Решение № 196 от 24.03.2020, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 1957/2019
- Вид
- Решение № 196
- Подписан
- 24.03.2020
- В сила
- 24.03.2020
- Състав
- МИГЛЕНА СЕВЕРИНОВА КАВАЛОВА ШЕКИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 24.03.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
10.03.
2020 на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от гражданско
1957
2019 дело
№ по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пк 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, бл.
Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК *********, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия, личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182, чрез адв. П.И., преупълномощена от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „СТОЯНОВ, Д. И ПАРТНЬОРИ” срещу Б.В.С., с ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 05.07.2018 г. до 06.03.2019г., а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от него фактури. Твърди, че е доставил на ответника ел. енергия на електроснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Дупница, ул.
„Любен Каравелов” № 13 с ИТН 300139694545 за периода от 05.07.2018 г. до 06.03.2019г., за което е издало отделни фактури, в които са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1. Фактура № ********* от 10.09.2018г. на стойност 36, 90 лева за периода 04.08.2018г. - 03.09.2018г.; 2. Фактура № ********* от 09.08.2018г. на стойност 40, 99 лева за периода 05.07.2018г. - 03.08.2018г.; 3.
Фактура № ********* от 09.11.2018г. на стойност 49, 26 лева за периода 05.10.2018г. - 03.11.2018г.; 4. Фактура № ********* от 10.10.2018г. на стойност 44, 96 лева за периода 04.09.2018г. - 04.10.2018г.; 5. Фактура № ********* от 09.02.2019г. на стойност 99, 13 лева за периода 05.01.2019г. - 04.02.2019г.; 6.
Фактура № ********* от 10.12.2018г. на стойност 65, 70 лева за периода 04.11.2018г. - 04.12.2018г.; 7. Фактура № ********* от 10.01.2019г. на стойност 84, 52 лева за периода 05.12.2018г. - 04.01.2019г.; 8. Фактура № ********* от 12.03.2019г. на стойност 79, 36 лева за периода 05.02.2019 - 06.03.2019г.
Твърди, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл. 19, ап. 8 от Общите условия изрично постановява, че не получаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. За горните суми ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Дупница, по което е образувано ч.гр.дело № 1074/2019г. по описа на РС - Дупница, каквато е издадена и срещу която ответникът в производството е възразил, предвид което предявява исковете – предмет на производството. Претендира лихва, както следва: 1. 2, 22 лева за периода от 05.10.2018г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 2. 2, 80 лева за периода от 04.09.2018г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 3. 2, 14 лева за периода от 04.12.2018г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 4. 2, 29 лева за периода от 06.11.2018г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 5. 1, 77 лева за периода от 06.03.2019г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 6. 2, 30 лева за периода от 04.01.2019г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 7. 2, 22 лева за периода от 05.02.2019г. - 09.05.2019г. за фактура № *********; 8. 0, 77 лева за периода от 05.04.2019г. - 09.05.2019г. за фактура № *********. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените подробно по - горе суми, общо сумата в размер на 500, 82 лева - главница за използвана и не заплатена електрическа енергия за периода от 05.07.2018 г. до 06.03.2019г.; сумата от 16, 51 лева - законна лихва за забава, считано от 04.09.2018 г. до
09.05.2019г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1074/2019г. по описа на РС – Дупница.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.
Предявени са искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищцецът по предявените искове следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, по силата на който ответникът е бил задължено лице, че ищецът е бил изправна страна по него, както и размера на претенциите си.
Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи.
Процесуалният представител на ищеца в депозирана молба на 24.02.2020г. е направил искане, съдът да постанови неприсъствено решение, намирайки, че са налице предпоставките за това.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение в настоящия казус, като взема предвид, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея. Със съобщението са му били указани последиците на чл. 238 и чл. 239 ГПК, от неспазването на сроковете за размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В първото открито съдебно заседание той не изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсътвие. Освен това съдът намира предявените искове за вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, поради което същите следва да бъдат уважени. Следва да се посочи, че макар и в залата след приключване на заседанието да се явява Б.С. и заявява, че признава исковете, съдът следва да постанови именнно неприсъствено решение, а не такова при признание на иска, доколкото процесуалната воля на ответника, свързана с признание на иска не може да се зачете от предвид обективирането й извън процесуалното време за това.
Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в процеса в размер на 162, 69 лева, от които за държавна такса по сметка на Районен съд – Дупница – 75, 00 и 87, 00 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 83, 00 лева, от които 25, 00 лева за държавна такса и 58, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.В.С., с ЕГН **********, адрес: *** , че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез пълномощника адв. П.И., със съдебен адрес:*** сумите, както следва: 500,
82 лева - главница за използвана и не заплатена електрическа енергия за периода от 05.07.2018 г. до 06.03.2019г.; сумата от 16, 51 лева - законна лихва за забава, считано от 04.09.2018 г. до 09.05.2019г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
1074/2019г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.В.С., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул.
„Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез пълномощника адв. П.И., със съдебен адрес:*** разноски по настоящото дело в общ размер на 162, 00 лева, както и сторените разноски в заповедното производство - по ч.гр. д. № 1074/2019г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 83, 00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: