твърденията, за липса на компетентност за неговото издаване, за неспазване на установената форма и за противоречие с материалноправните разпоредби, представляват основания за неговото оспорване по смисъла на чл.146 от АПК и се разглеждат по реда на този процесуален кодекс. За разлика от ГПК/чл.17 ал.2/, който предвижда възможност съдът, разглеждащ граждански дела, да се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, то НПК изобщо не предвижда възможност за инцидентен контрол на административни актове в рамките на наказателното производство. При това положение, неизменно се приема, че незаконосъобразността на карантинирането следва да бъде установявана пред съответния административен съд/Решение №60114/06.07.2021г. по н.д. №438/2021 г., ВКС, III н.о., Решение №60139/21.09.2021г. по н.д. № 525/2021 г., I н.о.). Именно поради утвърдената доктрина първостепенният съд не е имал нито възможността да проверява законосъобразността, в това числоформална такава за форма, нито да спре производството по реда на чл.25 от НПК, до евентуално произнасяне от страна на компетентния съд.

Същевременно, видно от новопредставените писмени доказателства, ден след постановяване на атакувания

4 първоинстанционен акт, с Решение №158/29.4.2022г. по адм.д.

№608/2021г., в сила от 22.05.2022г., АС-гр.Добрич е прогласил нищожността на Предписание за поставяне под карантина №****г. на РЗИ–Р. поради съществено нарушаване на изискванията за формалипсата на подпис на лицето, сочено в него като издател. Налице е ново обстоятелство, дерогиращоелемент от обективните признаци на състава по чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1от НК, а именно-на валидна „мярка“, издадена против разпространението на „КОВИД-19“, в случая съставляваща Предписание за поставяне под карантина №***г. на Директора на РЗИ-Р., основаващо се на Заповед №РД-01196/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, ал.5 и ал.11 от Закон за здравето.

Невалидността/нищожността/ на предписанието с обратна сила влече отпадането на задължението за спазване на карантина и по същество изключва противоправността на осъщественото от жалбоподателката деяние. Това безусловно налага отмяна на поднадзорната присъда, признаване на К. за невиновна и оправдаването и по повдигнатото срещу нея обвинение.

Воден от изложените констатации и правни изводи, на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК настоящият въззивен състав постанови присъдата си.

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 14 гр. гр. Добрич, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. М. Каменски

Членове:

М. Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел и прокурора Р. Г. Б. като разгледа докладваното от А. М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223200600254 по описа за 2022 година На основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК съдът

ПРИСЪДИ:

Отменя изцяло присъда №3 от 28.04.2022г. по н.о.х.д.

№258/2021г. на РС-гр.Г.Т, като вместо това признава Р. В. К., родена на ***г. в гр.Г.Т . , с постоянен и настоящ адрес в с.град, ***, ****образование, ****, ЕГН:**********, за невиновна в това, че на ***г. в гр.Г .Т. , като лице поставено под карантина с Предписание №****г. на Директор на РЗИ-Р., прогласено за нищожно с Решение №158/29.4.2022г. по адм.д.№608/2021г. на АС-гр.Д., в сила от 22.05.2022г., нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората-коронавирусна инфекция „КОВИД-19“, въведени на територията на страната със Заповед №РД-01196/31.03.2021г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2, чл. 63, ал.4, ал.5 и ал.11 от ЗЗ, като не изпълнила задължението си да не напуска мястото за настаняване, в което посочила, че ще пребивава и където била карантинирана за 1 установения с предписанието срок от десет дни-до ****г., явявайки се на ***г. на Летище -В. за гранична проверка преди полет *** за гр.Ф., ФРГ, и деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение №325/14.05.2020г. на МС на РБ/удължена с Решение №855/25.11.2020г. и с Решение №72/2021г. до 30.04.2021г./, свързана с епидемично разпространение на „КОВИД-19“ (COVID-19) и съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите и за смъртни случаи, поради което оправдава подсъдимата по повдигнатото срещу нея обвинение по чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК.