Определение № 18000 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18000 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508017 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на Б. Г. Х., ЕГН ********** срещу заповедта за изпълнение от 37381/26.11.2024г издадена по ч.гр.д № 63964/2024г в частта за разноските.

Твърди, че съдът недопустимо е намалил адвокатското възнаграждение за процесуалното му представителство без изрично възражение от страна на длъжника, с оглед на което се иска заповедта да се измени да му се присъдят разноски над сумата от 200 до пълния претендиран размер от 400,00 лева.

Ответника оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна в обжалваната част. Твърди, че адвокатското възнаграждение претендирано от заявителя е прекомерно, т.к. не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Дължимото се възнаграждение е в не по-висок размер от присъдените 200.00 лева.

Съдът като взе предвид, че вземанията предмет на заповедта за изпълнение са платени след издаването й, включително и законната лихва върху тях, намира че ответникът формално е дал повод за завеждане на делото и дължи разноските на заявителя за заповедното производство, от които платената държавна такса в размер на 25,00 лева и възнаграждение за процесуален представител – арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъденото със заповедта възнаграждение в размер на 200,00 лева се явява съответно на фактическата и правна сложност на делото, а липсата на възражение по чл.78, ал. 5 ГПК е преодоляна с размяната на книжата по повод на жалбата, в отговора на която ответникът изрично оспорва размера като прекомерен.

Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 ГПК и няма самостоятелен характер, поради което и разноски по него не се дължат 1

(определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г. на ВКС, определение № 265/17.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1586/2017 г. на ВКС, определение № 259/19.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1768/2018 г. на ВКС и др.), поради което искането на жалбоподателя по частната жалба за присъждане на разноски не следва да се уважи.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Б. Г. Х., ЕГН ********** срещу заповедта за изпълнение № 37381/26.11.2024г издадена по ч.гр.д № 63964/2024г в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2