Решение № 411 от 14.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Гоце Делчев, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря И. Анг. К. като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220100488 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявена от И. М. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Х., общ.Г., обл. Благоевград, чрез адв. Т. Г. П. от АК – Благоевград, срещу О. Р. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес в с.Х., общ.Г., обл. Благоевград, искова молба с правно основание с правно основание чл. 49 от СК. С исковата молба са предявени и небрачни искове по чл. 53 от СК жилище за възстановяване на фамилното име и чл. 56 от СК за предоставяне на ползване на семейното жилище след прекратяване на брака Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответника сключили граждански брак на **.**.**** година в село Х., общ. Г., обл. Благоевград, че бракът е първи и за двамата. Сочи се, че от съжителството им преди сключване на брака имат родени две деца Д. О. Р.А е ЕГН********** и М. О. Б. с ЕГН**********, които към настоящия момент са вече пълнолетни лица. Сочи се, че по време на брака с ответника като семейно жилище са ползвали къща в село Хвостяне, собственост на родителите на ответника. Излага се, че първоначално семейните отношения на съпрузите били добри и заедно се грижили за семейството си. Излагат се твърдения, че съпрузите заминали да работят в Германия през ****година, от който момент отношенията между тях се променила. Излагат се твърдения, че до момента на заминаването им за чужбина и още около шест месеца след това, тоест до към началото на ****година с ответника живеели добре, без особени противоречия и поддържали добри брачни отношения, като семейство. Работили и двамата, печелели добре и се грижели за себе си, и децата си. Държали се с обич, и с уважение по между си, и взаимно се подкрепяли. Сочи се, че в началото на ***година, ответника започнал постепенно да вдига все по-често и все по-сериозни скандали по всякакви измислени от него поводи, че все нещо не му харесвало в ищцата, все нещо не е правила добре, а той самият започнал все по - често да закъснява след работа и да се прибира подпийнал, като поради това ставал и агресивен към нея. Не я е удрял, но държането му към нея било на човек, който във всеки момент можеше да го стори. Сочи се, че тъй като смятала, че отношението на ответника е в следствие на трудния живот в чужбина настояла да се приберат в България.

Излага се също така, че независимо, че през есента на ****. с ответника се прибрали в 1

България, отношението не се променил, същия продължил да бъде агресивен, да я тормози, обижда, като не работил, пиел с приятели до късно през нощта и да вдига скандали, вкл. пред малката им дъщеря. Излага, че с ответника се разбрали той да замине в чужбина да работи, а като се устрои да вземем и нея, тъй като имали нужда от средства. Така ответника заминал през пролетта на *****година, от когато ищцата повече не го видяла. Излага се, че вече повече от 9 години ответника не се е обаждал, не я е търсел – нито нея, нито децата им.

Излага твърдения, че е чула от познати, че ответника почти веднага след като заминал за Германия през ****. заживял с друга жена, от която имал и дете. Излага, че през ******година била изгонена от родителите на ответника, вероятно по негово искане, от семейното жилище и от тогава се преместила да живее в гр. Х. при брат си. Не претендира ползване на семейното жилище и издръжка. Излага, че с ответника не са придобили движими или недвижими вещи в режимна СИО. Желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име Х.. Счита, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен по изключително негова вина.

С разпореждане рег. № ***/**.**.****** г., съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства на ответната страна.

Материалите по делото са надлежно връчени на ответника на **.**.****г.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак – дубликат, издаден на **.**.****г. (л. 5 от делото), страните по делото са законни съпрузи сключили граждански брак на **.**.*****г. в **********, за което е съставен акт за сключен граждански брак № *****/**.**.****г. Не се спори между страните, а и от приетите удостоверения за раждане на л. 6 и л. 7 от делото се установява, че от съвместното им съжителство преди сключване на брака си, страните имат родени общо две деца, които към настоящия момент са пълнолетни – Д, О, Р.а с ЕГН **********, роден в град Г, Д, на **.**.****г и М, О, Б. с ЕГН *********, родена в град Гоце Делчев на **.**.***** г.

Не се спори, че страните са във фактическа раздяла от повече от 9 години и не живеят заедно, след като ответника е заминал през ***година за Г, да работи. В исковата молба се твърди, че от момента, в който е заминал ответника повече не е търсил ищцата и децата им и това е било последното им виждане.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М, О, Б. – дъщеря на страните, ищцата и ответника последно са се видели преди около 10 година. Свидетелката почва, че до ****-***** г. живеели при баба й и дядо й по бащина линия, но след това живее с майка си в гр. Х,, в къща, която е закупена от нея, защото майка й и баща й се разделили, а баба й и дядо й ги изгонили от тяхната си къща. Свидетелката заявява, че през ***-***** година тя е била в България, а майка й и баща й в чужбина. Тогава и двамата се върнали от чужбина, но се скарали и разделили. Свидетелката сочи, че от години нямат контакт с баща й, че той си има друго семейство и живее в чужбина. Сочи, че той не е търсел контакт с нея и майка ми. Заявява, че двамата не са виждали, че не помни в какви отношения са били, защото е била малка и майка й не й е споделяла, защото не е искала да я притеснява.

Категорична е, че няма смисъл те двамата да се съберат отново и че брака им е вече приключил.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 49 от СК:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен граждански 2 брак. Следва да докаже реализирането на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Следва да докаже, че дълбокото и непоправимо разстройство е настъпило по вина на съпруга.

Както вече се посочи по делото са представени доказателства, че между страните е сключен граждански брак. От събраните в хода доказателства по безспорен начин се установява и че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. От всички тези доказателства се установява по един безпротиворечив начин, че ищцата и ответника повече от 9 години живеят разделени и до сега съпрузите са в трайна фактическа раздяла, като няма данни ответникът да се е интересувал от ищцата или неговите деца или да е подпомагал по какъвто и да било начин в отглеждането им през годините. Към момента страните са преустановили лични контакти. С оглед на горното, съдът намира, че понастоящем между съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение, доверие, привързаност.

Между тях е налице фактическа раздяла, продължила повече от 9 години, което по безспорен начин лишава брака от негово присъщо вътрешно съдържание, изискуемо от закона и нравите на обществото, като този брак не е в интерес на съпрузите.

С оглед на установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е и непоправимо разстроен.

ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА

С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака, тъй като такова искане фигурира в исковата молба. Във връзка с вината следва да се съобразят на първо място твърденията на ищцата, които се потвърждават от събраните в хода на производството доказателства, а именно, че ответника е оставил семейството си, заминал да работи в Германия, вече не се върнал, а има друго семейство. В правната теория последователно е застъпено разбирането, че "вината" е психично отношение, а брачната вина е субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В такъв смисъл е и съдебната практика - напр. Решение № 2679 от 19. Х.1973 г. по гр. д. № 2072/73 г., II г. о. Безспорно по сега действащия СК възможностите при искане по чл. 49, ал. 3 от СК са три: 1. вината за разстройството на брака да е на двамата съпрузи; 2. вината да е на единия съпруг; 3. разстройството на брака да се дължи на обективни причини, поради което да липсва така наречената "брачна вина" за настъпилото разстройство. В случая по делото са събрани доказателства, които са в насока, че ответникът по своя инициатива напуснал съпругата си и децата им и от този момент, за период от над 9 години, не е проявил никакъв интерес към тях.

Настоящият състав на съда, намира, че за настъпилите деструктивни промени в отношенията между съпрузите са налице елементи на неприемливи за съществуването на брака прояви на поведение от страна на ответника по делото. Установи се по делото, че същият е заминал за Г, и вместо да се обади на съпругата си, когато В последствие същият е създал ново семейство. Тези обстоятелства безспорно са довели до наличното разстройство на брака, което не може да бъде възстановено.

Ето защо съдът намира, че настоящият случай е такъв, при който бракът е разстроен поради наличието на вина на единия съпруг - ответникът О. Б.. Следователно в настоящото съдебно решение следва да се посочи, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Б.. Не са събрани никакви данни ищцата да има каквато и да е вина за разрива на отношенията между съпрузите.

По предявени иск с правно основание по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл. 56 от СК:

Ищцата твърди, че семейното жилище, в което са живели двамата съпрузи в село Х,, община Г, е собственост на родителите на ответника. Това се заявява и от свидетелката Б..

Ищцата не претендира ползването му, а иска семейното жилище да бъде предоставено на 3 ответника.

По предявения иск с правно основание чл. 322, ал. 2 ГПК вр. 53 от СК:

В доказателствената тежест на ищцата е да докаже какво е било фамилното й име преди и след сключването на брака. От удостоверението за сключен граждански брак се установява, че ищцата (при сключване на брака) е приела фамилията на съпруга „Б.“. Ето защо следва да бъде постановено, при изричното искане на ищцата, същата да възстанови предбрачното си фамилно име Х,. Искът по чл. 53 СК е основателен и ищцата следва да върне фамилното си име от преди брака.

По разноските:

Ищцата е освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Предвид изхода на делото и констатираната вина, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за разглеждане на делото, като съда на основание чл. 329, ал. 1, изр.

1 вр. чл. 77 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на ***** евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между И. М. Б. (след прекратяване на брака Х,) с ЕГН ********** с ЕГН ********** и О. Р. Б. с ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № ****/**.**.****** г., съставен в **********, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило ПО ВИНА НА СЪПРУГА О. Р. Б. с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака семейното жилище в **********, следва да се ползва от съпруга - О. Р. Б. с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното си фамилното си име "Х," и след развода да се именова И. М. Х,.