Решение № 231 от 09.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3864/2022
- Вид
- Решение № 231
- Подписан
- 09.02.2023
- В сила
- 20.04.2023
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 180, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 6, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 231 гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330203864 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 580924-F587396/04.06.2021 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 180, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 840 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС, както и на основание чл. 180, ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 559,45 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с недоказване на полученото плащане и липсата на хипотезата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Не се представлява в съдебно заседание
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано. Отделно пледира санкцията да е справедлива. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
На свидетелката Т. П. била възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства, касаещи дейността на дружеството жалбоподател „***“ ЕООД, с резолюция № П-16001620040991-0РП-001 от 10.03.2020 г. Проверката се отнасяла до данните в справка декларация за данъчен период март 2020 г. с вх. № 16004280641 от 1
14.04.2020 г.
Установява се, че дружеството жалбоподател е регистрирано лице по ЗДДС.
Последното притежавало качеството си на доставчик по извършена облагаема доставка на услуга, а именно това било право на встъпване в собственост по договор за финансов лизинг към „Уникредит Булбанк“ за „ Bobcat“ модел S57OHF с рег. № ***.
Данъчната основа на доставката била в размер на 42 000 лева, а ДДС - 8400 лв. По банков път била платена сумата от 20 000 лв. на 28.02.2020 г. и 30 400 лв. на 02.03.2020 г. Получател на услугата било дружеството „Тракия АБ билд“ ЕООД с ЕИК 204970054.
За доставката била издадена фактура № 0000000473 от 04.03.2020 г., в която фактура тази дата била определена и за данъчното събитие. Същата фактура обаче не била включена в дневника за продажби и справката декларация за същия период, посочена по-горе. По този начин дружеството не начислило следващия се ДДС в размер на 8400 лв. в следващия се срок от 01.04.2020 г. до 14.04.2020 г., включително, за данъчния период март 2020 г.
Отново в качеството си на доставчик по извършена облагаема доставка на услуга, а именно направа на шлайфан бетон и монтаж на армировка, дружеството жалбоподател извършило доставка с данъчна основа в общ размер на 27 972,50 лв. с ДДС 5594,50 лв. Цената на доставка била платена по банков път на 16.04.2020 г., а получател по доставката било дружеството „Ремстрой ИТД“ ЕООД с ЕИК 160101866.
За доставката дружеството жалбоподател издало фактура № 2000000070 от 31.03.2020 г. Данъчното събитие за доставката настъпило на 31.03.2020 г., както изрично било посочено в издадената фактура. Същата фактура обаче не била включена в дневника за продажби и справката декларация за същия период, посочена по-горе. По този начин дружеството не начислило следващия се ДДС в размер на 5594,50 лв. в следващия се срок от 01.04.2020 г. до 14.04.2020 г., включително, за данъчния период март 2020 г.
По този начин дружеството извършило две самостоятелни нарушения на дата 15.04.2020 г. Нарушението е установено от орган по приходите на 04.11.2020 г. по повод на представяне на документи във връзка с проверката.
Данъкът по двете доставки бил доброволно начислен и били отстранени несъответствията в подадените от дружеството дневник за продажби и справка декларация за данъчен период март 2020 г. със СД № 16004563534 от 08.02.2021 г., във връзка с изпратена до дружеството покана по реда на чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-008 от 25.01.2021 г., която била получена на 03.02.2021 г. по електронен път.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F587396/27.01.2020 г. срещу дружеството за нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, ал.
2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС, описани съответно по т. 1 относно неначислено ДДС в размер на 8400 лв. и по т. 2 за ДДС в размер на 5594,50 лв. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представителя на дружеството. Подписан е без възражения. След съставянето му не са постъпили такива в писмен вид.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция по чл. 180, ал. 4 от ЗДДС в размер на 840 лв. за нарушението по т. 1 от АУАН и имуществена санкция по чл. 180, ал. 4 от ЗДДС в размер на 559,45 лв. за нарушението по т. 2 от АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Т.
П. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, копие на справка декларация за ДДС вх. № 16004280641 от 14.04.2020 г. ведно с дневник за продажби за март 2020 г., копие на 2 справка декларация вх. № 16004563534 от 08.02.2021 г. ведно с дневник за продажби за март 2020 г., копие на фактура № 0000000473 от 04.03.2020 г., извлечение № 2/02.03.2020 г. от разплащателна сметка в BGN № ***, извлечение № 3/01.04.2020 г. от разплащателна сметка в BGN № ***, копие на фактура № 2000000070 от 31.03.2020 г., извлечение № 4/04.05.2020 г. от разплащателна сметка в BGN № ***, покана по реда на чл. 103 от ДОПК за извършване на корекция № П-16001620040991-177-008 от 25.01.2021 г., нотариално заверено пълномощно, оправомощителна заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че дружеството е извършило две доставки на услуги, за което му е заплатена договорената цена, с определен ДДС и дата на данъчното събитие, но не начислило данъка. Свидетелката споделя, че впечатленията са преки от счетоводни документи и документи за извършените плащания.
Показанията й съдът намира за обективни, логични, последователни и подробни, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства – фактури, извлечения от сметки, справки декларации и дневници за продажби към тях, поради което им дава вяра изцяло.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице съгласно представената заповед и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, от което дружеството жалбоподател не се е възползвало. Актът е съставен в присъствието на свидетел и управителя на дружеството, с което е спазено условието по чл. 40 от ЗАНН.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени – каква е конкретната доставка с индивидуализирани страни, предмет, основание, стойност, начин на прехвърляне на собствеността/на извършване на услугата и настъпване на данъчното събитие). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за отчитане и начисляване на ДДС в срок и включването му в съответните документи в срок, свързани с контрола на държавата за спазване на тези правила.
3
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали нарушенията по посочената разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл.
86, ал. 2 вр. чл. 82, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Безспорно е по делото, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице. Установява се по категоричен и безспорен начин и обективната и субективна страна на нарушенията.
ДДС се начислява, когато е станал изискуем, като се включи размерът на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и се посочи данъчният документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период – чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 от чл. 25 от ЗЗДС данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли – чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. От своя страна данъчното събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 – чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена – чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем – чл. 86, ал. 2 от ЗДДС.
Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5, които регламентират изискуемостта от получателя на доставката, какъвто не настоящият случай.
Като се има предвид изложеното по-горе за начина на начисляване на ДДС, периодът, за който е дължим, сроковете за начисляването му, същността на доставка на услуги съдът намира, че се установява по делото дружеството жалбоподател да е допуснало нарушение на посочените норми, като не е изпълнило задължението си да начисли данъка за данъчен период март 2020 г. като включи размерът на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка декларацията по чл.
125 от ЗДДС за този данъчен период с вх. №16004280641 от 14.04.2020 г. и се посочи данъчният документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период – 01.03.31.03.2020 г. и с това да извърши начисляване на данъка по смисъла на чл. 86, ал. 1. т.
Разпечатката съдържа 43 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eceff781-f0c9-483e-b417-cbf9bdba424e