Определение № 32533 от 01.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32533 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110141139 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по предявени от “Банка ДСК“ АД срещу ответника Ц.

К. Г. /конституиран в производството по реда на чл. 227 ГПК – на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник В. К. Г./ искове както следва:

1/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2549 лева, представляваща неплатена главница по договор за стоков кредит № 579188/10.10.2020 г., усвояван по кредитна сметка №11/27458151, ведно със законна лихва за период от 25.01.2023 г. до изплащане на вземането;

2/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1897.56 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 05.11.2020 г. – 09.10.2022 г.;

3/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 174.90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.11.2020 г. до 09.10.2022 г.;

4/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 75.85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.10.2022 г. до 23.01.2023 г.;

5/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

82 ЗЗД за сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит; за които суми са издадени Заповед за изпълнение № 7597/11.03.2023 г.и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3911/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в, както и, предявени в условията на евентуалност с установителните претенции по реда на чл. 422 ГПК, осъдителни искове както следва:

1 / Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2549 лева, представляваща неплатена част от главницата по 1 кредита, подлежаща на връщане като получена от кредитополучателя при начална липса на основание; съединен с предявен в условията на евентуалност

2 / Осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 2549 лева, представляваща неплатена част от главницата по кредита, подлежаща на връщане като получена от кредитополучателя на отпаднало основание.

Твърди се в исковата молба, че на 10.10.2020 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството й на кредитодател, и В. К. Г., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит № 579188/10.10.2020 г., по силата на който Банката е отпуснала на В. К. Г. стоков кредит в размер 2549 лв. за закупуване на мобилен телефон Apple iPhone 11 Pro Mx 64 GB, Silver, със срок за издължаване 24 месеца до дата на краен падеж на 10.10.2022 г.

Твърди се, че кредитът е изцяло усвоен на 10.10.2020 г. — еднократно, като сумата е преведена безкасово по сметка на търговеца.

Сочи се, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 37,17 % годишно или 0,1032% на ден, а съгласно чл. 12 от Раздел VI „Отговорност и санкции“ от цитираните Общи условия, кредитополучателят се съгласява с това, че при допускане на забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Твърди се, че видно от извлеченията от счетоводните книги на банката за сметка № 21270659, длъжникът не е изпълнил задължения си по кредита до крайната падежна дата, поради което „Банка ДСК“ АД е предприела действия по събиране на вземането си по реда на чл. 417 от ГПК, като се снабдила с Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение от 11.03.2023 г., издадени по ч. гр. дело № 3911/2023 г. на Софийски районен съд. Сочи, че въз основа на издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело № 1193/2023 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите установителни искове с оглед прието в производството по ч.гр.д. № 3133/2024 г. на СГС възражение по реда на чл. 423 ГПК, както и предвид дадените от заповедния съд указания по реда на чл. 415 ГПК.

По отношение на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, не излага фактически съображения.

Във връзка с констатираната смърт на първоначалния ответник – кредитополучател в хода на процеса, с писмена молба вх. № 87725/12.03.2025 г. отправя искане исковете да бъдат разгледани и уважени срещу единствения наследник по закон на кредитополучателя – неговия брат Ц. Крилов Г..

2

Моли съдът да уважи предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение, евентуално – съединения с тях осъдителен иск за чистата стойност на главницата по кредита, подлежаща на връщане като получена от кредитополучателя без, евентуално – при отпаднало основание. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК конституирания по реда на чл.

227 ГПК ответник Ц. К. Г. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове на основанията, подробно изложени и в подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение /които съдът е длъжен да зачете/.

Оспорва действителността на сключения договор за стоков кредит с твърдения, че кредитополучателят В. Г. е страдал от заболявания, свързани с разстройство на съзнанието, които са препятствали възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Твърди, че към датата на сключване на договора за кредит е имал определена с решение на ТЕЛК 100 % трайна неработоспособност. Сочи, че заболяванията му са дали основание за поставянето му под пълно запрещение преди настъпването на смъртта му.

Твърди, че кредитът е сключен от В. Г. чрез измама, извършена от трети за процеса лица - посредством въвеждането му в заблуждение, че ще получи помощи.

Оспорва действителното предоставяне на сумите по кредита. Сочи, че В. Г. никога не е притежавал описания в исковата молба мобилен апарат, като същият не би могъл и да борави с него.

Сочи, че сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК са събрани в хода на проведеното изпълнително производство по изп.д.

№ 1193/2023 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, като претендира тяхното връщане.

Излага съображения за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, обосноваващи неговата недействителност. В условията на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

По исковете:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

За основателност на предявените главни установителни искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в това число – спазването на всички преддоговорни задължения и изисквания по ЗПК и ЗЗП при предоставяне на 3 потребителски кредит, както и съдържанието на същия, в това число: размера на договорната възнаградителна лихва, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми за такси на сочените основания и техния размер; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит по описания в исковата молба начин; 3/ Настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата. В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

По възражението на ответника за унищожаемост на договора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД като сключен от дееспособно лице, което при сключването му е било в състояние на психично разстройство, в тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи: 1/ сключването на атакуваната сделка – което обстоятелство е безспорно между страните; 2/ невъзможността на кредитополучателя да разбира или да ръководи постъпките си към датата на сключване на сделката; 3/ инициирането на производство за поставяне под запрещение на кредитополучателя преди настъпване на неговата смърт – по аргумент от 31, ал. 2 ЗЗД.

Възражението на ответника по чл. 29 ЗЗД – за унищожаемост на процесния договор като сключен в резултат на извършена от трети лица измама, не подлежат на разглеждане в настоящото производство, доколкото не се твърди кредитодателят да е знаел за въвеждането в заблуждение на лицето /чл. 29, ал. 2 ЗЗД/.

По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и пр. 3 ЗЗД – в тежест на ищеца е да докаже предаването на сумата от 2549 лева на наследодателя на ответника.

В тежест на ответника, при доказване на горното обстоятелство е да установи наличието на основание за задържане на престацията.

По претенцията на ответника за възстановяване на събраните в хода на изпълнителното производство суми:

В отговора на исковата молба, ответникът е посочил, че предявява „насрещен иск“ срещу ищеца за сумите по издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, събрани в резултат на проведеното принудително изпълнение по изп.д. № 1193/2023 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков.

Във връзка с така формулираната претенция съдът намира, че на страната следва да бъдат дадени указания, че съгласно чл. 422, ал. 3 ГПК, вр.

4 с чл. 245, ал. 3 ГПК, ако установителният иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение, съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.

С оглед на това, на страната следва да бъде предоставена възможност да конкретизира искането си, като посочи дали желае да й бъде издаден „обратен изпълнителен лист“ срещу взискателя, в случай, че съдът отхвърли предявените искове.

По доказателствените искания:

Следва да бъдат приложени по настоящото дело материалите по ч.гр.д.

№ 3911/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.

Представените от страните писмени документи следва да бъдат приети като доказателства по делото, доколкото са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено.

С оглед наведеното от ответника възражение за унищожаемост на сделката по реда на чл. 31 ГПК, във връзка, с което по делото са представени медицински документи, за чието разчитане са необходими специални знания, съдът намира, че на основание чл. 195 ГПК, следва служебно да бъде допусната съдебно-психиатричка експертиза, която да даде отговор на въпросите: 1. Към 10.10.2020 г. страдал ли В. К. Г. от психиатрично заболяване и ако да – от какво? 2. Към посочената дата същият могъл ли е да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си?

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като страните следва да бъдат напътени към доброволни способи за разрешаване на правния спор. За процесуална икономия, на ищеца следва да бъдат дадени указания във връзка с предявените от него осъдителни претенции.