Определение № 543 от 29.09.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Враца, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500423 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 12189/21.09.2025 год. депозирана от "Евро Финанс Колект България" ЕООД срещу Разпореждане № 3317/18.07.2025 год. по ЧГД № 1418/2025 год. по описа на Районен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 8180/05.06.2025 г. за изменение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 871/07.05.2025 г., постановена по ЧГД № 1418/2025 год. по описа на Районен съд Враца, в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение, като заявителят е претендирал увеличаване от 240,00 лв. на 400,00 лв.

В частната жалба се твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно, тъй като съдът се позовал на решението на СЕС, приемайки, че минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. не се прилагат в случая, доколкото с него се дава отговор на други въпроси относно адвокатското възнаграждение. В Решението на СЕС не се разглежда, нито има произнасяне в диспозитива му относно задължението на националния съд да се произнася по прекомерността на адв. възнаграждение служебно, без да е направено възражение за прекомерност от противната страна.

В случая съдът е изходил от едностранния характер на заповедното производство, за да определи служебно размера на адвокатското възнаграждение.

Цитира разпоредбата на чл.413,ал.1 от ГПК даваща право на длъжника да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, както и в исковото производство по чл.422 от ГПК в което съдът следва да се произнесе по разноските и в заповедното производство.

Сочи, че в случая по делото няма данни заповедта да е връчена на длъжника, поради което той да може да се възползва от възможността да направи възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.

Районният съд неоснователно не е присъдил всички направени разноски от заявителя, след като е уважил изцяло претенцията му за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, в пълно претендирания размер от 400,00 лв.

1

На следващо място излага доводи, че атакуваното Разпореждане № 3317/18.07.2025 г., постановено по ЧГД № 1418/2025 г. по описа на Районен съд Враца е незаконосъобразно, тъй като първостепенния съд в нарушение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, е извършил намалението на присъдените разноски служебно, без да е налице такова искане от насрещната страна, с което е нарушил състезателното начало в процеса с недопустима служебна намеса.

Сочи, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ по дела с материален интерес до 1000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв., в какъвто размер е претенцията на заявителя посочена в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Изводът на съда за присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер на 240,00 лв. е неправилен, незаконосъобразен и е в противоречие с посочените правни норми.

Моли за отмяна на Разпореждане № 3317/18.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1418/2025 г. по описа на Районен съд - Враца, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде осъдена И. М. С., да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД-София разликата над присъдената сума от 240 лв. адвокатско възнаграждение до претендираната такава от 400 лв.

Моли за присъждане на сторените в производството пред въззивния съд разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Препис от частната жалба не е връчван на ответната страна за отговор.

За да се произнесе по жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.05.2025 г., подадено от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител - С. К. Н., чрез пълномощник - адв. И. Л. против длъжника И. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с постоянен и настоящ адрес: *** за следните суми: сумата от 194,65 лева - представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 26.06.2021г. за телевизионна услуга с абонаментен план „VIVA TV L“, в който план са включени телевизионни услуги; за интернет услуга с мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Моbiх М“, в който план са включени мобилни и интернет услуги; Договор за електронни съобщителни услуги от 26.06.2021 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги; за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги. На основание Договорите, сключени между длъжника и „БТК“ ЕАД, са издадени следните фактури: Фактура № 1327938221/08.09.2022г.;

Фактура№1329501619/08.10.2022г.; Фактура №**********/08.11.2022г., както и сумата в размер на 64,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото - 25,00 лева държавна такса и 240,00 лева - адвокатски хонорар адвокатско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: Неизплатени телекомуникационни услуги, като на 03.08.2023 г. „Евро Финанс Колект България“ ЕООД е закупил от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане, всички вземания на „БТК“ ЕАД към И. М. С..

По подаденото заявление Районен съд - Враца е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 871/07.05.2025 г., по чл. 410 ГПК, с която е уважил претенциите за главница, лихва и разноски за внесена държавна такса. Със заповедта за изпълнение заповедният съд е присъдил и разноски по делото в размер 240,00 лв.

2 адвокатско възнаграждение.

В мотивите на заповедта заповедният съд е приел, че искането за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева с ДДС, е частично основателно, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален под установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и да се определи от съда с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, без да е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери на адвокатските хонорари. Съдът се е позовал на постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22, по което е прието, че присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и българският съд вече може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредбата минимални размери. Приел е, че съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия.

С оглед на конкретния случай съдът е приел, че производството е заповедно, развива се по утвърдени от Министерство на правосъдието образци на заявление, заповед за изпълнение и възражение, не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност, че размерът на материалния интерес е неотносим към преценката за адекватност на платения от заявителя адвокатски хонорар спрямо правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия, поради което възнаграждението следва да се намали на 200,00 лева (240,00 лева е ДДС), която именно сума следва да се присъди на заявителя за платен адвокатски хонорар.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

С молба вх. № 8180/05.06.2025 г. заявителят „Евро Финанс Колект България“ ЕООД е поискал изменение на издадена заповед за изпълнение № 871/07.05.2025 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1418/2025 г. на Районен съд – Враца, в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение, като е претендирал увеличаване от 240,00 лв. на 400,00 лв.

Видно от текста на молбата същата е озаглавена молба, адресирана е до първоинстанционния съд, с петитума на молбата се иска изменение на заповедта в частта за разноските като се присъди сумата до пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение. Независимо от изложеното в мотивната част на молбата е направено позоваване на разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК, поради което и съществува неяснота дали депозираната от страната молба е молба или частна жалба.

Предвид на изложеното е следвало да бъде отстранена неяснотата относно правния характер на документа – дали е частна жалба или е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските като бъдат дадени указания на страната да уточни какъв е характера на документа, който подава.

С Разпореждане № 3317/18.07.2025 г. Районен съд – Враца е оставил искането без уважение като неоснователно, разглеждайки молбата по същество.

Заповедното производство е едноетапно и приключва с издаване на заповедта – не е предвидена последваща редакция на заповедта по искане на заявителя, извън изрично определените случаи (напр. при очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК или при жалба по чл. 413 ГПК – ако са налице основания).

Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебен акт, който подлежи на изменение по реда на нормата на чл. 248 ГПК и същата не намира приложение в заповедното производство, когато в заповедта за изпълнение има произнасяне по отговорността за разноски, както правилно е посочил 3 първоинстанционния съд в обжалваното определение.

В конкретния случай обаче първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по молба за изменение на заповед за изпълнение в частта за разноските.

С оглед възприетата в т. 7 от на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК неприложимост на разпоредбата на чл. 248 от ГПК в хипотезата на налично първоначално произнасяне по разноските в заповедта произнасянето на първоинстанционния съд е недопустимо, поради което и подлежи на обезсилване, като постановено при липса на правна възможност за произнасяне, както делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за даване на възможност на страната да уточни претендирания процесуален ред за правна защита по който претендира с депозираната молба вх. № 8180/05.06.2025 г. присъждането на разликата над първоначално присъдените разноски до пълния размер на претендираните разноски - с молба за изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските или частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

При този изход на делото на молителя не му се дължат разноски в това производство.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 3317/18.07.2025г. постановено по ч.гр.д. № 1418/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Враца за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Враца, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500423 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: