Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260021 от 16.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 120/2020
Вид
Решение № 260021
Подписан
16.03.2023
В сила
28.09.2023
Състав
ДИЛЯНА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260021 гр.

Бургас, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия: Диляна Йорданова при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 120 по описа на БОС за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава XXXII от ГПК- търговски спорове.

Образувано e по искова молба от РТК ООД,

ЕИК122082104, със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, ул. Кирил и Методий№23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, съдебен адрес гр. София, ул. Проф. Н. Михайлов №7, вх.Б, ет.1, ап.2, с която е предявен иск за осъждане на Община Поморие, ЕИК000057179, с административен адрес гр.

Поморие, ул. Солна №5, представлявана от кмета Иван Алексиев, да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща сборна мораторна неустойка, дължима на основание чл. 15 от сключен между страните договор №Д-610 от

02.12.2016г. след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба – 19.03.2020г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 02.12.2016г. е сключил с ответника договор, по силата на който му е възложил да извършва дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие. Посочва, че съгласно сключения между страните договор дължимите от ответника суми е следвало да се заплащат в срок до 30 дни след издаване на фактура и съставянето на приемо-предавателен протокол за извършените работи. Поддържа, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, за което са били съставни съответните приемо-предавателни протоколи, но ответникът заплатил дължимото възнаграждение забавено. Според ищеца дължимата главница по фактура №6462 от 31.01.2017г. в размер на 55 722,67лв. е заплатена на 18.04.2018г., съответно по фактура №6463 от 31.01.2017г. в размер на 65 316,40лв. е заплатена на 18.04.2018г. Позовава се на уговорката на чл.15 от договора, съгласно която страните са постигнали съгласие за неустойка при забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението от възложителя в размер на 0,1 процента от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността на договора, възлизаща на 3 420 000 без ДДС съгласно чл. 2 от договора. Съгласно допуснато изменение в размера на предявения иск в последното по делото съдебно заседание ищецът е намалил размера на предявения иск съобразно влязло в сила между страните решение№12 от 28.04.2021г. на БАС по в.т.д.№43/2021г., с което неустойката за предходен период е намалена поради прекомерност. По фактура №6462 от 31.01.2017г. ищецът претендира неустойка в размер на 14 500лв. за периода

28.02.2017г.-18.04.2018г., формирана като обезщетение на дневно обезщетение за забава по дните на забава – 410 дни и по фактура №6463 от 31.01.2017г. неустойка в размер на 15 500лв. за периода 28.02.2017г.-18.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение по дните на забава – 410 дни, без да превишава ограничението по договора. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

БОС е сезиран с иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Възразява, че с клаузата по чл. 15 от сключения договор е уговорена мораторна лихва, а не неустойка, поради което не следва да надвишава нормативно установения размер. В случай, че с клаузата страните са постигнали съгласие за неустойка, възразява, че същата е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че уговореният размер на неустойката излиза извън нейния обезщетителен и санкциониращ характер и въпреки, че формално неустойката е ограничена в размер на 20 процента от стойността на договора, с оглед стойността на горната граница е налице очевидна аморална несъразмерност на неустойката.

Посочва, че при месечни задължения на общината в порядъка на 50 000лева не е възможно неустойката да достигне до размер, превишаващ размера на главния дълг. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност, като моли да се намали размера на неустойката до размера на дължимата законна лихва за периода, тъй като е изпълнил задължението си, въпреки забавата си и ищецът не е претърпял вреди. Въвежда в процеса възражение за погасителна давност. Посочва, че съгласно чл.4 от договора падежът на задължението е 30 дни от представяне на фактура и протокол за извършената работа, поради което задължението е изискуемо от 03.03.2017г. и е погасено с кратката три годишна давност към датата на предявяване на исковата молба.

Депозирана е допълнителна искова молба в преклузивния двуседмичен срок, с която се поддържат първоначалните доводи в исковата молба. Ищецът намира, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от договора се налага извода, че с нея страните са уговорили клауза за неустойка.

Изразява становище по същество на спора, че клаузата не е за законна лихва, както и, че страните не са ограничени да уговорят по-висок размер на обезщетението за забава, дори по отношение на лихвата. Посочва, че е налице валидна клауза за неустойка, която не е нищожна поради противоречие на добрите нрави. Развива доводи, че уговореният дневен размер на неустойка е сравнително нисък и тя би стигнала размера на просрочената сума при 1000 дни забава и не би го превишила значително, тъй като вземането за неустойка се погасява с три годишна давност. Намира, че само по себе си обстоятелството, че неустойката надвишава размера на главния дълг, не следва да се тълкува като основание за нищожност и преценката следва да бъде конкретна, от волята на длъжника зависи изпълнението на задълженията му в срок. Излага съображения, че неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност, с оглед вида на сделката търговска и качеството на страните, действащи като търговци по процесния договор, но дори и ответникът да не е търговец той е икономически по-силната страна, предвид естеството на договора и начина на сключването му след възлагането на обществена поръчка.

Позовава се на останалите клаузи от договора, а именно, че договорът е с продължително действие и ищецът може много трудно да го развали поради забава на възнаграждение, равняващо се на три месечни дължими вноски, с тримесечно предизвестие, той носи риска да изпълнява договора без да получи насрещни плащания в срок от шест месеца. Неоснователно според ищеца е възражението за погасителна давност и давностният срок започва да тече от последния ден, в който се начислява неустойката, т.е от деня на плащането на главницата – 18.04.2018г. При условията на евентуалност, ако се приеме, че процесните вземания представляват мораторна лихва погасени по давност според ищеца са малка част от тях, но ответникът не е посочил каква част от исковата сума счита за погасена по давност и за кой период, поради което възражението му е бланкетно и не трябва да бъде разглеждано от съда.

Ответникът се е възползвал от правото си на допълнителен отговор в законоустановения двуседмичен срок, с който поддържа първоначалните оспорвания в отговора на исковата молба.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В с.з. пред

БОС ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з., като не изразява становище по спора.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за възлагане на обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие, изх. рег.№Д-610 от 02.12.2016г., сключен по реда на ЗОП след решение на кмета на Община Поморие, ответникът Община Поморие е възложила на ищцовото дружество РТК ООД извършването на описаните в чл.1 дейности на нейната територия с съответствие с ценова оферта, техническо предложение на изпълнителя и техническа спецификация на възложителя.

Съгласно чл.3 от договора цените на услугите са съгласно ценово предложение на изпълнителя, представляващо неразделна част от договора.

Уговорено е в чл.4 плащането на цената да се извършва в срок от 30 дни след представяне на фактура и месечен протокол за извършена работа, подписан от двете страни.

Предвидено е в чл. 15 при забава на изпълнението на задълженията по договора неизправната страна да дължи на изправната лихва за забава в размер на 0,1 процента върху стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността на договора.

По делото са представени двустранно съставени актове за извършена работа за месец януари 2017г., както и двустранно подписани фактури, в които са обективирани извършени услуги по договора, състоящи се в сметоизвозване за месец януари 2017г., ръчно метене, зимно поддържане и транспорт за месец януари 2017г., както следва: фактура №6462 от 31.01.2017г. на стойност 55 722,67лв. и фактура №6463 от 31.01.2017г. на стойност 65 316,40лв.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице Т.Д. по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от настоящата съдебна инстанция, се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника Община Поморие, в което са отразени извършени плащания по процесните фактури на 18.04.2018г.

С оглед на това съдът намира, че считано от

03.03.2017г., с настъпване на 31-вия ден от подписване на издадените фактури и месечни протоколи за извършена работа от Община Поморие, съобразно чл. 4 от договора следва да се определи началото на периода на забавата до деня, предхождащ извършеното плащане – 17.04.2018г.

Ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на възнаграждение по фактура №6462 от 31.01.2017г. за периода 03.03.2017г.-17.04.2018г. и по фактура №6463 от 31.01.2017г. за периода 03.03.2017г.-17.04.2018г., като съгласно чл. 15 от договора дължи сборна дневна мораторна неустойка за 406 дни забава по фактура №6462 от 31.01.2017г. в размер на 22 622,32 лв. и по фактура №6463 от 31.01.2017г. в размер на 26 515,86 лв. за посочения период, при дневен размер на неустойката - 0,1 процента върху стойността на възнаграждението по съответната фактура.

Приложени са решение №433 от 30.11.2020гг. по т.д.№70/2020г. на БОС, частично отменено с решение№12 от 28.04.2021г. по в.т.д.№43 по описа на БАС за 2021г., недопуснато до касационно обжалване с определение№50570 от 07.11.2022г. по т.д.№2414/2021г. на ВКС, с които са уважени предявени от ищеца срещу ответника искове за неустойка за забава за предходен период въз основа на същия договор по издадени фактури№№6454 и 6455 от 30.12.2016г.

Страните са обвързани от сила на присъдено от влязлото в сила съдебно решение по т.д.№70/2020г. на БОС относно всички обстоятелства, на които се основава иска за неустойка за минал период по силата на сключения между тях договор, в това число относно възраженията, които ответникът е могъл да направи против съществуването на спорното материално право, основани на факти преди формирането на сила на присъдено нещо.

След като със силата на присъдено нещо е признато, че клаузата за неустойка е породила действие, въпросът за валидността на неустоичната клауза е недопустимо да бъде пререшаван в настоящото исково производство съгласно разпоредбите на чл. 297, чл. 298, ал.

1 и чл. 299, ал. 1 от ГПК (в този смисъл решение № 104 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2010 г., IV ГО, решение № 115 от