Решение № 2881 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2881 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100501501 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 1.09.2021 г., постановено по гр. дело № 7177/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 142 състав, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ на С. И. Т. /EГH **********/ сумата 700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие повдигнато обвинение за престъпление по чл.152, ал.4, пр.1 вр. ал.1, т.2 НК, за което е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2125/ 2018 г. по описа на 05 РУ- СДВР и пр.пр.№ 19177/ 2018 г. на СРП, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1 и чл.242, ал.1 НПК, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 14.01.2019 г., до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв., като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът Прокуратура на Р България е осъден да заплати на ищеца С. Т. сумата 10 лв., представляваща заплатена държавна такса, и сумата 70 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от С. И. Т. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираното 1 обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Въззиваемата страна Прокуратура на Р България /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично отхвърляне на предявения от С. Т. иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ- за горницата над сумата 700 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, като недоказан и неоснователенчл.272 ГПК.

Спорно в настоящото въззивно производство, предвид релевираните във въззивната жалба на ищеца С. Т. доводи, е какъв е размерът на дължимото от ответника ПРБ обезщетение за претърпени в резултат на воденото срещу ищеца наказателно преследване, приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на досъдебно производство от 7.01.2019 г. /ДП/ № 2125/ 2018 г. по описа на 05 РУСДВР, пр.пр.№ 19177/ 2018 г. на СРП, неимуществени вреди /болки и страдания от психическо естество/. Съобразно нормата на чл.269 ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника не може да бъде пререшаван от въззивния съд.

По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКСОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към 2 стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.

Принципът справедливост изисква в най- пълна степен да бъдат компенсирани вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост.

Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда. Понятието „вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл- като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние.

Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, какъвто е предявеният по настоящото дело, такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, вкл. дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо- цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му- семейство, приятели, професия, обществен отзвук, вкл. предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите, и пр.

Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.

В случая въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че ДПЗМ № 2125/ 2018 г. по описа на 05 РУ- СДВР /пр.пр.№ 19177/ 2018 г. на СРП/ е започнало въз основа на подадено от законен представител на пострадало от сексуално посегателство малолетно лице заявление и дадени от заявителя и пострадалата В.Г.

/малолетна/ обяснения, последвани от разпит на свидетел, за разследването на 3 престъпление по чл.152, ал.4 вр. ал.1, пр.1 НК /изнасилване/, по което на 12.10.2018 г. на ищеца С. Т. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.152, ал.4, пр.1 вр. ал.1, т.2, пр.1 НК. На същата дата /12.10.2018 г./ ищецът Т. е разпитан в качеството на обвиняем, като на 11.10.2018 г. е задържан на основание чл.72, ал.1 ЗМВР, впоследствие с постановление на прокурор от СГП от 12.10.2018 г. му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часа“, а последвалото искане на СГП за взимането на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ е оставено без уважение от СГС, НО, с определение от 14.10.2018 г. по НЧД № 4502/ 2018 г., което е отменено с определение на САС от 23.10.2018 г. по ВНЧД № 1411/ 2018 г. и по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“.

Досъдебното поизводство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1 и чл.242, ал.1 НПК с влязло в сила постановление от 7.01.2019 г. на Прокурор от СГП, след извършена на 13.11.2018 г. очна ставка и проведен на 3.12.2018 г. разпит на пострадалата В.Г., при който същата заявила, че е излъгала за това, което се случило между нея и обвиняемия Т. /ищецът/, че всъщност изобщо не е имало полов контакт между тях, а също и че казала на баща си, че била изнасилена, за да позволи на нея и С.

/обвиняемият/ да бъдат заедно.

При тези данни и доказателства се налага приемането на извод, че наказателното преследване срещу ищеца С. Т., за което същият претендира заплащането на обезщетение по ЗОДОВ и за чието незаконно водене и поддържане може да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р България по ЗОДОВ, е продължило приблизително 3 месеца, считано от датата на привличането на Т. като обвиняем в извършване на посоченото престъпление /14.10.2018 г./ до датата на влизане в сила на постановеното от СГП прекратително постановление от 7.01.2019 г.

С оглед горното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства/ настоящият въззивен състав намира, че на ищеца Т. следва да бъде определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 700 лв. общо, каквото е определеното с обжалваното решение обезщетение.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд взе предвид характера и тежестта на претърпените от С. Т. болки и страдания от психическо естество /психически стрес, безпокойство/, продължили през времетраенето на наказателното производство, за които конкретни доказателства /вкл. гласни доказателства/ не са събрани, но според установената по приложението на чл.2 ЗОДОВ практика на ВКС са предполагаеми /в този смисъл Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 273/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 483 от 09.06.2010 г. по гр.д.№ 1091/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/; продължителността на понесените във връзка с воденото срещу него наказателно преследване страдания /приблизително 2- 3 месеца/ и интензивността им; липсата на трайни неблагоприятни последици за психичното му здраве /не се твърдят и доказват 4 такива по делото/; обстоятелството, че досъдебното производство е образувано въз основа на подадено в РПУ заявление от бащата на малолетната В.Г.- пострадала от сексуално посегателство, като образуването му е предпоставено от съобщението за извършено престъпление /изнасилване/ и свидетелските показания на пострадалото лице; обстоятелството, че взимането на горепосочената мярка за неотклонение /първоначално на основание чл.72, ал.1 ЗМВР/ е предпоставено от подаденото в РПУ заявление от бащата на малолетната В.Г.- пострадала от сексуално посегателство, свидетелските показания на пострадалата и обстоятелството, че към датата на задържането му ищецът е имал множество полицейски регистрации и образувани срещу него досъдебни и съдебни производства; обстоятелството, че след повдигане на обвинението му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 500 лв.

/отменена с прекратителното постановление на СГП от 7.01.2019 г./; обстоятелството, че е участвал в следните процесуално- следствени действия в досъдебното производство: разпит на обвиняем на 12.10.2018 г., съдебно- психиатрична и психологична експертиза, очна ставка на 13.11.2018 г., съдебно- медицинска експертиза чрез ДНК- анализ, за чието изготвяне е даден биологичен материал /сравнителен материал за изследването/; а също и обстоятелството, че през времетраенето на процесното наказателно преследване е имал негативни преживявания, свързани с наличието на друго водено срещу него наказателно производство /въз основа на ДП № ЗМ 1660/ 2016 г. по описа на 05 РУП- СДВР и пр.пр.№ 26229/ 2016 г. по описа на СРП/, по което бил подсъдим по НОХД № 21028/ 2017 г. на СРС, приключило с оправдателна присъда на 6.12.2018 г., за което също му е присъдено обезщетение по чл.2 ЗОДОВ /гр.д.№ 14427/ 2019 г. на СРС, 33 състав/.