Решение № 18555 от 03.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18555 гр. София, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110108425 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Ю. К. И. срещу „О.-З.“ АД искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.07.2025 г. г. по вина на водача на застрахован при ответника л. а. „Фолксваген Джета“ с peг. № СВ **** МН, ведно със законната лихва върху сумата считано от 16.07.2025 г. до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 16.07.2025 г. в гр. София е настъпило ПТП с участието на л. а. „Фолксваген Джета“ с peг. № СВ **** МН, управляван от А. Е. М., и него (пешеходец), в резултат на което на последния били причинени телесни увреждания. Сочи, че А. Е. М. е управлявала автомобила по /адрес/ с посока на движение към /адрес/, като в местността „Д.г.“ до спирка № **** на градския транспорт, същата нарушила правилата за движение по пътищата като не пропуснала и ударила пресичащия пътното платно по обозначена пешеходна пътека пешеходец. За настъпилото ПТП твърди, че е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а на виновния водач сочи, че е съставен АУАН.

Твърди, че вследствие на ПТП е загубил съзнание, както и че е прегледан от екип на спешна медицинска помощ, като били установени травматични увреждания – контузия на главата. Излага, че на същия ден е прегледан от д-р А.А. - специалист по съдебна медицина, който установил следните увреждания: навяхване на шията, причиняващо ограничаване в обема на движения на главата; обширно охлузване на ляв горен крайник; кръвонасядане с охлузване на лява подбедрица. На 17.07.2025 г. твърди, че е прегледан от д-р Д.И. - невролог, който установил следните увреждания: мозъчно сътресение. Аргументира, че лечебният и възстановителен период продължавал и към момента. Твърди, че е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. Излага, че процесният автомобил „Фолксваген Джета“ с peг. № СВ **** МН към момента на ПТП е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че е предявил извънсъдебна претенция за изплащане на 1 застрахователно обезщетение, в резултат на което била образувана преписка по щета с № 0411-090-0006-2025, по която било определено обезщетение в размер на 2000 лева.

Счита, че определеното застрахователното обезщетение не репарира претърпените вреди, поради което моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че процесният автомобил е застрахован при него по застраховка Гражданска отговорност. Не оспорва също и че е получил извънсъдебна претенция от ищеца на 01.08.2025 г. Оспорва ПТП да е настъпило по изключителна вина на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че ищецът е предприел пресичане от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, като навлязъл внезапно върху пътното платно в момент, когато управляваното от водача МПС вече се е намирало в непосредствена близост до мястото на пресичане.

При така създалата се ситуация излага, че водачът е бил поставен в условията на внезапно възникнала опасност и е разполагал с ограничено време за реакция и предприемане на ефективна спасителна маневра. Счита, че в случая поведението на ищеца е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същият започнал пресичане без да се убеди, че приближаващият автомобил има реална възможност да спре и да му осигури безопасно преминаване. С оглед изложеното релевира възражение за съпричиняване. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди като в тази връзка обръща внимание, че липсват данни за болнично лечение, хирургична интервенция, продължителна рехабилитация, трайна неработоспособност, инвалидизация и необходимост от чужда помощ. Излага и че непосредствено след извършения преглед ищецът е отказал хоспитализация. Счита, че твърденията на ищеца представляват единствено субективни оплаквания, както и че не намират опора в медицинската документация. Оспорва претенцията по размер като силно завишена. Посочва, че след извършената ликвидационна процедура е направил предложение за доброволно уреждане на спора. Оспорва началната дата от която ищецът претендира законна лихва и сочи, че съгласно чл. 496, ал. 2 КЗ, такава се дължи от изтичане на 3-месечния срок за произнасяне по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ, т.е. най-рано от 02.11.2025 г. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя – ответник.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорен и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че л. а.

„Фолксваген Джета“ с peг. № СВ **** МН, управляван от А. Е. М., към дата на ПТП е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

2

След анализ на приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел А. М. и заключението на вещото лице по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 16.07.2025г. около 08.45 часа, свидетеля А. М. управлява лек автомобил „Фолксваген Джета“ с peг. № СВ **** МН в гр. София по /адрес/, с посока на движение от /адрес/ към /адрес/, като в района на спирка № ****, автомобилът е в задръстване, като пред автомобила има пешеходна пътека. При потегляне на автомобила, водачът реализира ПТП, като удря намиращия се на пешеходната пътека Ю. И..

Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени доказателства. В насока изведения механизъм на произшествието са и показанията на разпитания по делото свидетел А. М., която по време на разпита си заяви, че пътувала с детето си към П., за да го закара на тренировка, намирала се е в задръстване, като преде нея е имало друг автомобил и между двата автомобила е имало пешеходна пътека. Свидетелят посочи, че при потегляне ищецът се е появил внезапно на пешеходната пътека, при което тя го е ударила с автомобила. На следващо място свидетелят посочи, че на мястото е имало много лоша видимост, защото имало храсти, като също така посочи, че и е пречила на видимостта и рамката на колата.

Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в пресичане на ищеца без да се увери се приближава автомобил.

Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.

Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.

В случая съдът намира, че с поведението си водачът на застрахования при ответника лек автомобил е нарушила правилата, залегнали в материалноправната разпоредба на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

В случая по време на разпита водачът на автомобила посочи, че е имало намалена видимост поради наличие на храсти в района на пешеходната пътека и отделно намалена видимост от рамката на автомобила, обстоятелства които настоящият съдебен състав намира, че е следвало да бъдат взети предвид от А. М. и същата е следвало да съобрази скоростта си на движение с тези фактори.

По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от ищеца.

Не е спорно по делото, че действията на водача на застрахования при ответника лек автомобил представляват граждански деликт.

От заключението по допуснатата съдебно- медицинска експертиза се установява, че в пряка причинна връзка от произшествието ищецът Ю. М. е претърпял следните травматични увреждания: навяхване на шията, контузия на лявата ръка с охлузвания на кожата, контузия на лявата подберица с охлузване и кръвонасядане и мозъчно сътресение.

3

От заключението не вещото лице по СМЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че ищецът е търпял болки и страдания с лек до среден интензитет, за период от около две седмици, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, поради което ответното дружество, в качеството му на застраховател на делинквента му дължи обезщетение.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази, че съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ в пряка причинна връзка от произшествието, ищецът е претърпял травматични увреждания – навяхване на шията, контузия на лявата ръка с охлузвания на кожата, контузия на лявата подберица с охлузване и кръвонасядане и мозъчно сътресение, че възстановителния период е бил около две седмици, че съгласно вещото лице по СМЕ, непосредствено след инцидента и при последващите прегледи са установени само леки телесни повреди, както и че са налице благоприятни прогнози за пълно възстановяване за период от 15-20 дни.

По изложената аргументация, след като съобрази изпитаните от ищцата болки и страдания, тяхната продължителност, вида и характера на телесните увреждания, благоприятните прогнози за пълно възстановяване както и периода, необходим за възстановяване, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 1500.00евро, който размер съответства и на социално икономическите условия в страната съществуващи към датата на настъпване на произшествието. Настоящият съдебен състав намира, че претенцията над уважената част от 1500.00 евро до максимално претендираните 4000.00 евро следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, при съобразяване характера на причинените телесни увреждания, периода за пълно възстановяване на същите и положителната прогноза за пълно възстановяване на ищцата.